Една погрешна дума
И света се сякаш върху мене срути,
Една погрешна стъпка само,
И към тебе мислите останаха нечути…
Но уви, не мога вчера аз да върна, ...

Нощем тя се съблича от зрителното,
и от мислите се съблича
съблича се от съзнание и памет,
съблича се от умора и световно,
съблича се, от себе си съблича се... ...

Свита между лъкатушещите шосета вилата приличаше на уединена старица.
Беше сумрачно и хладно, летаргично възбуждащо желание за сънаване и топли
прегръдки.
* * *
-Бутай, бутай нагоре....-хилеше се истерично и садистично, ужасяващата и ...

Със смях замахна и заби ножа до дръжка в картината. Завъртя
го, за да отреже цицата на голата мадама. Изгледа в лицето
лигавия глупак, който се имаше за голямата работа и не
връщаше парите. Хубаво предупреждение. Оня се разтрепери,
за секунда стана бял като платно, изпелтечи нещо и всяка ...

И тази нощ почти я пропилях,
говорихме си със комара,
когото тъй й не успях
да усмиря със два шамара.
Опитваше се като зъболекар муден ...

Море от сълзи в мен се влива.
Душата плува,всяка капчица целува.
Допир нежен от любов и сладостраст.
Вълни и стон облeни в тюркоаз.
Глас далечен в пяната дочувам. ...

Резецът лунен по ухото ти.
Притихналият леопард в очите.
Ръцете,изнемогващи
в забързано събличане.
Копнежът на телата. ...

Тази есен колко е смешна,
рони гроздето от лозата
в твойте ръце
и се преструва на нежна
отделяйки те от тялото ти. ...

Отиде си любов,отиде си.
Остави ме бъзмълвна и сама.
Не каза нищо ,просто тръгна си
след теб е тиха самота.
Щастлив ли си?Не питам вече. ...

Тази нощ самотна и дълбока.
Една жена сиротна и жестока.
Сякаш със съдбата си играе.
Тихо си говори и нехае.
Леко приближих се и се вслушах. ...

Сготви ли вечеря?
Толкова съм гладен.
Гладен бях и вчера,
а пък бях поканен.
Ех, защо отказах ...

На хиляди години разстояние съм.
Някъде, където Ти не виждаш, не чуваш и не обичаш.
Там където няма звезди, които да Ти дават надежда-
бяла и добра, и Дубарова няма, и Вапцаров няма, нищо няма.
Тъмно, необятно- като Теб самия. ...

Във здрача на предвечерта
кръвта ми спря.
Очите закрещяха.
Ръката ми във Нищото потъна.
Харесвах те, ...

Кавгата на чашите
-Край вече с моето търпение!-
ядосано каза кафената чаша..
-Докога с мен това унижение,
с парцал да ме бърше леля ви Саша! ...

Ръцете ми се вкопчиха във края на въжето.
Опитвах се да се катеря - нямах сили.
Обърнах се надолу, там където,
не беше мястото за живи.
И в миг поисках хиляди криле, ...

Върху римската бойна галера
гордостта на имперския флот,
вее се флага на страшна химера -
да отвоюва поредния роб!
Вече греблата са в длани корави, ...

Захапал съм лулата
и както си седя,
кой ходи по луната
най-хитричко следя.
Там двама са, защото ...

(Дълбоко философски размисъл
за живота на горските обитатели
в стихотворна форма)
Омайна нощ царува в гората,
дърветата кротко потрепват с листа. ...

Обичай ме, докато има
във мен какво да се обича.
Докато влюбена, щастлива
към тебе мога да изтичам.
Докато във очите мои ...

Тичам из полето като луда
разпиляла свилена коса.
Тичам и на себе си се чудя
не съм ли си изгубила ума,
та съм хукнала като кошута, боса ...

Мотая се тази сутрин като мобилизиран циганин. Хем ми е едно такова мързеливо, хем не ме свърта на едно място.
Кафето избистри погледа ми и насочи хаотичните ми мисли в една точка. Не съм писал от месеци - ще напиша нещо, но какво? Нямам идея, няма я и Муза, възсядам изморения от годините Пегас, а т ...

Успа се вятърът. Май сбърка,
че пи със мене толкоз бири.
Сега на еднострунната цигулка
единствено трамваят ще ни свири.
Светкавици по жиците ще мята ...

С коси от слънчеви къдрици,
с очи подобни на звезди,
красива, нежна, романтична
нахлуваш ти във моите мечти.
Поглеждам аз в очите ти красиви ...

Тихи стъпки, само шум от разбита
душа,
хладен полъх и мирис на самота.
Чаша болка и глътка сълзи -
кристален поглед ме порази. ...

Приказката ще почака,
че видях във мрака
мръсните ръчички,
мръсните зъбички,
по устата сладко.... ...

Една

Една сьдба, един живот човешки,
Пьт трьнлив през дните зли и жежки;
Една бе тя в море от бурени и пепел, ...

Душата моя, вейчица премръзнала...
Душата моя, клончица прекършена...
По пътя, който през годините е минала
как треперила е тя и как е зъзнала.
Зли ветри са я кършили, опъвали... ...

За миг морето
стихията си мощна укроти...
И под небето,
осеяно от милион звезди
отпусна ширината си безкрайна. ...

Самотник с мече
Спя в кашонче на улица пуста
и самотно сгушено чувам
как минувачи монети ми пускат,
но вътрешно аз се бунтувам. ...

Из “БЕЙТИСТАН”
>> Из “Рубаи”
>
> Из “ПОД СЯНКАТА НА НАРА”
I. ...

Калейдоскоп от мисли
Самотен плаж. Застинали дюни. Аз съм сама. Затварям очи и като сенки бездушни и зли занизват се спомени черни. На този плаж преди. Аз и ти били сме сами. Сами - поотделно. Години наред. И нашите самотни сърца търсили са се. Чакали са. Какво? И аз незнам. Среща или потоп. Край ме ...

Това същество определено доста променило хода на историята на СаниЛенд. Асасия успяла да превърне всички планети в една цивилизация, която да бъде наистина обединена. Но тя не успяла да се качи на трона просто така. Това станало благодарение на едно събитие, също така важно. То било първата война ср ...

Края на март.
Вървя по моите елховски улици и пиейки живителните сокове на слънцето, си спомням за първото напъпило вече дръвче.
Да, няма място за съмнения: пролет е.
И...
Един афиш привлича вниманието ми. ...

Живях в спомени, в самотта и мойта болка беше чужда,
а щастие се ражда по света, дали пък някой има нужда?
Къде отидоха мечтите,жарта и стария копнеж,
че по щастливи ще са дните, по- силен новия метеж.
Къде отиде радостта ни, приятелството - обичта? ...

Заглъхват бурните акорди на мечтите,
но публиката в залата мълчи
и само капка дъжд в очите
оставя във сърцето ти лъчи
Щом днес е сиво, представи си утре ...

Целия живот на един човек се преплита с много други….
За каква цел,защо всичко трябва да е свързано?Не Бог,а ние градим своя живот….
Връзката се дължи на жертвите,които правим помежду си….
Понякога убиваме,друг път спасяваме ...