# Посветено на мой близък загубил зрението си #
Слепи са очите ти,
а виждаш всичко
и усещаш с тялото си
идващия ден. ...

Очуждаваме се постепено
Но искам да знаеш
Където и да си, там ми е мястото
Любовта пее нашата песен
Но ние не успяваме да припяваме ...

НЯKОЙ ДЕН ЩЕ ЗАБРАВЯ
Не мога да спра, но как без теб да продължа.
Ще плача, ще викам, ще моля, ще те няма
и ще чакам в някой ъгъл мъката да мине,
но защо надежда малка в сърцето ми пламти. ...

За кой ли път за себе си аз пиша,
за мойта болка,непонятна на света!
Но не мога просто с друго да опиша
чувствата и свойта самота!
Пресичам тихо чуждите площади, ...

Върви сама,отхвърлена от всеки,
забравила за студ и тъмнина!
Върви в дъжда по калната пътека,
потънала във мрачна самота!
А беше някога щастлива, ...

Седя...и чакам!Но кого ли?
Никой не пристига в този мрак!...
Сърцето мъничко трепери,
не разбирам аз защо?!И как?!
Знам само,че отдавна чака ...

На масата сме
само аз и ти..
Недей заравя
пръсти във косите ми,
нечисти са ...

Пак вали,небето плаче...
Пак целувам мокрото стъкло!
Пак сама,без обич вече,
пак без теб в студеното легло!
И днес си казах "Стига вече! ...

В тази нощ сънувах, сякаш изживявах,
сякаш изживявах съня еротичен,
с друга бях,
аз самият някак си различен.
Крехкото й тяло ме желаеше и се боеше, ...

с було очи,
в транс изумруди
нейде върви.
Бледа и лунно -
плахо звучи, ...

Камбанен звън раздира тишината,
сълзи рукват като дъжд.
Студено стана във душата,
изгубих те внезапно,изведнъж!
До вчера бяхме двама с тебе, ...

Колко красиво сияят звездите,
жалко - за последно ги виждам!
Бавно угасват без сълзи очите,
гледам,без нищо да виждам!
Спира дъхът ми последен, ...

Самотна свещ озарява ти лицето,
виждам я във тъмните очи...
Светлината си играе там,където
до преди малко текли са сълзи!
Усмихваш се неловко и смутено! ...

Очите ти излъчват светлина.
Разтварям се във тях.
Не съществувам.
И двамата сме чувство,
вибриращ звук ...

-О, мой случаен телефон набран,
ще бъда с маска от китайски порцелан,
и в миг безкрайно съкровен,
ще я сваля, ела при мен.
Плътта ми щедра е като земя, ...

Плужекът лек като зараза
се носеше из въздуха...
А тежеше сто и тридесет килограма.
Размножаваше се със спори...
Който не можеше да го понесе умираше... ...

През дългите, уморителни и по-малко уморителни години от моя пропилян във времето живот, съм се запитвал непрекъснато – съзнателно и/или подсъзнателно – дали имам във себе си вътрешно разбиране за посоките, които съм изпуснал да поема в частта от мига, когато съм поел по дадена посока. Въпросите, оп ...

Моят леко куку морски поглед

Чели ли сте “Приказките на Сребърния делфин”? В тях има едно чудно сравнение на морето. Вместо авторката да стоварва върху читателя купчина епитети с романтично звучене, тя просто казва: “...и в ...

Превеждам.
Сега съм другаде.
Не ме закачай!
Отдолу Нева
ледовете влачи ...