Poetry by contemporary authors
256.5K results
Бялата стая на Влада 🇧🇬
БЯЛАТА СТАЯ НА ВЛАДА
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...
361
3
3
Днес песните мълчат 🇧🇬
Потрепва пламък, плаче восък,
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...
612
5
10
Тръгва си тихо човекът 🇧🇬
Есенна сутрин. Мъгла.
Тръгва си тихо човекът.
Сянка и болка. Крачи едва —
глътка въздух... полека.
Фалшива надежда намята. ...
Тръгва си тихо човекът.
Сянка и болка. Крачи едва —
глътка въздух... полека.
Фалшива надежда намята. ...
451
1
Пирати и(ли) Крилати 🇧🇬
Лица и съдби, лица непознати.
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
416
Огнище за спомен 🇧🇬
ОГНИЩЕ ЗА СПОМЕН
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
510
5
4
Потърси ме 🇧🇬
Редят се дни безкрайно,
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно ...
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно ...
472
Защо не ми позволи? 🇧🇬
Желаех те и бях готова на всичко за теб.
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...
424
Житейски етюд 🇧🇬
Не държа да бъда забелязвана -
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
375
1
1
Любов 🇧🇬
Обичам те. Това ми е награда.
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...
363
1
Високо в планината 🇧🇬
Високо горе в планината
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години ...
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години ...
524
1
На дъщеря ми 🇧🇬
Моето слънчево зайче,
любопитно всезнайче.
Моето цветно момиче,
пролетно диво кокиче.
Мое щастие — чипоносо, ...
любопитно всезнайче.
Моето цветно момиче,
пролетно диво кокиче.
Мое щастие — чипоносо, ...
435
1
1
Стихотворението, което написахме заедно с АИ 🇧🇬
След час, или два разговор, предложения, корекции, успяхме да напишем този стих, много ми е интересно, какво мислите.
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...
432
1
1
Спомен 🇧🇬
Към минал живот по лелеяна тучна пътека вървя.
Тежи цветът на бадемите, цъфнали весело в двора.
До момиче с две плитки и рокля на ситни цветя
се смалявам за миг и съживявам невидими хора.
В двора изниква внезапно излак със сладка вода, ...
Тежи цветът на бадемите, цъфнали весело в двора.
До момиче с две плитки и рокля на ситни цветя
се смалявам за миг и съживявам невидими хора.
В двора изниква внезапно излак със сладка вода, ...
416
2
2
Морска идилия 🇧🇬
МОРСКА ИДИЛИЯ
Беше привечер - нежна и лятна,
а небето бе все тъй необятно...
Гледах как танцуват вълните
вятърът тихо шептеше в косите ми. ...
Беше привечер - нежна и лятна,
а небето бе все тъй необятно...
Гледах как танцуват вълните
вятърът тихо шептеше в косите ми. ...
408
2
Плен 🇧🇬
В плен на своите емоции,
в плен робски на своите чувства
живеем ден подир ден в приюта на охолен, подреден живот.
Изкуствено, лъжовно, изтъкано от грехове - това е нашето съвремие.
Няма мира, няма свян, а единствено пъклен план. ...
в плен робски на своите чувства
живеем ден подир ден в приюта на охолен, подреден живот.
Изкуствено, лъжовно, изтъкано от грехове - това е нашето съвремие.
Няма мира, няма свян, а единствено пъклен план. ...
444
