На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара. ...

Двулична омраза
изпълва очите
черна проказа
поробва душите
Мълчание ...

След дълъг ден,
когато птиците притихват в мрака
и нещо смътно се заражда в мен,
как иска ми се тихо да поплача,
подобно на зверче, попаднало в плен! ...

Аз видях залеза, който следваше изгрева – като змия захапала опашката си – в неговото сияйно великолепие. Бяхме вперили очите си в него, тя и аз, така, както пушачи на марихуана, неотменно следящи огъня на цигарата – увличащ, хипнотизиращ, разкриващ нови пространства. Меланхолията си беше отишла, а ...

В обляната от пълната луна
студена стая само топлият ти
дъх ме стопля.
Защо ли те сънувам?

Да угасим свещите,
да пием амброзията
от дъха ни,
прелял се с капки от кръвта ни,
с капки пот, мастило, ...

Тук съм, където ме няма,
аз съм тук
сред
несподелените скали
от споделени понятия, ...

От любов към теб,
ще се превърна на река-
бурна,пълноводна и необуздана..
В стихията си всичко живо ще руша,
а после уморена, ...

Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.
Часовника с болка минути отмерва, ...

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...

ИСКАМ
да те имам
и то само за мен!
да бъда нежен
перфектен ...

На Стефан Кръстев
с най-добри пожелания и от все сърце
През времето на бури и потоп,
на пагубни дихания
и жупел, ...

В началото бе словото. При нас, учениците, не беше изключение. С разликата, че словото ни по време на час не създаваше светове, а ни навличаше гнева на учителските субекти. Известна част от тях решиха да отвърнат на удара с удар и, вместо с респект, ни охлаждаха страстите с високодецибелни звукови в ...

В началото бе словото. При нас, учениците, не беше изключение. С разликата, че словото ни по време на час не създаваше светове, а ни навличаше гнева на учителските субекти. Известна част от тях решиха да отвърнат на удара с удар и, вместо с респект, ни охлаждаха страстите с високодецибелни звукови в ...

Ето го. Наближава. Вече го виждаме по-ясно от всеки друг път. Онзи заветен миг, в който България ще стане член на бленувания Европейски съюз. Добре, но после накъде? Стремително по икономическата, политическата, социална стълбица нагоре? Несъмнено посоката ще е нагоре, но с какъв темп и до какви вис ...

Аз знам, че след всяко лято идва есен.
Че след всяка младост идва старостта.
Че след всяка радост идва неизбежно и тъга.
Че след всяка обич идва самота.
Аз знам, че само тази нощ си с мен. ...

Мълчиш, затворен и далечен,
Заровил думите във пясъка.
Измежду пръстите изтече
На оня миг последен блясъка.
Бразди зад тебе аленеят- ...

За теб копнях, за обичта ти борих се
С дъжда, с повратностите, с разстоянията,
Ала изгубих пътя, връхлетя ме болест.
Ще ми помогнеш ли да свърша със страданията?
Бъди живителна вода в агонията, ...

Търся ли?
Желая ли?
Знам ли?
За какво
по дяволите ...

Каза
"- Умрях"
И тръгна
Влачеше бавно
Краката си ...

Как да забравя очи във които съм вярвала?
Нищо,че са лъжовни и зли.
Как да забравя мечти от които съм страдала,
щом са за мене повече от мечти?
Как да забравя вкуса на устни сладки, ...

Балетните пантофки на съдбата
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря, ...

Загърни ме с листите на есента,
когато чувстваш,
че ми е студено и плискай багри
с длани по студа,
сковал изгниващия смисъл. ...

Тишината е толкова горчива,
не ти отива
да си тъжен, разбери...
Усмивката във себе си
е толкова красива, ...

Нощта е нощница на битието
по-тънка и от мисълта,
от топъл вятър разлюляна,
пияна
и разголила стебла. ...

Ще кажеш: "Просто дъжд...",
ала не е...
Прозорците са тънкостенни
стомни
в които се налива ...

Тя е за другите... Пространството между панелните постройки се изпълни с
настъпващото утро. Очертанията им станаха по-ясни. Тук-таме светна някоя друга
кутийка. Появиха се дървета, които някога са били със самочувствието на значими
създания, а сега са малки на фона на човешките творения. Защо Господ ...

Луна когато се окучи
се крие за да кърми
слепите си рожбе,
и тежко е безумно е,
тревожно, ...

Сънят затваря моите клепачи
и ме понася в друг един живот -
по прашните пътеки боса крача,
в утъпкания жизнен брод.
А там ме чакат моите надежди, ...

Прегърни ме, прегърни ме крадешком
от време и пространство,
от съзнанието крадешком ме прегърни.
На сън ме прегърни,
в кошмара прегърни ме, ...

Обичаш я,това не можеш да го криеш,
нима си мислиш,че не ти личи?!
От чувствата си ти не можеш да се скриеш.
Обичаш я,а мене ме боли.
Боли ме,че,когато те прегърна ...

Има ли те под пясък разпилян
върху очи,
надрани от взиране нагоре и
може ли сърцето да
проходи ...

Обичам те,какво да сторя?
Сърцето ми в очакване мълчи.
Безсилна съм пред свойте чувства да се боря,
безсилна съм пред твоите очи.
Погледна ли те в мен настъпва буря ...

* * *
Кажи кога не ме очакваш,
Да дойда като тъжна изненада,
На прага боса да застана,
За да не вкарам кал. ...