Аз съм плажен гларус
малко странен и дебелоклюн.
Обичам питиета с висок градус
и философствам (често) с птичи ум.
И затова ви казах, че съм особняк, ...
Спри да барабаниш по масата със пръсти!
Спри да си гризеш ноктите, защото...?
Сам в тъмното се мусиш, че нищо,
не ти е наред, чакаш ли, какво?
Някой да ти сложи на тепсия... ...
Преди във първия си гроб да падна,
човек от вече чезнеща порода –
крилата на Пегаса си откраднах,
та сам с крила на този свят да бродя.
В такова пълноводие след суша, ...
Бездомна котка плаче та се къса,
от дива обич – болка и разкол.
Завиждат ѝ домашните на хъса,
умре ли – като нея има бол.
На нея също нежност е потребна, ...
Описвам тишината с малко думи
за дните без завръзка отлетели.
Не си ме питал щастие отне ли
пороят от минути, лял върху ми.
Без мен си читав, младолик, завършен, ...
ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН
С поглед във блуждаещия дъжд
тя на своя тих балкон излиза,
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? – ...
Сред мъглите се скитам като дух изоставен
следвам тихите стъпки на отминал разкош,
бледа сянка ще бъда, че пропаднах безславно
в пропастта на безкрайна и безмилостна нощ.
Слънце тук не огрява, дим и пепел от мисли, ...
в памет на Любомир Левчев
Тази пролет ослани овошките в двора.
Бяла мъгла пълзи неусетно до стобора
И неканена срази цветовете на разцвета!
Господи, защо промени градините напети? ...
„Тя отсъства и това вече е част от мен“
Понякога си мисля за нея,
както човек си мисли за лятото в средата на зима –
не защото очаквам да се върне, а защото е било истинско.
Погледът ѝ. Смешният начин, по който се ядосваше, ...
"Защо да не гласувам нелегитимно,
кат няма отпор, кат мълчите чинно!?
Отговорност, забележете, не е поета!
Последици няма, ние сме си пердета!
Законите са за вас, не са за боговете, ...
… което тежи като камък на сърцето ми…
Какъв е този камък?
И защо тежи?
Защото носи в себе си тъй много,
тъй много повече, отколкото е поносимо за човека.
Къпаните в роса треви обгръщаха
босите ми крака и роклята в снежно бяло.
По обед дори скорците притихнаха,
за да станем с природата единно цяло.
Безоблачно небе, но и лека мараня ...
Във формата на устни бе диванчето.
,,Да седнем ли ?"-попита Ванчето.
,,Естествено, че то се подразбира!"
А келнерът ми носи бира.
Тя си поръча мъничко уиски. ...
Войнът никога не губи надежда,
независимо битката как му изглежда.
Не очаква смирено шанс за победа,
предизвиква страха - в очите го гледа.
Но битката никога не е приятна, ...
През лятото всички обичат морето,
събужда сезонът всемирен захлас
и тръпне в любов всеотдайна сърцето,
а слънцето грее с нестихващ екстаз.
Вълните се плискат и носят наслада, ...
Колко струва честната дума?
И оцелява ли между обещанията лесни?
С какво се търгува – с левове, с валута?
С мълчание или със сделки нечестни?
Зад зъбите се крие неизречена. ...
"Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда..."
автор Таня Илиева
Не свиквай с мен! Мъглица съм над вир
и лятна мараня, по икиндия. ...
ПРЕЛИВАНЕ НА БАЩИНИЯ ГРОБ
Надянах, тате, бялата ти риза, от теб със четвърт хлебец по-голям,
без тебе шеста зима се изниза, и седмо лято все тъй зъзна – сам,
доде мълчим като във нямо кино – и все по-тъп ми става този свят,
на кръст преливам гроба ти със вино, любимият ти варненски "Димят", ...
Написах стих, добре ли се получи?
Започнах да го дзепам ред по ред...
Не ми хареса той, синът му кучи,
не бе достоен за такоф, кат' мен, пуйет!
Реших да барна тук и там, де трябва, ...