- Още има няма половин година, потърпи, - увещаваше се тя наум и отпращаше болката зад коляното.
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се за ...

... и зло не кандиса
че нему в основата
власт и пар'и са -
и плата непотна
делят овластени - ...

По- късно същия ден отидох на църква със Светлин и леля му. Той отиде да говори със свещеника, а аз останах със Зорница и я наблюдавах. В храмовете много хора се кръстят автоматично и мълвят заучени слова, но тя беше съвсем различна- молитвите ѝ бяха съкровени и изпълнени с любов и вяра. След като з ...

Снощи - ровех из тавана
за бутилчица мерло,
и - край старата ни вана
зърнах детско колело.
Разпознах го на момента, ...

на Йо
Пристигна залезът - измамно злато,
пространството сияеше под облак бял.
Отлитна в неизвестност ефимерно ято
и сетен лъч се спусна косо - просиял. ...

И защо доверчиво (за кой ли път) с гола душа,
пак загърбила опит и рани, поуки политнах?
Стари грешки загърбила, ала отново греша,
знам, кога и какво дебне котката – тъй любопитна.
Ала знам, че и девет живота е скътала тя, ...

Това, което ни сближава.
Това, което ни дели.
Това, което ни спасява.
Това, което ни боли.
Това, което ни усмихва. ...

- Къде ли се простират пределите на следващите ни пътувания? - каза Ено. - Може би в Слънчевата система няма живот - поне не толкова очевиден. Трябва да потърсим и на други места - там, където може би има по-големи шансове да се открие нещо.
- Може би на някой от спътниците на Юпитер може и да има н ...

Как днес мечтая наш'те срещи
да нямат близък край и да палуват,
а устните ти меки и горещи
да ме изпиват жадно и целуват.
Как искам и бленувам,ти и аз ...

ТЕМЕНУЖЕНИ ПРИКАЗКИ
Не искам никога да си отида!
И светлината, заради която
посрещам бликащия изгрев,
във вените ми да налива злато. ...

Вечерите утихват във синхрон
със моята невинна същност.
Клоните се кършат в унисон
с крехката ми, детска възраст.
И превръщам се в певица, ...

Не ден велик бе само Великден,
а целите тези две, увенчани с наниз
от двойки години.
То какво ли не бе?:
Велика "Ковид-пандемия", ...

Всички срещаме някога тази последна любов.
Тя нахлува в живота ни късен подобно торнадо!
Никой никога не е за нейната клада готов.
Но за нейния жертвен олтар сме достатъчно млади!
Тя не идва по тихи пътеки, покрити с трева. ...

на водолея
ерата приижда и
любвесъзижда

Остани само една песен време
преди животите си да продължим поотедлно,
както си обещахме, че няма да стане.
Остани само една песен време
и без това след теб вече не стават за слушане. ...

По спомените на един гид.
След адски много чужди бройки
дошли сред родния батак,
дочаках даже “руски тройки”
да видя в нашия бардак: ...

Откъде произхождат наименованията "грапа" и “узо”?
Защо кан Тервел е помогнал на Юстиниан II да завладее отново византийския престол?
Как при кан Тервел българската държава се замогнала?
Защо първият дворец в Плиска е бил дървен?
Канът учудено впери поглед в необичайния среднощен гост. Пред него сто ...

Не тръгвай! Този път не е за теб.
И тази тежест може да те смаже.
Колкото достигаш по напред,
толкова повече те мразят.
Не стъпвай там ,че в бездната за миг ...

С душата си душата ти обичам...
Жадуване, привличане - Любов.
С туптежа на сърцето си се вричам
на твоите мечти с жив благослов.
Жадуване, привличане Любов ...

Толкова съм веща, че боли ме.
(С поглед съм кафяв, с уста проклета.)
Котешко е тайното ми име,
само мислите в нощта просветват.
В тази нощ, която ми е празник, ...

I. Ценови рекордьори
По скокове на цените
сме ненадминати акробати.
В такава спортдисциплина
единствено ние ...

Минава 1 май.
Нормален ден. Неделя. Почивка. Типичен уикенд.
Няма да се връщам назад. Но в спомените ми са останали маса първомайски празници. Отначало – сиви задължения. Събиране на определено място, раздаване на плакати и знаменца, с които да изразим симулацията на кипящата радост от трудовия праз ...

Представяш ли си как
Докато влача крак връз крак
С усмивка широка
Но прободен на дълбоко
Още живея? ...

О, нещастни роби на труда,
тъжно ми е за вашата съдба,
искам аз от сън да ви пробудя,
да ви призова за правда и борба.
Всеки беден щастие заслужава, ...

За две ръце
Живял ли си на залеза на лятото
когато сенокоса е изплел рогозка
от жътвени стебла и от отсятото
на хора, пътища и мечти опоскани!? ...

СИНЕ
Автор: Индира Чандич, Босна и Херцеговина
Всяка сутрин усмивката ти ме буди в зори
и изпълва с щастие гърдите ми.
Сиянието на очите ти разведрява всяка ...

Градът на Богородица блести,
отключил щедро сърцето си,
в слънчева прегръдка да приюти,
от цяла България младите творци.
Радост камбанена в очите звъни, ...

Жълто, зелено и червено
са все скучни цветове.
С нови, невиждани нюанси
ти оцвети плачещото ми небе.
Ти ми показа цветовете, ...

Дай ми този път да погледам душата ти,
дай ми този миг да послушам дъха ти.
Вместо да ме галиш да подържа ръката ти,
вместо да те будя да бдя над съня ти.
Дай ми този път да усетя живота ти, ...