В училище руският ми не беше сред любимите предмети, ама хич.
Учителката - товарищ Докина - кинта и петдесет нямаше, ама глас вадеше 120 децибела, направо стъклата на класната стая дрънчаха, и прахта излизаше от цепнатините на паркета, колчем отвореше уста. Че товарищ Докина има час, дочуваха и гарг ...

Малкият Франсиско обичаше две неща най-много в живота си – изкуството и пътешествията. Така настроен, на едно от най-големите си приключения той се озова с голямата си раничка точно до Джаксън Полък. Искаше да се наслади отблизо на процеса на създаване на абстрактната му творба, но Полък сякаш не го ...

Дали да ти напиша, че си тръгвам?
Не кажа ли - дали ще забележиш?
Умело тишината ни завърза
под строгия си поглед изпод вежди.
Пропити са стените от "бездумие" - ...

Лето 2022 - ро
От морето отлитам
като горд орел,
за чувствата ми не питай,
нито за празния ми портфейл! ...

Ние мечтаехме с тебе
за слънчице мило със златни коси,
в рокличка сладка с къдрички по нея,
с дълбоки, невинни сини очи.
Ние мечтаехме с тебе ...

Обикновено морските души са белязани с тежки съдби. Често синьото посича корените ни или пък всеки прилив увенчава семействата ни с допълнителна разруха. Живеем като в паралел. На някакви и никакви обстоятелства. Често крещим срещу морето, разсипвайки по горещия пясък последните си ноти глас. Не зна ...

Що е есе-" Есе (на френски: essai, от essayer – „опитвам“) е жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни стано ...

Тя беше добре възпитана – помнеше, че чужди хора не бива да се товарят със слушането на твоите разговори по телефона.
Затова, когато звъннеше телефончето, вземаше го и оставяше мъжа си сам в стаята. Отиваше на балкона.
Е, чуваше я целият двор, ама това са комшии, не са чужди хора…
хххх
Токът, разбир ...

Оня ден гледам в западни медии щампована снимка – героичен украинец ще стреля по танк с гранатомет. Херой!
Само дето… И на каската, и на якето – георгиевска лента. Ясно видима.
Ама какво ги интересува баламите какъв е човекът – важен е текстът. И внушението.
Та го подминах.
Изобщо… ...

Да, всички сме актьори във спектакъл
на сцената на нашия живот
Един те мрази друг пък теб е чакал
И всички теглим общия хомот..
Накрая всички се явяваме пред жури, ...

Оставяла съм лампата да свети нощем,
не защото чакам на вратата да се звънне...
да виждам светлината как бродира гоблен
с конци от мисли, преди вън да съмне.
А лампата ми често свети без да искам, ...

В детството
не избираме.
Дрехите -
просто ги носим.
И онези, които ...

Всяко съвпадение с конкретни лица е случайно
Очите му бяха безжизнени, мъртви, без блясък, а лицето нежно, красиво и одухотворено. Дългата му коса се спускаше от двете страни на раменете, очертавайки правилния овал.
Всяка сутрин Станислав поемаше на разходка с придружител. След обяд работеше като ре ...

2. Години на учение
От искрата на детския блян,
светлината беляза ми дните,
че да съм от мечти обладан,
да летя, с мисълта, сред звездите. ...

...Седяхме с теб допрели колене,
а другите двама танцуваха.
Гореше свещта на масата. Смеехме се.
Цигарите в мрака димяха и се целувахме...
Едната ти ръка-гореща на бедрото ми. ...

Приключенията на едно паве
пета част
Огромен бял кожух се стовари на главите ни. Зимата пак дойде неочаквано, та Общината се завайка как да изрине снега и почисти улиците. Файтоните и каруците смениха колелата с шейни, а каруцарите и файтонджиите надянаха дебели овчи тулупи, та да не им измръзнат ци ...

Нагарча ми кафето рано сутрин.
Горчат ми и минутите самотни,
безсмислени амбиции за утре,
утехите, че някой ще ме помни.
Горчиви са преглътнатите сълзи, ...

Дяволът ме нарисува.
На гърдите си.
Сърце, създадено от морска пяна.
И го затвори в огледалото.
После ме погълна. ...

В зората
на своето
ежедневие...
Тук и сега,
се превръща ...

Като червена искра самотата
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно, ...

Свих се до училищната ограда, после усетих, че нямам сили да спра сълзите си. Баба казва, че мъжете не плачат, но не е права. И този студ!
Почувствах, как влагата сякаш замръзва върху бузите ми.
Добре, че зад ъгъла се появи възрастната жена с покупки в торбичката си.
Видяха я момчетата, дето ме заме ...

Тя стоеше край пътя облечена в бяло
и продаваше ласки почти без пари.
Със усмивка предлагаше своето тяло,
но душата и в нея тихо стене, боли.
Тя е цялата в бяло, отново край пътя. ...

През цялата нощ валя. Заспивайки, дълго чувах как големите капки на летния дъжд, умиротворяващ и настоятелен като опитен любовник, тихо трополят по стъклото на прозореца и изчезват безследно някъде в тъмнината. Струваше ми се, че Майката Природа унесено свири на пиано някаква своя нежна мелодия, коя ...

от Елена Михайлова
Веднъж млад мъж минал покрай красиви розови поля. Бил заслепен от красивата гледка и решил да спре за малко. Минал в аварийната лента и спрял колата си. Слязъл да се поразходи. Вървял между редовете с рози и леко докосвал всяка от тях, докато вдишвал чистия въздух на планината. Мя ...

СВЕТЪТ НА ДЕЦАТА,
КОЙТО НИЕ- ВЪЗРАСТНИТЕ- НЕ ПОЗНАВАМЕ
РЕГИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
„Петнадесет години приобщаващо образование“ -23-25 юни 2022г
град Търговище, хотел „Терра Европа“ ...

Иванчо: Тате, за какво се бори ПростоКиро?
Бащата: За личен асистент на БайДън!

Орхан Памук – Рожбите на Бедии уста (резюме)
Майсторът на манекени Бедии уста прави по поръчка модели на изключително автентични турци – със засукани мустаци и всичко както си е, но един от управниците решава, че това е състезание с Аллах и нарежда манекените да бъдат премахнати от музея, в който са ...

Мишчицата сива,
весела,игрива,
на двора се завтече
и на петлъо рече :
- Ей там,под хамбара ...