-9-
Библията е Парадигма за Нравственост
и е оцеляла през вековете,
защото примерите са на Бога от Царството,
Който Навеки ще свети на Безкрая в Пространствата... ...

Все по-трудно събираше сили, за да поеме предизвикателствата на деня. Заспиваше рано, а през нощта я будеха силни болки. Утрото я подканяше да си измери кръвното налягане и да пие хапче за свалянето му. И сега започна по обичайния начин. Следваше закуска, опит за благополучно справяне с тоалета, пор ...

Докато слънцето живее ми в очите,
душата ще блести през тях.
И все по-светли ще ми бъдат дните,
защото сама така ги пожелах!
Докато звездите нощуват ми в гърдите, ...

Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...

Петър Младенов: "Да дойдат танковете!"
Кирил Петков: "Да дойдат танкерите!"

свише -
синева предесенна -
в душесърца поднесена
и за любов калесана

Не знам защо на мен това се случи –
умора или болест надделя?
Навярно диагнозата е скучна –
на тази възраст никнат ми крила.
Да бяха зъби, мигли или нокти, ...

Тук ще сложа някои размисли и ценни предложения по пестенето на енергията. Размисли, достойни, че и отгоре, на наредбите на ЕС…
Предлагат в офисите да не се носят вратовръзки, щото носенето им довеждало до надуване на климатиците.
Бе, направо – в офисите задължително да се стои в кожух. Тулуп, от он ...

Дядото Мухоморка и момчето Банан, или Берачите на гъби
* * *
* * *
Оригинален текст
А. Вербников ...

Застана загледана в реката, после свали горните си дрехи, остана само по риза, разпусна косите си и нагази бавно. Водата я обгърна топла като нежна длан.
Тя поплува малко и си спомни как с двамата си братя, когато беше хлапе, тичаше след тях към реката, там…където сега е другия бряг… И Андре и Павле ...

Бях вятър скрит дълбоко във нощта
и черната река над мен не бе
ни орис още, нито самота,
а само тъмно мамещо небе.
И аз владеех хиляди земи, ...

Истината е, че ако Джошуа беше американски негър, то той щеше да има по-големи шансове срещу украинеца Усик. Но сега е модерно да се шари всичко на украинците. Ако имаше нобелова премия за бокс, то съм сигурен, че щяха да я дадат на украинец. И няма да се учудя, ако преименуват бул.Васил Левски в ст ...

В очите му виждам любов,
лъч изгрял в тъмнината.
В сърцето му пламъче игриво,
озарява ми душата.
Той е моята слънчева утрин, ...

Охлюв. След дъжд. Излиза.
За здравей или сбогом се отнася.
Обувки. Шорти. Риза.
Великан отгоре се поднася.
Къща. Звук. Размазан стон. ...

С девет ключа на разсъмване заключих тъгата.
Все по тъмно гостува в съня ми, неканена.
Нощем дращи с котешки нокти в душата.
Денем кърпи с усмивка скритите рани.
Дебне ме, когато съм изцедена и слаба. ...

Слънцето блести минорно
в захладняващите дни.
Лодките са тъжни ноти
по златистите вълни.
Буйният мелтем изпраща ...

... А мислиш ли повече отколкото знаеш.
... Хората се страхуват от това, което е в тях.
... Хората не са това, което мислят, че са.
... Изхвърли боклука от главата си.
... Цял живот се уча, да бъда луд. ...

Фронтално и по фланг с атака,
разгърнало се от движение,
без фойерверки, без протакане,
започва нашто настъпление.
Ще докажеме на европейците, ...

Като сълзи едрите капки дъжд чукаха по тавана на димящата кола. Забиваха се яростно в стъклата на прозореца, подхванати от все по-усилващият се вятър. Дясната врата на малкия спортен автомобил се отвори бавно и със скърцане. Една мъжка ръка се подпря тежко на нея и помогна на тялото да излезе навън ...

Птиците...
Винаги са ми изглеждали странни.
Запленен съм от тях.
Толкова са свободни, а никога не се усмихват.
Има нещо истинско в гласа им и винаги звучат трагично. ...

***
Питат ме, на колко съм
години,
а, аз отвръщам: на
възрастта на Август, ...

Когато, със сигурност спря да ми пука
за моето бившо, любимо моме,
изключих си тока, изхвърлих боклука
и с кучето хукнах към наш’то море.
Качих го в пикапа - отзад в ремаркето, ...

Хванал съм се за тебе като удавник за сламка
Моя последна любов.
Към всичко загубено и всичко намерено.
Към всичко, което е живо.
Като глътка кафе в планинско бунгало ...

Чакаше ги толкова отдавна – нейните дечица! Беше прехвърлила тридесет и петата си година и вече живееше в страх, че никога няма да има свои рожби. Обиколи професорските светила на няколко специализирани клиники. Подложи се на какви ли не изследвания. Мненията на известните медици се препокриваха – в ...

Брегът е станал много по-голям.
Водата намаляла до полуда.
До скоро Дунав беше воден храм,
а храм се съпоставя само с чудо.
Сега като поточе си тече ...

Когато разбереш, че няма смисъл
да се доказваш и пак да прощаваш,
защото изтъркулената мисъл
те провокира бързо да решаваш.
Когато разбереш, че няма смисъл ...

Вместо да пътувам съм трамваите,
да се бутам като скот,
по-добре да скоча до Хаваите,
там, при другия живот.
Вместо да съм сред ратаите, ...

-8-
Бъдещето постоянно отваря обятия,
но ние Живеем Тук и Сега,
с отпечатък от спомен за предстоящо зачатие
и раздяла с Откритата Духовна Среда! ...

С финеса на първо докосване
обръчите на бягащите лъчи
се впускат в слепи надпревари.
Сред слънчеви петна изгаряне,
пропускане на малка сцена ...

Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.
Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.
Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.
Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих. ...

Из жужащото пространство
на летящи души,
из еферия от пъстри енергийни кълбета,
летях си безбрежно
сред океан от лъчи, ...

Завърнал се е оня дъжд,
пияна който ме остави,
да чакам ласката на мъж
под керацудени ластари.
И стана светло като ден ...