Моите вени са моите струни
по които тече
музиката на моето ежедневие.
Между страстно кресчендо
и минорен акорд ...

Беше зима навънка, валеше,
с този истински ангелски цвят,
над града той тихо се сипеше,
вълшебният нежен бял сняг.
Беше зима, а той си валеше ...

Една любов сърцето подминава.
С една любов угасват хиляди мечти.
Е,и?Нали животът си върви и продължава,
а пред сърцето се отварят надежди нови и врати.
Усмихни се!Какво от туй,че няма вече, ...

Платната на Йоан Левиев – толкова близки и толкова далечни, така прости и
толкова дълбоки, божествени и в същото време земни. Картини за душата. По-малко
от година след като посетих изложбата реших да напиша тази статия – за
промените, за впечатленията, за спомена. Толкова енергийни картини се среща ...

Задавям се от ласкави сравнения
А моята любима лед дъхти
Косите са и режещи косачки
Очите и – замръзнали звезди
Възходът ми е станал на падение ...

Като фигурки от шах се носим по живота
И не знаем – черно или бяло е полето
на което предстои да стъпим подир миг
и кое говори в нас – старецът или детето
и в шепот ли ще изкрещим или във вик. ...

Дали ако счупя
уплахата в златното "да",
по-сигурен
ти ще направиш
за мен този полет? ...

"Чаках те да се върнеш и тази поредна вечер сама,
чаках те, но ти отново пресрочи уречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама и взех своята чаша вино изпълнена с
гняв и тъга. ...

Ако някой ден погледнеш в очите ми
и разбереш, че съм плакала за теб,
не ми се сърди!
Не можах да спра навреме сърцето си,
не успях да му заповядам: "Не го обичай!". ...

Ако някой ден погледнеш в очите ми
и разбереш, че съм плакала за теб,
не ми се сърди!
Не можах да спра навреме сърцето си,
не успях да му заповядам: "Не го обичай!". ...

И ето втори ден отмина
откак съм тук аз,
но ти не идваш,
не си с мен сега.
Сърцето ми разкъсва се ...

Да съм сама е навик.
Да ми горчиш-е спомен.
Понякога през стаята
минава забравен дъх-
кора от портокал ...

След толкова години, връщам се отново
по места, напуснати с тъга...
С тежест в гърдите, изгубил слово
и изпълнена със болка, клюмнала глава
Вратцата с векове стоят си същите, ...

Отиде си от мен и няма да се върнеш.
Да те спра,дори и не посмях.
Ти тръгна си и назад не се обърна,
а аз от болка цялата горях.
Почувствах,че света пред мен се срутва бавно ...

Участвам в главната роля
на своя живот.
Понякога съм зрител.
Не винаги играя добре.
Някои реплики не ми пасват. ...

Крача в безпътица. Суетна тълпа.
Витрини край мен. Отражения.
Студени капки. Жълти листа.
Коли. Светофар без значение.
Хладна вечер. Сбор от съдби. ...

“Като си се родил никой не
ти е обещал щастливи дни.”
Тази чужда мисъл ми хареса.
Но я закътах в най-тъмното
%

Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития, ...

Теменуженосиньото небе зад прозорците постепенно помръкваше.Ана включи лампиона на масичката и вдяна конец в иглата.Шиенето на гоблени я успокояваше,създаваше й усещането за съпричастност с художника,чиято картина бод след бод се появяваше върху късчето панама.А и какво да прави една самотна жена ве ...

Мислите ми тичат,
блъскат се навсякъде,
търсят си посока,
пътища и брод.
Искам да обичам, ...

Мечтая в пустошта да намеря райската градина, тъй неземна
музиката в разрушен от мъка блян.
Сънувам нежен дъжд в мъглата непрогледна
и се не разбирам защо съм толкоз замечтан.
Та нали усещам теб до себе си и виждам ...

Винаги, винаги има надежда
да дойде след днеска нов ден.
Не, недей ме тъй тъжно поглежда -
не си мисли, че си победен.
Недей си представя, че ще загинеш, ...

С тебе двете бяхме неразделни.
Отиде си от мен сега.
Няма те и търся теб.
По коридорите се лутам аз безцелно
и тебе търся аз, ...

Фина статуетка от крехки минерали
е малкият ни свят
изваян с дланите солени
на северните ветрове
и всеки орнамент, посипан е ...

Разходка в гробището
Иван бродеше сам межу студените гробове, които го гледаха със студени каменни очи. Кръстовете се редяха покрай него, но той виждаше не моретата от сълзи, а само редици от парчета обработен гранит. Нещо и ...

Преглътнах погрешната дума.
Спря на устните и ги опари.
Разбрах, че би могла да нарани.
Откъде се взе това безумие?
Разумът удари ми шамара. ...

Честито! Чувствайте се щастливи и доволни! Най-накрая, след отвратителни, направо ужасни, два месеца чакане, най-хубавото нещо на света се завърна при нас. И то за цели девет прекрасни месеца. Изпълнени с неспирна радост и сладка утопия, това отвратително кратко(само девет месеца) забавление така ще ...

Не само мина край мен.
Край вълните нещо се случи.
Няма те...
Само звезден сатен...
и бамбуча. ...

Любиш ме
във мислите си нощем.
Свиваш се зиморничаво
под завивки хладни.
Леглото ти пустее... ...

Портите на Рая се разтварят
в димящи прагове,
а плисналите се миражи
са кладенци,
в които давещия се отпива ...

Закичил си с венци косите ми,
изплакал си ме
в дългите си нощи,
желал си ме
и си ме викал призори без думи ...

Паяче хареса си мотива:
“Гоблен за слънчевите дни.”
Избра губерката красива
на златните треви,
прилежно избродира: ...

Полепват цветовете по перваза.
Търкулва се
към хоризонта ден.
Септември
се е сгушил във нозете. ...

Приятелство? О, я се спри!
След толкова безумства парещи?
След толкова слова горещи?
И писмата даже изхвърли!
Спомени, душата галещи- ...