Ръцете и – тъй нежни. Очите и изпълнени със сълзи, бляскащи на слънчевата светлина, озарявайки полето в небесно син цвят. Пухкавите и устни, които трепереха заради риданията и. Сълзите се стичаха по бузите и и скигаха до устните и. Тя болезнено преглътна и нежно докосна лицето му. Искаше да говори, ...

Момчето погледна останките от огромния небостъргач, разрушен до основи. Огледа боклуците и останките от хора, които се въргаляха около него. След това продължи пътя си.
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...

Колко жалко.
Пак седиш сам,
седиш и мислиш -
какво е това живот?
Понякога мечтаеш, ...

Господи,
дай ми година без празници.
Аз съм сама.
Скоро,
много скоро ще дойде любимият - ...

Сърцето ми е изтъкано
от хиляди пулсиращи артерии,
усукани в преливащи нюанси
на бяло и червено ...
Сърцето ми е жива мартеничка. ...

Всъщност тя никога не е самотна
и преминавайки всички сезони
искрят за нея снежинките в зимата,
и нейни са ранните пролетни песни
на птиците, ...

Ако се вгледаш в очите
ще я намериш в поле
лятно умореното поле
там някъде където
в нива слънчогледи ...

Живот, илюзия, съдба човешка
преплитат се във моята душа.
Останала в безвремието на
фалшиви и безлични грешки
днес бягам аз от свойта самота. ...

Сини сенки пътуват в безкрая,
бял воал от умрели мечти.
Поглед блед и до болка отчаян,
две очи неизбежно сами.
Тиха нощ ,а луната се смее ...

ПОЯСНЕНИЕ
Аз съм само един астролог
и такъв, може би, ще остана.
Търся смисъла, правдата, бог
на звездите безброй в океана. ...

За един мирен свят
Не искам да започвам отначало.
Светът отдавна е огромно гето,
в което всеки зависи от друг.
Така всичко е наред. ...

Споменът отдавна избледнял
за нежност малка, зажаднял.
На яве да излезе пак напира,
но нещо вътре го възпира.
Избива всичките прегради ...

Нощта притихнала
във ледения си сумрак;
луната нежно е затихнала -
стои на звезден праг.
Клоните надвесени над мен ...

Купчина пръст,
грозно надига глава
от пръстта нейде в балкана,
злосторно вълкът извива за мъстта.
Луната - нейде над земята ...

Когато всичко ми е наобратно
и ме заливат ледени вълни,
уж обгърнала съм изгрев,
а залез застрашително
ме дебне отстрани. ...

Не си тръгвай!
Имам хубави стари мелодии,
твоят любим филм ще ти пусна,
знам няколко смешни истории
и готвя вкусно.... ...

Безпределното време редим,
думички нежно шептим -
сякаш те могат да върнат
спомен отдавна забравен,
сякаш ще могат да зърнат ...

Петър от Христа се три пъти отрече,
потъна в забрава за великите дела,
а някъде в града - далече,
с игрева петел пропя.
...

Тази вечер
никой не очаквам.
Дори и мен
ме няма...

Подаряваш ми няколко часа,
подаряваш ми няколко разговора,
подаряваш ми ласки желани
подаряваш ми стъпките си
на тръгване...

Тази нощ отново ще танцувам сам. Бос, с пусната коса, на изгасени светлини, единствено пълната луна ще наднича нахално през прозореца на мислите ми и ще се мъчи да разбере, защо съм се опитал да спусна пердетата. Не обичам да ме гледат в подобни интимни моменти, но от нахалните психо-философи (или ф ...

Любов..Любов...
Дали думи да изричаш
в нощта под звездният покров
и с тях в обич вечна да се вричаш?
Или може би с делата ...

Дори да заплача,
то няма да е за теб,
а за себе си.
..Ще заплача от страх..
и от ужас. ...

В рог на елен съм навила пътеката тясна
и късам с копитцата крехки звънки пространства.
Нощта се разгъва - открита, ефирна и ясна
и с перлен отблясък ... сърце в сърцето израства.
Стръкче трева съм в крило на излитаща птица, ...

Нощта, крила от мракове ме носят.
Искри кръгът й - черно огледало,
там в полет зъл лицето ми се зърва
в страха от своя устрем смъртоносен.
Сърце световно бие на умряло, ...

Колко странни могат да бъдат понякога глаголните времена?...
Днес мисля, че май утре бях жив все още, но вчера със сигурност ще умра... По дяволите, какво става с това време? Имам чувството, че съм сложил на ръката си евтин китайски електронен часовник с объркана платка, който вместо да върви строго ...

Плъховете са виновни
Плъхове.
Да,да, плъховете!
Не мога от тях да заспя.
Обвинявам всички клошари, ...

Самотен идваш, за да ти прости.
Думи стари в раните й чоплят.
Ръцете ти - треперещи листа -
не могат нейните ръце да стоплят.
Очите ти - студени капки дъжд ...

Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният
лечител.
В мрака се прокрадват сенките ...

От самото си раждане до последния дъх, човек живее в дълг. Това е нещото, което го съпътства, където и каквото и да направи. ,,Дългът е обич към онова, което сам си заповядаш ” е казал Гьоте. Той е част от живота на всеки и щастието ще дойде, когато го изпълним.
Дългът винаги е съпроводен с дилема. ...

Дървета с разтворени клонки ветрило
отпиват от багрите пъстри в нощта.
Следите от устни с дъждовно червило
са стъпки светулчени в твойта ръка.
По листите с капчици лунно мастило ...

Не знам в Ада или в Рая
ще отида след смъртта си,
не знам, ала едно желая -
да подаря на любовта си.
На тебе, ти я заслужаваш, ...

Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.

Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, неви ...

Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали вр ...