Една сутрин в тъмното мазе,
сред купчината инструменти стари
попадна малко кафяво мишле-
с жилетка и кожени сандали.
В доскорошния мирен сандък ...

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?
Малка кутийка- слонова кост. ...

Не се смей! Чуваш ли ?! Ако това ти се струва смешно, то значи определено
следващите редове не са за теб и можеш да затвориш страницата без угризения на
съвестта. Не се безпокой- ако дори заглавието предизвиква в теб асоциации за
шеги и някакви хумористични статийки, определено нищо няма да изпуснеш ...

В пълнолунен полуздрач,
със ръце умели,
удря нощният берач
по звезди узрели.
В коша плетен от роса, ...

Време мъгливо, влажно и сиво,
денят се събужда студен.
В спомени ясни, слънчеви, страстни
останал е юнският ден.
Пия кафето и там край морето ...

И ето, пише той-
някъде, върху кутия от цигари.
Защо ли няма, просто няма кой
да усети болката му стара.
Той мрази изрази-клишета, ...

Искаш ме в леглото си,
бариерите със трясък да строшим
и да потънем в аромата от Любов.
Ще мога ли...
Искаш ме в ръцете си, ...

Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват, ...

КАКВА БУБУЛЕЧКА!
Представлява голямо усилие да сваля маската си. Трябва около час да се изкачвам по много хлъзгава и тясна пътека. Понякога забивам нокти за да не се свлека обратно в залата с лостовете за управление. Пътеката често е затрупана със секреции, остатъци от храна, размекнали се субстанци ...

Ех животе, проклетнико
и ти съдба несправедлива!
Какво ви сторих кажете,
че оставихте сърцето да изстива!
Сърцето е чисто, невинно- ...

Когато умориш се
от взаимност
и слънцето в очите ти
помръкне,
когато розите цъфтят ...

Натежават уморените клепачи
сломени от дълбока самота,
притихват лекичко във тишината,
отнасяйки душата ми в съня.
И ето пак сънувам тебе ...

Шосетата, подобно на изплезени езици
във жаждата за среща се топят...
Подобно заклияния на жрици
дърветата край пътят ни шептят.
Там дето се разделят сетивата ...

Всички пътища водят натам
на където ни тегли сърцето,
а в далечното - губим се знам,
в него нищо не ни е отнето...
И понеже пътувам натам ...

Когато
утрото се бори с мрака,
готово отново да умре
и вечер никой не те чака,
а ти протегнал си напред ръце. ...

Стоя самичка и си мисля пак за теб.
Искам да те видя, но ти си толкова далеч.
Очите ми се затварят бавно и аз си
спомням всички онези целувки,
прегръдки и ласки. Вече ги няма, а как ми липсват. ...

Какво за нас е любовта?
Изобщо някой знае ли?
Дали е светлината в края на
тунел или е сянката на нощта?
Всеки има свое определение за любовта. ...

Търсили сме се със тебе - зная.
Търсили сме се. Нали?
Но погледни ме във очите и кажи ми,
защо днес толкова ни боли?
Какво изгубихме по пътя? ...

Една любов в мен гори и ме изгаря,
една любов ме кара нощем да не спя.
Една любов за тебе ми нашепва всеки миг,
една любов, която ти отхвърли.
Една любов ни чака двама с тебе, ...

Сълза гореща пада от очите ми,
но тя не може да разтопи леденото ти сърце.
Ти си тъй студен с мен, но защо?
С какво те нараних? Какво не ти дадох?
Защо ме оставяш сама в дъжда да ...

ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ ВЛЮБЕНИ
Какво направи ти със мен? Не зная.
Такава страст във тялото разпали.
Че кажи ми. На небето или на земята
да оставя във любовен гърч душата. ...

Сребристо утрото е разпростираше над селцето. Градинките и къщите блестяха като нови след изсипалия се краткотраен и освежаващ дъжд. Кристални капки се стичаха по клоните и листата на дъветата, отразявайки галещите лъчи на слънцето. Не само птичките се радваха на " девствената" утрин. Почувствах се ...

Помниш ли,че вчера те обичах,
точно преди да се смрачи,
мъничко преди да завали,
когато още
мечето на перваза беше сухо, ...

Тишината леко ме прегръща,
не отронвам стон във глухотата,
душата в скърби се обгръща
и гасне тихо в тъмнината.
Отблъсната от всичко живо, ...

По въртежа на страстите,
достигането е различно,
там където
пространството се свива
в точка ...

Посветено на "моята половинка"!
Тръгвай си!
Аз няма да те спирам.
Забрави,че себе си ти бях раздала.
Сърцето ми ще страда,но не и да умира, ...

Раздумна е нощта
под козирка безлунна.
Звездица се изтля -
понечи да се сбъдна...
Изникна светлина, ...

Смъртта живот ли е
или забрава...
Животът ми е смърт,
и то една такава.
Без обич и наслада, ...

Безкрайно тежко е да виждаш,
как тихо си отива любовта,
а в очите и две сълзи кристални,
които галят твоята душа.
Как тъжно е да искаш ...

Когато мъката сърцето ти погълне.
Когато краят на пътеката се вижда.
Когато тъмнината душата ти изпълне.
Когато изход за напред невиждаш.
Когато животът те поставя пред проблеми, ...

Не казвай,че мъничка съм още.
Hима ще ти олекне от това?
Аз отдавна те сънувам нощем
и гасна за твойта топлина
Не казвай,че може би ти трябва време, ...

Сърцето е кристална чаша,
а вътре в нея плува любовта.
Тя гледа те с очи блестящи,
ненагледни на твойта красота.
Изпиват те със поглед всеотдаен, ...

Слънцето залязва
залезът блести.
От душата ми изплуват
две тъжни сълзи.
Сълзи родени ...

А днес, когато теб те няма, животът ми блести още по-силно. Защото не ти беше огледалото, което отразяваше лъчите ми, а аз! Но ми трябваше доста време да го разбера.
И днес, когато теб те няма, аз дишам все така, даже по-дълбоко, даже по-свободно. Защото ти си цигарата, която палех всеки път, необхо ...

На кръста сме разпънати
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже ...

С какви устни ще докоснеш извора си,
с какво сърце ще отпиеш?
Ще се преситиш ли в жаждата си
или ще се опиеш
до лудост в собствените си миражи? ...

Да прибутваш бавно вятъра със длан,
вълна достигнала
открехнатия ти прозорец,
през който полъха е като нежен трепет
на моето присъствие с Любов. ...