В безкрайната шир тела зачервени се пръкват.
Със страсти неземни пристигат на дяволски пир.
Обноски суетни. Фатално крака се промъкват
и сяда изящно на трона човекът - вампир.
Отгоре оглежда. Редиците пъстри напират ...

Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...
Край нея само вятърът
премина ...

Няма да посмеят. Нали, няма да посмеят, нали? Кого питам, аз съм сама. Сама съм тук. Стъклооката трябваше да ми е майка. Той обеща, че ще ми е майка, но не е. Тя не е лоша, но с тези стъклени очи, а и се държи по-скоро като моя по-голяма сестра. Ще се разбираме с нея, но не ми е майка. Не мога да я ...

Когато завали,
ще съм добра.
Стаената ми нежност
ще празнува.
Когатно завали, ...

И ето слънцето изгрява –
Какво прекрасно нещо,
На плажа има само двама –
Прегърнали се те горещо.
А днес за мен е ден пореден, ...

Харесва ми понякога, (но понякога не е полезно, а полезното е твърде скучно ) да се пречупвам през образите във витрините, да ги проклинам и да вярвам, че има нещо по-истинско от тях. В затворени кутийки се тъпче апатична прозрачност и се хлъзга по стомашно чревния ни тракт, а “тракт” най-вероятно и ...

И тази нощ ти пак дойде.
Приседна някак отстрани.
Със поглед молещ на дете
ти казах: Остани.
Мълчиш.Ти винаги мълчиш. ...

Стене жално тишината,
разкъсвана от вълчи вой.
Препуска конник във мъглата,
гневен и готов за бой.
В очите черни и незрящи ...

Съдбата все играе
безкрайната игричка,
какво ще стане знае
със всекиго... и всичко.
За миг събира двама, ...

Плесен хвана
мелницата
на миля разстояние
от ръкопляскащата каскада.
Смейте се сега ...

А твоите устни са нестинарки,
нестинарки
заиграни по дъха ти,
по разголеният дъх
и смисъла, ...

Срамно е да поглеждаш назад
с поглед, пълен с уплаха.
Нали ти спретна този парад
и ми почерни живота?
Нищо не струват сега ...

НИМА Е ИСТИНА БИЛО ТОВА,
НИМА ЛЮБОВ ТАКАВА СЪЩЕСТВУВА,
МЕЧТАЕШ И ЖАДУВАШ ОБИЧТА
И ПЛАЧЕШ, А ЛЮБИМИЯТ НЕ ЧУВА!
НИМА ЕДНИ СЪЛЗИ ТАКА БОЛЯТ, ...

Мразех го, повече го мразех и от водната напаст. Повече го мразех и от шанса си
и от сенките които видях преди осем години, и от пламъчето което блесна преди
баща ми да падне облян в кръв и да осъзная част от това което никога не осъзнах
напълно. Мразех този празнодумец до себе си от както се познав ...

Навън тъмница страшна, вали, гърми, трещи. Гледам улицата прашна, там са твоите следи. Сега дъждът ще ги отмие, едничката надежда с тях, че някой ден ще те открия, че заедно ще бъдем пак. А как хубаво ми беше вчера, когато беше ти до мен. Чувствах се една Венера, попаднала във твоя плен. Но днес, ув ...

Глупаците не се броят на пръсти.
Това го виждам всеки ден.
Чувам мислите чевръсти
да сплитат възли, но във плен.
Един разправя, как умеел още ...

Господин Министър, казвам се Марин.
Бих желал да се изкажа.
Роден съм през "април", но нямам спин.
Дори да имам, няма да Ви кажа.
...

Вулгарен ТВ-сериал с романтичен финал и драматична завръзка в стил “Богатите също плачат”
Цялото семейство се бе събрало в очакване на трепетния миг. Мама Милка толкова нервничеше, че на два пъти разсипа кафето. Инженер Боян напрегнато гризеше върха на чертожния си молив, не усещайки, че от близо пе ...

Първите дни на света се разтвориха вече
в безмълвна, протяжна извечност.
Като пясък в часовник изтече ...

Докато режа салатата
и те уча да ме докосваш,
докато гладя ризите
и те уча да ме обичаш,
докато надигам халбата с бира ...

Видях ловците!
Без гости от града.,
-в ръката пушката, на рамото торбите,
през синори къпинови вървят.
Самотен изстрел за разтуха ...

Нямам време да се върна към тебе.
Далече си вече. Твърде далеч.
Растоянията, дните, животът ми дреме
в очакване ти да продумаш чрез поредната вещ.
Всички подаръци, думи и клетви, ...

Таз вечер почукай,почукай
и след моето “влез” отвори,
приседни ето тук, ето тук и
своята мъка със мен сподели.
Път ли изгуби и търсиш наслука ...

Буден бе квартала и отвън се чуваха
звуците почукали за подслон при нас.
Някъде се смееха,някъде танцуваха,
радиото шепнеше със сладникав джаз.
Своите светкавици пускаха трамваите, ...

Недоразбрал за силата на обичта ми,
приведен,наранен,си тръгваш.
След теб остават празните ми длани,
увисналият вик да се обърнеш.
Остава пустота и тъпа болка, ...

Да беше ме прострелял в сърцето! Сигурно щях да умра и толкова, а аз и без сърце
мога да живея. То ми е като склад, пълно е с красиви видения, събличащи се и
съблечени сенки, влюбени мистерии, напъпили гърди и тежки като дюзи на Боинг
гърди, тела разтворили се да глътнат световният океан, побъркани, ...