По извивката на тази вечер,
студен, коктейлът има вкус
на мента, шоколад и глетчер,
на теб и споменът за блус.
Жени Иванова, ...

Да можех, със последния си дъх
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...

"Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...

Подребдата е: два на два в анфас.
Фанфарите открадна ги клошарят,
а Господ гледа и се кръсти... бас!,
че вече и на Фейс не отговаря.
... Написал, казал и до там... ...

Загърната в прокъсания шал,
трохи подхвърля на врабците гладни.
Домът ѝ бе отдавна опустял,
децата ѝ съдбата ги открадна.
Прилича на премръзнало врабче – ...

Как искам да ти нарисувам две икони
и хлябът да ни прави по-добри.
И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.
Как искам с теб да хапнем две череши ...

Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Тъжовно капките барабанят ...

... когато Той на пейката ми седна – и си запали смачкания фас,
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...

От уредбата вкъщи се носеха песните на Куин и Фреди Меркюри, талант отишъл си рано, както казват от коварна болест.
Зазвуча песента '' Барселона '' ,.. дует Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе, един вид химн на 25-ите
Олимпийски игри в Барселона през 1992 година.
Лежах заслушан в мелодията.
Пред очите м ...

Какво стана, че вече гледаш друга?
Какво стана? Как любовта дойде в повече? Къде изчезна, това което имахме?
Това, което ти и аз създадохме,
което изпитахме.
Моментите, които споделихме. ...

Пред портите на вечността
стоя аз и от нея се тревожа,
чезне денят, идва нощта,
каква е за мен волята Божа?
Какво ме чака, къде отивам - ...

"Thе knowledge is power! - Знанието е сила!"
Семейството се настани в замъка-хотел, разположен сред вековна гора. След вечерята, изморени от дългия път, родителите си легнаха. Но братът и сестрата бяха решили да отидат в полунощ в библиотеката. Нямаше как да заспят - те бяха в замък! Такова събитие ...

Уморени очи
музика и текст - Павел Серафимов
Във безсънна нощ, когато времето мълчи
слабо светят в мрака пресъхнали очи.
Делата си претеглят на житейските везни, ...

Среща с бъдещето
музика и текст - Павел Серафимов
Вчера аз срещнах за миг своето бъдеще.
Стреснах се, но сподавих вик и просто се разминахме.
Изглежда то не ме разпозна, подмина ме мълчаливо. ...

Среднощна буря
музика и текст - Павел Серафимов
Над града пада мрак и бавно настъпва нощта.
Полъх слаб на хладен вятър нейде затръшна врата.
Притихнали птици летят и търсят подслон ...

Падаща звезда
Лято. Хижа. Поляна. Покой.
Под звездите,
хванати за ръце - тя и той.
Гледат към ...

Леля Верка ме сплете на две плитки и ги завърза със сини ластички. После ме огледа, помилва ме по бузката и прошепна:
- И се усмихни, Ани. Бъди лъчезарна.
Аз обичах леля Верка, щото винаги се отнасяше добре с мен и никога не ми се караше, както другите лелички. Някои бяха вечно кисели и намръщени, к ...

РОДЕНИЯТ В ПУСТИНИ
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...

Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му единствен лек.
Ще го отминете съвсем безстрастно. ...

Ноември, леко дъжд ни навестява,
но капките за кратко ромолят.
Прокапала е цялата държава,
родината е в рани и болят.
Но времето е меко и послушно ...

През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...

Така се запознах с Нора. В следващите малко повече от месец с нея се редувахме в помощта около госпожа Елена, която си отиде през втората половина на април.
Само един път срещнах Офелия, но тя ме отмина като непозната. Явно не одобряваше постъпката ми. По-късно разбрах, че не е само тя.
На третия де ...

изправените
внушават изправеност
ведно с изправност

Гордеел се със себе си. На коланът му блестяло ново изумрудено сърце.
„Колко лесно го спечелих?! Няколко страстни погледа, два - три комплимента и принцесата ми го подари. Ей така! С едно щракване на пръсти. С магията на красивите думи. Дори не пожела целувка! Може би в момента рони сълзи, с разроше ...

Остана в ръбовете на сърцето ми
и убиваш, без да ме болиш.
Сякаш рониш трохи върху изметено
и напук се връщаш – и стоиш.
Скри се в капка от сълзите ми, ...

Ти идваш в съня ми с развети коси.
Там плахо стъпваш, нежно ме докосваш.
Усещам дъха ти, затварям очи
и виждам те – красива, омагьосваща...
Потръпвам аз, потръпваш ти. ...

Любов омайна, любов жадувана,
любов красива, любов бленувана.
Любов желана, любов споделена,
любов ухажвана, любов употребена.
Любов мечтана , любов душевна, ...

Грозен, счупен прозорец за мен е светът,
в тази режеща дупка се губя.
Търся нашия дом, но дори да летя,
закарфичва ме страх пеперуден.
Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти ...

синева
сетива
приковава
синева
сетива ...

СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Сънувам здрави коренища,
които рукват от небето.
Но по-нататък не е светло.
Защо след тях не виждам нищо? ...

Да, често пиша. Май съм си такава,
тщеславна муза темите задава.
Понякога ме шиба и с камшик:
Я стига дряма! Правя те велик.
И егото ми слуша я отрано, ...

Нямам друга гледна точка
за съседната война;
Кремъл - драмата започна
февруари, през нощта!
Путин, тръгна да превзема ...

Здравей, Любов! Пиша от далече.
Ти помниш ли ме млада и добра?
Когато тръгна, беше зимна вечер,
а вън на преспи трупаше снега.
Замръзнали прозорците скрежаха, ...

Не доживях до тоя мил момент –
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев ...