Гледаше ме с широко отворени очи, когато я захапах за врата. Ах, тези хора!
Никога не се научават. Все пак комерсиализацията си има и положителните страни.
Рядко ми се случваше преди да срещам такава възбуда и нетърпение у жертвите си.
Поне не и без много предварителна подготовка. А сега... сега е р ...

Там пред блока,назад във старите години,
оглеждам се и виждам само тъмнина.
Миговете детски неусетно са отминали,
сега сме вече пораснали деца.
Спомням си дървото,старото ...

Бавно слезе от таксито,повървя и ето-морето се ширна пред нея.Поглъщаики жадно залеза над морето,тя събу чехли и зарови пръсти в пясъка,а той все още топъл като милувка погали нозете и.Преметна пътната чанта през рамо,взе в ръка чехлите си и тръгна по брега.Трябваше да потърси квартира за през ноща, ...

От детски викове подгонени,
поемат биволите чернооки,
пристъпят в глината от спомени,
пръхтят в надеждата на вирове дълбоки.
До портата, набръчкана от старост, ...

Боли ме съществото, нямото,
във ямата
на моето - Огромното,
което има волята
над мускули и крайници, ...

Понякога искам гласните струни
да бъдат покрити
със ципа,
ципа с много кръвоносни съдове
и нервни окончания, ...

Блудкави пръсти стиснаха вътрешностите ми. Премаля ми. Не можех да го понасям.
До преди се излизаше с него. Беше обятелен, остроумен, знаеше вицове и къде да
ме заведе преди да съм се досетила, че желая. Имаше присъствие, често коленете
ми омекваха и се задушавах преди да ме е доближил. Умееше и да ...

Като малки деца
чупим свойте играчки,
и обидено плачем…
Не раздава закачки
онзи смешен палячо. ...

Старецът край морето
Лазурни небеса усмихват се лениво
и с песен на гларуси срещат деня.
Под тях се буди морето-оловносиво,
за да пие жадно утринната ведрина. ...

Рибарска орисия
Усмихваш ми се, гледам, ведро,
въздишаш с плясък на вълните.
Предлагаш ми наглед тъй щедро
в песен да ми превърнеш дните. ...

-Иска ми се да съм мислеща вагина с татуирани антични тела в дива оргия, да бъда
двуметрова мантия от протоплазма и мазен наркотичен екстракт да се стича по мен.
Но да мисля. Да внушавам и повелявам. Вместо свои краиници да имам крайниците на
всички които съм погълнала. Пластичната хирургия на е дос ...

Прощално
На Него
Прости ми, страннико, за мойто дръзновение.
За онез лирични римички, написани в нощта.
Те всички са цветя на любовно вдъхновение, ...

Дали да си щастлив е толкоз трудно?
Нима не зависи единствено от теб?
Макар дните ти да преминават мудно
какви ще бъдат зависи единствено от теб.
Да се подлъжеш най е лесно ...

ЖИВЕЕШЕ В ЕДНА МАНСАРДНА
Живееше в една мансардна
поет със име на светец.
Той имаше съдба коварна,
да бъде винаги беглец. ...

ОЙ-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА
Ой-ла-ла-ла-ла, ти се превъзбуди,
щом повторих: "Мъртвите очи
търсят след смъртта печални пеперуди!"
Ти подай ръка! И замълчи! ...

Обичаш ме. Обичай ме
до последния ми дъх!
Не си отивай още, остани,
чуй първите петли!
Неповторима нощ е. ...

Труден стана ми животът , от както завесата на любовта ме забули. Трудно стана
ми да дишам , да спя и да ЖИВЕЯ ! Всичко сиво ми се вижда вече , но зърна ли я
нея аз отново всичко лесно ми се вижда. Странно , дори не я познавам чак толкова
добре за да мога да говоря за любов , но пък нали си знаем , ...

Гледам аз навън луната, слънцето и земята. Вдишвам аз дълбоко, за да усетя на
въздуха аромата. ....... Мислех да пиша стихове , но просто след всяка 2-ра дума
си представям НЕЯ. Представям си нейната усмивка, нейните весели очички. Блокаж
! Мисълта ми спира! По-горе споменах слънцето, земята, въздух ...

(Aphrodite's child)
Във пет часът
Търся път
в улична тъга
А мисълта ...

Душата ми е струна на китара,
тъй нежно зазвъняла във нощта,
сърцето ми във огън все изгаря
с най-светлата и искрена мечта.
...

Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони ...

Черен облак се задава,
небето навъсено ехти.
Чува се в далечината
женски глас крещи,
вижда ясно тъмнината, ...

Не познавам очите си,
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...

Джапанките,
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...

Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...

Тя не знаеше от кой свят идва. Всеки ден тук беше толкова еднакъв, но тя си го правеше различен, защото беше различна.
Нямаше семейство, не искаше и да има. Нямаше приятели, прекалено много пътуваше. Не по принцип, само в себе си. Но когато толкова често прескачаш от крайност в крайност, хората прос ...

Изтъняла е душата ми
от минали любови,
от дъждовни бури,
от пяната на бесните вълни.
Избелял е даже и цвета й, ...

Нощта трепери
като боса циганка.
Луната пие локвите
със посинели устни.
Във подлеза ...