За любов няма творя,
празни думи няма аз да пиша,
а със скърбящи думи аз ще изразя
как задавям се щом дишам.
Преглъщам болката, ...

Дон Кихот и XXI век
В този раздел ще разгледаме добротата,честността,идеализма и искрената вяра,че доброто може да промени тъмната страна на човека.Също така ще разгледаме и странното проявление на някои вирусни организми ко ...

[Еминем]
Няма да ям,
Няма да спа.
Нама да дишам докато не видя каквото искам да видя
а каквото искам да видя е теб да идеш да спиш във калта ...

(Еминем):
Скъпи Слим, пиша ти но ти все още не си звъннал
аз захвърлих домашния си телефон и клетъчния такъв на дъното.
Писах ти два пъти през есента, но ти явно не си получил писмата
може би има проблем с пощата, а и аз понякога не пиша адреса достатъчно ...

Виж, ако имаше един шанс, една възможност
да постигнеш всичко, което някога си искал... един миг...
Ще го уловиш ли или ще го оставиш да ти се изплъзне?
Дланите му са влажни, коленете му се подгъват, ръцете му тежат
Има оповръщано на пуловера вече... Спагетите на мама... ...

Изстрел,писък ужасяващ и после тишина.Изстрел,огнен блясък и после непрогледна тъмнина.
На тротоара мокър от кръвта едно момиче поглед свежда над трупа."Обичам те" последните слова по устините четат се."Обичам те" две думи от една душа във въздуха мълвят се.
На колене девойката застава до безмълвния ...

Не питай
Не питай как живея без теб
не питай боли ли ме и колко
не питай искам ли да съм с теб
не питай защо те обичах толкова… ...

Разделени от смъртта
Сърцето ми към тебе пак препуска -
душата ми не спира да скърби!
Няма сълза, няма мъка -
достойна да те замени! ...

Ранявал си ме твърде много пъти
и рани хиляди от тебе имам аз,
къде са спомените ни красиви
от всичко само тях не пазя аз.
Следите кървави в сърцето ...

Ще бъде петък.
Следобед.
Късна есен.
Ще вали.
Небето ще е тъмно синьо. ...

Въпрос
На Ради
Една пуста, бясна СИВОТА, в душата ми вилнее,
и моите човешки чувства започват да бледнеят,
защото сляпата Съдба, живота мой владее, ...

Сега сам в ада, но един ден ще ида в рая!!!
Какво ли е да съм като птичка свободна, а как искам да усетя щастието, за което само сам слушала! Възможно ли е или писано ми е да страдам?
Като дете още животът омърси душата ми чиста, изпълни я със злоба, рани я жестоко, но ме превърна в човек, а не си о ...

Пролог:
Понякога, когато човек е тъжен, той твори...Той yвековечава миговете на пареща тъга, превръща ги в красиви спомени не за причината на своята тъга, а за следствието от нея. Дори след години, когато погледне пожълтелия лист, той усеща как миниатюрните мравки на спомена и гъделичкащите бубулечк ...

Светулка във ръцете меко свети,
Светлинен лъч в очите ми блести,
И Бездна нежно пръска ме с искри,
Сърцето топлината им усети.
Във Бездната са падали мнозина, ...

Вървя сама навън вали,
по улицата упостяля се ронят пак листата пожълтели
и само спомена ми връща те при мен
и само този дъжд припомня ми следити,когато
с тебе бях щастлива. ...

Десет жертви в река ЛИМБ
Тръгнаха милите радостни на път,
мислеха, че ще се забавлват и веселят,
но съдбата беше тъй жестока с тях,
отнесе ги далече-дето няма смях! ...

Зима е сега.
Нека снегът заличи,
нека снегът скрие
грозотата на душата
и я зарови дълбоко ...

на Натали
Закаря-кхан бягаше. Нощта беше го обгърнала, беше го приела и скрила като най-добър приятел.
Страх имаше в сърцето на Закаря – от онзи, който е предал, от това, че не е достатъчно бърз, за да избяга, от онова, което е откраднал, от преследвачите, от стрелите им,... от смъртта. Но най-страш ...

Отворих си очите и се надигнах.Беше тъмно .Много тъмно. Не се виждаше почти нищо. Огледах се. Единственото, което видях беше нещо, приличащо на бял камък точно до мен.Не...Имаше и още. Още много такива камъни...Надигнах се още и... О, Боже!Та аз съм в гробище!!! Та аз лежа в собствения си гроб! Скоч ...

Бяла гора - покрита с листа,
боси нозе на девойки
По килим от лунна светлина.
Бял водопад -
сноп от лъчи, ...

Минаваше полунощ! Танците бяха в разгара си и весели тийнеджъри се вихреха на дансинга. Те танцуваха заедно на любимата й песен. Песен свързана с толкова много спомени, толкова малко радости и толкова много мъка, разочарования и неволи. Тези чувства бяха неразделна част от живота й и тя беше се отча ...

Като град съм
забързана и светла вечно.
Като град съм
със цветя,но пак съм малко скучна.
Автобуси пълни с хора ...

Усещаш ли колко много ме боли в този миг,как искам да крещя след теб и да ти кажа 'Обичам те',как искам да
те помоля 'Остани' и да ти кажа отново,че немога да живея без теб любов моя!Но ....немога...немога да изкрещя
след теб,нито да те докосна,защото теб те няма и....аз умирам.Толкова много болка с ...

Аз ще те забравя,
сигурна бъди,
но спомена остава да боли.
1,2,3,4 в сърцето си пак усетих болка,
тая болка беше като един въпрос, ...

Бясна ти бях.
Щях да късам...
Щях да изправя косите ти...
На прага се спънах
и напуши ме смях. ...

Когато искаш нещо...отчаяно,но тъй дълбоко!
Когато търсиш пътя...а той пред теб е,
но нямаш вече сили да го извървиш
...след толкова провали и падения...
Когато знаеш какво ти трябва ...

Малка фея, обвита във воал
от самота,търсеща
единствено искрица светлина.
Тъжна,бродеща
със своята мъничка душа, ...

Смъртта те бели като лук,
сваля слой след слой...
и останал кух бамбук -
в МИГА е животът твой.

> Всеки миг е остър нож -
> туй сърцето знае,
> убивайки се ден и нощ,
> смъртта не ще познае.

Търсих те във полета на птиците с надежда
като тях да извисим тела в простора,
без да знам къде ли ни отвежда,
да забравим всъщност, че сме хора.
Търсих те във шепота на вятъра, ...

Само с надежда целта си няма да постигнеш
Арабска пословица
Тя стоеше и се взираше в звездите, сякаш търсеше нещо.Бе неподвижна, защото ако се помръднеше може би щеше да загуби невидимата нишка, която мисълта бе изплела.Очит ...

Секундичка преди да се родя,
Утробата на Мама се разтресе,
Изтръска ме направо през кръвта,
Ранен бях аз, но удара понесох.
Животът да не види той от нея, ...

О-бречен на страх, безстрастно отчаян.
С-игурен в нищото, до болка тривиален.
Т-олкова бяла безизразна стая.
А в малка кутийка- пръстен венчален.
Н-икога, никога не ще си призная. ...

О, истини за Живот необятен.
Б-ез контур, светлосянка и цвят.
И без смисъл- фалшив, непонятен.
Ч-асове банални от актуалния свят.
А може би мълния светлинна да блесна. ...

Следите на смъртта
Като хора застинали в нощта,
стоят следите на смъртта.
Покрити с мрак студен,
обивити в скръбен, блед сатен. ...