Пораснах, мамо. Приказките детски,
от теб нечути, също не разказах.
Май всичко вече срещнах. Не е лесно,
но някак се опазих от омраза.
Светът е свят – откакто ти замина, ...

Със залеза си Слънцето рисува
във облаците сиви есента,
но вятърът не го интересува
и в жиците си пее песента.
А уличните лампи закопнели, ...

Той:
Моля се на дявола - отново да те имам.
Какво като, че после скъпо ще платя.
Остана ли не знам - какво да взима?
Хайде, мила, чакам. Аз чакам те, ела. ...

Отново да се преродя
и да потърся красотата,
и да последвам във света
хармонията на душата…
Да срещна погледа ти мил, ...

Повикай ме, когато
сърцето ти плаче
и аз ще дойда...
Повикай ме, когато
сълзят очите ...

Вчера каза мойто внуче:
"Искам да си имам куче!
Ти нали си дядо мил
и парички си спестил?
Да водя, искам, на разходка ...

Когато Сам излезе от Кантората, Чарли вече си беше тръгнал. Нямаше да е трудно за убиеца да го намери, но чудесно разбираше желанието да си сам. Флетчър не държеше толкова много на работата си за Гилдията, нито пък на връзките, които бе изградил заради нея. Беше достатъчно хитър, за да си стъпи на к ...

Поръчах си мъгла. Не ща да виждам,
онези малки, дребнички неща -
как българин на българин завижда,
парата как е знак за свобода,
как кражбите създават настроение ...

Безкрайно зелени поля
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати, ...

Съмнения пак ме налитат, търсещи,
очакват въплъщение – подмяна.
Но същността ми – изтъняла, пърхаща,
надлита безочливата измама.
Небесна твърд ли бе или пък пухена ...

Как се лекуват нанесени рани
по - спиралата на звездната
ми същност...Никой не ми пречи
аз самата си слагам спирачки...
Не търся, не питам - прощавам! ...

Към своя край е есенния карнавал.
Ноември потанцува
с циганското лято.
Но днес денят е някак си
смълчан, ...

Той ми занича в очите,
бърше сълзици солени.
Казва ми мило момиче,
ката ден диша за мене.
Ти се помайваш сънливо, ...

Директорът Пенчо Бургаски вдигна глава към вратата – стреснат и гневен. А от там връхлиташе заместничката му Карадупева. И това – въпреки негласното табу за всякакви посещения през третия час, когато директорът закусваше. Полезно занятие, тъй като напълненият стомах надделяваше над възпламеняващия с ...

ЗАЛЕЗ
Аз имам простички въпроси,
понякога дори ме дразнят,
но песен щом в душата нося,
за мене всеки ден е празник. ...

Живеем в многоъгълния свят,
а че е кръгъл учат ни науки,
мълчим покорни, тихи и неуки,
там, в който ъгъл и да ни заврат.
За пуста слава някои твърдят, ...

Сама съм си райето на костюма,
животът дето кърпи от години,
но есента започна да одумва
на джобовете копчетата сини.
Сама съм си торбата на хастара, ...

Обичам джаза! И то много. Затова още с влизането в бара спирам и затварям очи. Парчето, което зазвучава, ме запраща далеч отвъд Атлантика, чак в Ню Орлиънс. За миг забравям за какво съм дошъл. Сещам се, когато чувам смеха ви. Въпреки оскъдната светлина и многото хора виждам компанията ви и по вените ...

Отново са тук далечни, безплътни
призраци нечии от забравени дни.
Дълго шептящи думи безсмъртни.
Думи. Усмивки. Думи. Лъжи.
Крачат безплътни там във полето, ...

Днешният ден е отворен за вчера,
нашето вчера по дългия път.
Капка по капка той ще отмерва
кой ли по ред е сегашния дъжд.
Вчера беше и вчера ще бъде ...

Денят ме вика – искрен, непринуден,
събуждам се – вулкан от детски смях,
поглеждам вън с усмивка и почуда
и слънчева да бъда си избрах.
Дъждът обичам, но тъгата никак, ...

... не съм замесен от вода и кал в корито на рождената си дата,
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във ...

На Тони
Подарявам ти думичка. Само една, омагьосана,
с нея ехото вечности звънко и дълго разказва,
вместо гребен тя реши предзимния сън. Срещу косъма
и цъфти на сланата в студената, ялова пазва. ...

Снощи срещнах извънземен
от планетата Плутон!
В мрака правеше коремни
на съседния балкон!
Беше странен във главата - ...

Изкачваш се между звездите,
сред техния зловещ отблясък.
Космическата пустош
те засища
със черната си пепел ...

Прозорецът е срещу мен,
като мен си има чаша
и като мен е задимен –
въобще, нощта е наша.
И аз мълча, и той мълчи, ...

И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...

Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.
Куче лайва, за кратко, ...

/от реалността/
Пешо чу звънеца на вратата и подскочи. Тъкмо заспиваше под ясния благ глас от телевизора. Обичайно за това време – прибираше се вечер уморен, хапваше, но понякога от дневното нервно претоварване не можеше да заспи. И си пускаше телевизора.
За щастие, по всички програми все някакви го ...

Дали когато няма да ме има,
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.
Хвърли я, чуй жалейката! Веднага! ...

За това, че живея, аз нямам ни капка вина.
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.
Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют. ...

През девет реки зад десетата, зад девет планини зад десетата, през девет страни в десетата, имало едно време царство господарство, там, където изгрявало слънцето. Царят бил мъдър, строг, справедлив, красавец, воин, обичан и следван от народа си. Царицата имала неземна красота, добра, милосърдна, оби ...

Тик - так, тик - так - отброявам дихания,
статистическата ми компонента отлита
и се сбъдваш - мое съкровено желание!