Хармония и Карате
или още
„Шотокан карате – до, път към истинското разбиране за единство и хармония”
(есе)
„Ос” процеждам от душата си и стъпвам боса по студения под. Обхваща ме една магия, запленила още в първия миг, когато ...

Няма кой!
И ето, свирката на влака
пронизва мойта гръд
раздяла шепне в полумрака
болка ли е... или бавна смърт?! ...

Първото, което разбрах, е, че съм мъртъв.
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба, изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло, за да ме забие накрая като пеперудка в хербарий на седалката.
Пеперудка в хербарии. Ама че перверзна асоциация ...

-Устни....
прилуни, край призрачен....
настръхнало по утрото....
-Ама и ти си един философ-засмя му се-Понякога не те разбирам. Лекомислие е да си толкова дълбок, от мен да го знаеш. Трябва да си приемлив. Разбираш ли ме, глупчо.
-Крачка... ...

Хората по пясъка са мълчаливи
и сякаш мъртви са,
но те не го разбират...
Платили за сянката си твърде скъпо
и вятърът нощува ...

Когато ми е тихо, не пристъпвай.
Постой и ме погледай отдалеч.
И нека тишината ни изпълва
разсечена в очите, като с меч.
Изграждай ме със слово в пълнотата. ...

Душът в банята.
Напорът на водата,
освободена от кранчето...
Препускащи капки
неоново светещи, ...

Надежда от СМЪРТTА

или
„Душата на един извор”
- Спри! Моля те, просто СПРИ! Не мога да те слушам! Какво по дяволите става с теб?! – той изведнъж замълча. - О, не! Не ми обръщай отново гръб! – аз го хванах за раменете и го и ...

Сърцето ми е плачещо листо,
отбрулено от есенния вятър.
Издигам кули от стъкло
срещу Вестителя на Пустотата.
Живея с дребните неща, ...

По ръба.
Все по острия ръб на нещата.
Надмогваш страха и се движиш.
Изкатерваш годините.
Отглеждаш децата. ...

И когато вече свечери
ти по лунна пътека тръгни,
тя пътя към мен ще ти покаже,
до звездите ще те заведе...
Там съм аз! ...

Не ми липсваш ти,
липсва ми само част от теб.
Липсват ми устните, ръцете ти,
но не и ти.
Очите, защо не и погледа ти, ...

На вагоните пишеше: “СТАНДАРТЕН”. На купетата, вместо “пущачи-непушачи”,
табелите бяха: “арестанти-неарестанти”. Аз бях при арестантите. Седнах
спокойно между останалите. Бяха седемнадесет-осемнадесет годишно метълче,
възрастен намусен джентълмен с огромни мустаци и бакенбарди, леко
тряперящ, слаб н ...

Корона си в короните дървесни
и топлинка си
в птичето крило,
присвила полъха на южни аромати,
тропическа екзотика ...

Откакто се случи трагедията с приятелката му, започна
работата му по храма. Издигаше го сам със собствените си
ръце. Не купуваше материали, цепеше тухли от скали. Изпи
се, мускулите му се издължиха, нацепиха се в дълбоки жилки,
загарът ги правеше почти животински, какъвто често беше ...

Обичам те и тебе да търся във други не мога,
когато сърцето пропито е с твоята отрова,
а ти си толкова далече...
Обичам те! Не ме карай, не мога!
Не мога да чакам и целувката твоя, ...

Луната тази нощ е недоносена.
Увисналите сенки са мираж,
напомнящи разкъсаната ретина
на едноокия
и зъл стражар, ...

Преваля ден
от грешни стъпки разнебитен,
лилава нощ в косата ти се вплита,
а хълм след хълм
към долината слитат, ...

От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена, ...

Колно горчи пелина
из полята зелени,
удавят ли го във вино-
и вкусът му се сменя.
Става виното дъхаво, ...

Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук... ...

ПРЕХОД(НОСТ)
Изтече август като мимолетна рима.
Септември кротко продължава кръговрата.
Преваля вече лятото. Неотвратимо
преваля също моето житейско лято. ...

И сутрин пак се будя,
и очи отварям със почуда
дали сънят така вълшебен,
така реален,
така чувствен ще се сбъдне... ...

В остаъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка ...

Да залюлеем слънцето във люлка,
небето да поканим на обяд,
тревата да превърнем във рисунка,
земята- в сладък течен шоколад.
Със жабите да крякаме щастливо, ...

вдъхновено от филма "Островът"
Изкуствени- клонирани за органи.
Самотни без земята уж отровена.
Наградата!-отиване на острова,
а всъщност ужаса в онази стая. ...

В пазвата на тишината -
вълнение, мечти и страст,
натрапваща се празнота
разтворила огромна паст.
В лапите на самотата - ...

Розова луна,
квадратни зелени
звезди;
статична вода -
над тях тихо ...

Обичаш ли ме още,
че нежно ме поглеждаш,
или това е само
поредната игра?
Дали си бил самотен, ...

Уморен си от тежката зима,
уморен си от женските ласки,
уморен си от чашата с вино,
уморен - от човешките страсти.
Уморен си от моята вечна ...

Тя знаеше, че има нещо там, край старата им къща..Усещаше го по погледа на минувачите, прибиращи се от работа, по полъха на вятъра и шумоленето на листата...
Тя знаеше, че има нещо там, скътано зад храстите, но не знаеше какво е то, нито дори от къде идва...
Усещаше го, беше невидима сила, която я т ...

Anastacia & Ben Moody - Everything burns
She sits in her corner
singing herself to sleep
Wrapped in all of the promises
that no one seems to keep ...