--

"Дори години след като се превърнах в ангел на смъртта,
моята слабост продължава да бъде един смъртен, едно
човешко същество.
Всяка нощ аз отнемам нечий живот, за да запазя своя.
Бялата кожа, свирепият поглед са моето проклятие и моят ...

В мрака бродиш тъй сама,
със злощастна съдба.
В нощта спокойна тиха дириш ти утеха.
А тя тя е студена и зла,като мрака от който е дошла
Зла като живата нощна гора. ...

Когато музиката спре,
И душата умре,
застани на ръба
и чакай смъртта.
Ела с мен ...

Стоя самотен,
Самотен в стая обвита с мрак.
Вмрак обвита е и душата ми.
Стоя сляп,сляп за всички,
И всички са слепи за мен. ...

Тълпи студени,сиви и бездушни
край мен минават,носейки тъга.
Нима единствено у мен остана
една искрица светлина?
Насред улица безкрайна, ...

Боли,когато виждам те сам да стоиш.
Боли,когато любовта си отива, без спомен.
Боли, когато те виждам в съня си, търсещ мен.
Боли,,когато си спомням за щастие,
което никога няма да имам. ...

Земята се вьрти,
а моята рана кърви.
Ах как боли.
Не искам вече да живея
щом той иска нея. ...

На …
Човек се появява на този свят и си отива, без да е пожелал нито едно от двете. Докато се радват на слънчевите лъчи хората се срещат и общуват помежду си. Между тях се пораждат различни чувства. Понякога се стремят един ...

На…
Една ръка…Една протегната ръка… Молба или упование, мъка или надежда са причината за нея?... Дали търсиш прощално докосване. Или искаш да побереш света в нея за да го подариш на другия… Целият свят, събран в една протегната ръка.
Колко ли ще ти струва тази протегната към другия ръка? Колкото едн ...

Вкъщи съм
навсякъде бях,всичко видях.
(всичко ли?)
Тук съм си
всичко си е същото.Дори и ти. ...

Едно от най-важните неща за един домашен любимец е да бъде добре дресиран. Осланяйки се на това твърдение, мисля да ви поканя с добре дошли в центъра на Хаоса, свърталището на Анархията – Цирка! (Или иначе казано – у Дома.)
Великолепната аз, в ролята на Звероукротител, ще ви запозная с Моите Домашни ...

Преследващ щастие и нови мечти,
един човек се мъчи от миналото да избяга,
но в сърцето му светъл спомен тупти
и все по-тежка мъка го наляга!
Помня, как любовта си ти разкри, ...

Как мислиш- променен ли е светът?
Какво го гъделичка по петите?
По него вече тръни ли растат
като ръжда в бутилките изпити?
Какво те питам, малък- дълъг сън- ...

Когато над бездни призвездни излезне
зад облаци хрили, безкрила луна,
и спомен сред сенки бездомен изчезне,
тогава аз тръгвам към тебе, Жена!
Откривам те бяла, узряла и цяла ...

Ти ме уби,
но не чу,
не разбра,
че гърдите ми още хриптяха.
Вдишвах острия вятър, ...

Недей да ме сравняваш със звездите,
те са толкова далечни и недостижими,
а аз съм тук, тук точно срещу тебе.
Недей да ме сравняваш със цветята-
е да красиви са, но са студени, ...

Благоухание
Роби сме ний на ароматите уханни,
които могат да бъдат наситени небесни манни.
Как различни чувства лесно в нас те провокират ,
как чудновато слабите местенца в нас съзират! ...

Край
Приятелство с омаен дъх на рози
и кървави бодли
и защо ли задълбочих в тези игри!
Да,беше прекрасно, да беше красиво и дивно, ...

Били близо блюдолизците
и брокерите бъркали браковете,
по сметка, по ризи и ризници,
всеки вместо кръст мъкне сакове.
Токчести дългокраки пеперуди ...

Изтървахме влака, казвам ти,
изтървахме влака
и сега на градуси
все се ежим в буренака.
Миналото ни одрипано ...

Искам вятъра да пилее косата ти
искам вятъра да пълзи по краката ти
искам вятъра да струи през ръцете ти
и искам да съм дъжд.
Аз съм дъжд ...

Ръми, ръми спокойно и студено.
Отдавна полунощния сигнал
получен е от мокрите антени.
Дори градът прилича на заспал.
И само вятър с хладна подигравка ...

Засмяни деца,
засмяно пресичат улицата.
А техните родители
за ръка ги държат.

Хармония и нежност
Пробуждам се...
До челото ми диша прекрасно малко човече.
Притискам нежно устни до гърдичките му и блажено се отнасям в мечтания...
Въздъхване... ...

Днес труповете са заети с четене.
Четат умрели автори.
Четат,заплетени в метафори,-
днес те четат умрели автори.
До вчера пред буквари сричаха, ...

Късно е ,тихо е. Умори се деня и заспа.
Гледам звездите ,а те са усмихнати,
сякаш премигват, бъбрят като деца.
Вятъра разпиля новите ми саксии с цветя,
нищо утре пак ще ги засадя,дано да са живи! ...

Наскоро един човек ме по пита, дали аз се радвам за това,
което съм и за това, което съм постигнала,а аз.... аз просто
седях и го гледах в очите... после заплаках.
Плаках много, плачех, защото... не само не знаех, дали съм
доволна, от това, което съм, а и ... хм... :) беше по-страшно-не знаех коя съм. ...

Стъпка, втора, трета.Коридор.Врата,за нея стая.В стята легло,а на него жена.Писък.
Мъж с престилка.Хора в бяло.Вик на болка.Напън ,втори,трети.Болка, кръв и щастие
Мрак и тъмнина.Тунел, В края светлина.Мисъл-"Да изляза ли или не, тук ми е добре".
Я ръка.Тя ме вади- не, не искам вътре."
Връв, порблем ...

Стоя сама,сама със самотата си,толкова ли е чуждо за теб?Сама сред тишината,пазейки илюзията за теб.,или по точно това което е останало от теб.Всеки иска да ми помогне,всеки иска да почувствам близостта му и да се утеша в нея.Но тя е чужда за мен,нежеланя,имам само парещите стичащи се по бузите ми с ...

Сега той се бе превърнал в нейн господар и тя изпитваше срам.Съюзът им се бе оказал безрадостен,нямаше го завръщането на загубеното щастие,на което се беше надявала.Но на лице бе този кършещ волята и порив,нуждата да бъде с него,да му принадлежи и това я лишаваше от всякаква защита.
Видял мъката блу ...

Защо все ме питат и разпитват?
Защо не ме слушат, когато им говоря?
И после нехайно и безделно,
уморено и ежедневно,
отново ме питат... ...

СПОМЕН ЗА СВАТБА
Беше някаква симфония
с меки пластилинни звуци.
Беше счупен грамофонът.
Пееше дъждът в улуците. ...