Poetry by contemporary authors
Любов 🇧🇬
в поредния щастлив и къдрав стих,
мигът потегли с розова мотриса –
красив и влюбен, нежен, мил и тих.
На нас прилича, всеки следващ грее ...
Доброто е добро 🇧🇬
когато го поискат.
Най-често носи зло,
когато го притискат.
Доброто е добро, ...
Завинаги - любов моя 🇧🇬
с всяко докосване душата ми крещи.
Ти си стихия, огън и вода,
без теб светът е пуста тъмнина.
В очите ти откривам вечност цяла, ...
Бушони 🇧🇬
Тома Неверниците,спирали,спиращи
хода на важни,съдбовни,глобални събития,
на разумно ниво никога не ще да узнаят,
защо са изпаднали от дупките малки ...
Шепот от тавана 🇧🇬
на тавана някъде прибран.
В кутийка малък и сиротен,
за един живот не изживян.
Под прахта затрупани мечтите, ...
Доброто съществува 🇧🇬
усмивката ти също – изкуствена е! Знай това!
Да “блеснеш“ искаш професионално и правиш номера,
но хората не са ти изтривалка, за да си изтриеш от тях и съвестта.
Аз искам да пробудя заспалото във нас добро, ...
Подписани значения 🇧🇬
... понякога, когато ми е кофти,
и съм далеч от варненския плаж,
надявам си домашните пантофки
и хълтам си в познатия мираж – ...
Заплаха 🇧🇬
надвисва яростна заплаха.
Свистят на злото страшните куршуми,
земята безуспешно крие своите рани.
Човешкото бледнее във душите ...
Поглед назад 🇧🇬
Тя не знае дните й къде са.
Ще седне кротко. Ще погледа.
Няма вече нищо що да следва...
Ни блянове, мечти, ни цели. ...
Над пропастта 🇧🇬
изгубили дори за ехо глас.
След тях снишават се и висините.
И падаща звезда - угасвам аз.
В безмълвието на покоя, ...
В твоите обятия 🇧🇬
ти си светлината, която ме намира.
С всяка усмивка твоята топлина
разтапя студа, който криех вътре.
Ръцете ти са карти на дом, ...
Колко още 🇧🇬
започна ли вече да тежи?
Жадно благини събираш,
далеч си вече, а не спираш...
Още колко ще ти трябва, ...
Щъркелите 🇧🇬
Учител в тялото на
Птица. Строг и скромен
Той е. В своето гнездо
Стои, гледа в две ...
Краят на лятото 🇧🇬
слънчеви лъчи и заспаха
насред поляната от лунички
върху бузките на щерката
под сянката на миглите...
Късни доби 🇧🇬
светлините трептят като далечен дъх.
Времето се разтегля в мрак и нишки,
и сърцето търси своя изгубен път.
Стъпки отекват в празните улици, ...
Благодат 🇧🇬
от нея много силно ме боли.
Не ми го казвай, аз усещам,
дори душата ми невидима кърви.
Не искам аз вълшебна пръчка, ...
Кучи син 🇧🇬
... навярно и това ще ми се случи,
пред стария квартален магазин
от глад да вия в нощите си кучи! –
един пенсиониран кучи син. ...
Дар 🇧🇬
В кутийка златна или в раковина?
Мечта безкрайна или скъпа брошка,
безлунна нощ или всевечна прошка?
От времето си късче бих ви дала, ...