Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Да си разумен 🇧🇬

Да си разумен подвиг е днес,
във свят объркат, сред гняв и стрес.
Не се страхувай, честен бъди
и на доброто се посвети!
Че старомоден си казват ти те, ...

selenarevitano

Poetry

346

Той беше писател-фантаст 1991 🇧🇬

Почина Аркадий Стругацки.
Той беше писател-фантаст.
Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.
Бе нашият вътрешен глас.
И свещите гаснат над пулта. ...

stivi797

Poetry

416

Защо е съдбата такава 🇧🇬

Защо е съдбата такава
на нашата мила държава?
Какви грехове е сторила,
че днес е без Божа закрила?
Грях ли на Борис Покръстител, ...

Mitvans

Poetry » Odes and poems

624 6 6

И вяра, и поклон 🇧🇬

България - завет, сърце, душа,
преминала и болка, и възход.
Завинаги запазила страстта
към бащиния непокорен брод.
България - и вяра, и поклон, ...

natiii

Poetry

400

В светулки ще превърна свойте рими 🇧🇬

Защо си златна моя изтъняла?
И теб ли мъка някаква топѝ?
Едва, едва мъждукаш над квартала,
полягат сенки в старите липи.
Едва те виждам. Облачно си бледа, ...

Patrizzia

Poetry

341

Енигма 🇧🇬

Издайна мисъл тихичко пробяга,
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича! ...

ДетелинаСтефанова

Poetry

452 1 1

Ако ме търсиш... аз се крия в нежност 🇧🇬

Ако ме търсиш в шепичката думи
и те се умориха. Като мен.
Светът ми – шарен, луд, несъвършен,
по котешки е легнал помежду ни.
Ако ме търсиш в тъжните ми песни, ...

Patrizzia

Poetry » Love

413 3 2

Тъга 🇧🇬

Отново към мен тихо се промъква
една забравена, дълбоко скрита
изпепеляваща тъга,
към сърцето се отправя
обвита в бяла, снежна тишина. ...

Nina888

Poetry » Other

425 1

Животът е магаре 🇧🇬

На път за Кастелмаре
Животът е магаре,
което без да спира –
пердаши през баира!...
Където се надява – ...

Ревов

Poetry

434

В кафеза 🇧🇬

Аз съм птичка дива,
в свобода родена.
Птичка жива
в кафез уловена.
Ти ме хвана, ...

Светли02

Poetry

789 17

Бащински наратив 🇧🇬

БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...

Валери_Станков

Poetry

357 3 1

В музея на българската слава 🇧🇬

В музея на българската слава,
е съхранена пепел от битки.
Кой ще ни упрекне, че оттогава
на покруса все сме свикнали?
Кой ще тръгне да опровергава ...

Ranrozar

Poetry

431 5 13

Тя е... 🇧🇬

Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...

ДаниелаВиткова

Poetry

666 5 13

Най-важният урок 🇧🇬

Излъга я.
Тя не допусна прах
по този тъжен спомен да полепне.
Живееше в съмнения и страх.
Окапваха перата от крилете й. ...

Avis

Poetry

532 3 4

Една мечта мечтая 🇧🇬

Музата от мене отлетя,
нищо се не ражда в моята глава!
Аз дори не я видях
на север ли замина, или на юг!
Чух само кресливият ѝ смях. ...

RumyanaShtereva

Poetry » Humorous, Author's song

528 1

Безпристрастно дръзко 🇧🇬

Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки", ...

keisigeneva

Poetry

328

Две за лев 🇧🇬

Из цикъла "Пиеса за четири ръце
и един български лев"
Стоим на опашка –
зареждали днес магазина.
На мен ми е страшно. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

618 3 7

Опитай 🇧🇬

Опитай се да чуеш
звукът на тишината.
Опитай да откриеш
блясък в тъмнината.
Опитай да опитомиш ...

Miro_Кrastev

Poetry » Philosophical

408 1

Завинаги 🇧🇬

Здравей, любов от детството безгрижно,
аз толкова лета без теб живях,
вървях по път със радости и грижи
и носих те в душата си без страх!
Не те зачеркнах... Как ли да го сторя, ...

ginka21

Poetry » Acrostics

693 2 4

В Белия дом 🇧🇬

Овален кабинет
със стадо тръмпанари,
и с камери навред
в тълпата от “сватбари”.
Доналд Тръмп и Ванс ...

Yuri

Poetry

556 7 22

Январское утро 🇷🇺

Январское утро, снежинки летят,
Гуси в избушке в оконце глядят.
Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,
Пень, что в грибах, ветерок в снег зарыл.
Утро красоты свои показало, ...

Adriano-Riano

Poetry » Landscape

605

Пролетно 🇧🇬

Пролетно ми е сърцето,
мартенски разцъфва, свети,
в ден усмихнат, ден учуден
щастието се събуди,
после всичко преобърна ...

zelenaradost

Poetry

372 2

Малката църквичка в град Неврокоп 🇧🇬

Разпети петък - камбаните звънят във скръб.
Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.
И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.
Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.
Навън е прохладно и ситно вали. ...

makedonskodevoiche

Poetry » Landscape, Other

395

Животът диша в рими тихи 🇧🇬

Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...

M1234567891

Poetry

465 5 12

18+ Редовно чупя Тъпомера 🇧🇬

Не от вчера, не от вчера,
чупя често Тъпомера,
и от доверие безкрайно
пращат ме в поредна майна.
Да разчиташ на коректност ...

mislitel

Poetry » Philosophical, Other

564 2 12

Мечта 🇧🇬

Едно уютно кътче и едно кенефче.
Да си витая нейде в небесата.
Храната ми да струва само левче.
Тъй простичка ми е мечтата.
Една жена приятна, не капризна, ...

Сенд

Poetry » Humorous

614 1 3

Мишка с Книжка 🇧🇬

Хрупа книжка малка мишка,
А зад нея - котарак.
Вързан с кучешка каишка,
Гледа лошо - няма как.
Хрупа книжка малка мишка ...

Мария_Дунева

Poetry » For children

735 1 3

... стих – върху дъжд надраскан... 🇧🇬

Кърпена? В заем? Дребна?
Така любов не ща!
Прошки отвред ме дебнат
и още куп неща.
В кръста прирон ръждясал? ...

Patrizzia

Poetry

367 1 2

По-силно от живота 🇧🇬

ПО-СИЛНО ОТ ЖИВОТА
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка? ...

yotovava

Poetry » Strict forms

517 6 12

12 грама злато 🇧🇬

12 ГРАМА ЗЛАТО
... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

484 4 2

Созерцание природы 🇷🇺

Узреть в листочках всю планету,
И край ночной, мчащий к рассвету.
Узреть ночь в день, и день в ночи,
Глядя в блаженстве на ручьи.
Узреть лесную благодать, ...

Adriano-Riano

Poetry » Landscape, Philosophical

681 1

Молитва към единосъщата Жена 🇧🇬

МОЛИТВА КЪМ ЕДИНОСЪЩАТА ЖЕНА
Дори не знаеш колко ме боли,
тотално съм готов да смъкна гарда –
в потоците връхлитащи коли
в див ужас да крещя на булеварда, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

449 4 1

Ако не дойде утре 🇧🇬

Бездомник, свит като врабче,
на пейка поприседна,
и стиска в двете си ръце
надеждата последна.
Дано под топлия му дъх ...

Довереница

Poetry » Philosophical

713 12 21

Не чака прошка тя. А ти? 🇧🇬

Събирах си съдбата все по друмите,
пришивах я накриво, на парче.
И мислех: Колко да са умни умните?
А нямаше и кой да ми рече:
Поспри за миг ти – луда, необичана, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Philosophical

458 3

Като стара сграда 🇧🇬

Като стара сграда руши се светът,
забравил за всякакво великолепие,
и всеки свян потъва в мимолетие.
Без чест живеем и без отвращение,
без жал и без смущение. ...

satine

Poetry » Other

658 2 2

Отломки от любов 🇧🇬

Сред ехото на мъртви обещания,
прегръщам спомени,
а по вените ми текат разстояния.
В пулса ми туптят шепоти отровни,
а сърцето ми, че трябва да те пусне ...

denicakirova

Poetry » Love

477 2 3

Прошка е 🇧🇬

Нощ за прошки... а за какво да простя!?
И дали аз не съм този, който най-много греши.
Знам, далече съм от безгрешните...
А дали не се възгордяват от туй!?
Безгрешни няма, всички сме хора... ...

aap

Poetry

407 3 7

Трети март 🇧🇬

Нацията живееше в тежка неволя,
искаше свобода и слънчеви лъчи,
искаше да каже край на тази роля -
робски, покорно, кротко да мълчи!
За правдата беше жаден народа ...

hcs

Poetry » Civic

1K

Съдбата ти бяла 🇧🇬

Когато достигнеш страната на призраците,
реалността става измислица.
Всичко предишно изгубва си смисъла
и само вятърът дава амнистия.
Горе - на билото, ледено вее - ...

vega666

Poetry

517 13 8

Когато тихо Времето тече 🇧🇬

КОГАТО ТИХО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ
... дали защото, казано в прав текст, взе старостта със мен да се гъбарка,
не пия вече биричка след секс, спрях да въртя и кросчета през парка,
не плувам вече четири по сто делфин и бруст за скорост – във басейна,
пропих и чай от риган току-що! – че хълтам в зима – ледна, не ...

Валери_Станков

Poetry

430 3 1

Poetry by contemporary authors

Да си разумен 🇧🇬

Той беше писател-фантаст 1991 🇧🇬

Защо е съдбата такава 🇧🇬

И вяра, и поклон 🇧🇬

В светулки ще превърна свойте рими 🇧🇬

Енигма 🇧🇬

Ако ме търсиш... аз се крия в нежност 🇧🇬

Тъга 🇧🇬

Животът е магаре 🇧🇬

В кафеза 🇧🇬

Бащински наратив 🇧🇬

В музея на българската слава 🇧🇬

Тя е... 🇧🇬

Най-важният урок 🇧🇬

Една мечта мечтая 🇧🇬

Безпристрастно дръзко 🇧🇬

Две за лев 🇧🇬

Опитай 🇧🇬

Завинаги 🇧🇬

В Белия дом 🇧🇬

Январское утро 🇷🇺

Пролетно 🇧🇬

Малката църквичка в град Неврокоп 🇧🇬

Животът диша в рими тихи 🇧🇬

18+ Редовно чупя Тъпомера 🇧🇬

Мечта 🇧🇬

Мишка с Книжка 🇧🇬

... стих – върху дъжд надраскан... 🇧🇬

По-силно от живота 🇧🇬

12 грама злато 🇧🇬

Созерцание природы 🇷🇺

Молитва към единосъщата Жена 🇧🇬

Ако не дойде утре 🇧🇬

Не чака прошка тя. А ти? 🇧🇬

Като стара сграда 🇧🇬

Отломки от любов 🇧🇬

Прошка е 🇧🇬

Трети март 🇧🇬

Съдбата ти бяла 🇧🇬

Когато тихо Времето тече 🇧🇬

Queue