Две очи ме гледат, но не виждат.
Две очи обичат, но не чувстват.
Две очи очакват, но не дават.
Две очи говорят, но не изпълняват.
Две очи ме викат, но не с онзи глас, ...
Страна на чудесата за непукисти ИЛИ Краят на света (по Харуки Мураками)
🇧🇬
Когато сянката ми ме напусна
в един небръснат петъчен следобед,
ни гръм удари, ни тъма се спусна.
Аз само станах някак безтегловен.
И някак ми просветна – мирогледно - ...
Измисляш ме, и пролетна и нежна,
а аз съм есенния лист от лани.
Забравил ли си моите безпътици,
и че лозята ми на вино са нестанали.
Недей да си измисляш приказки, ...
Не мога да преглътна тази раздяла,
не мога да свикна с отсъствието ти.
Любовта ми към тебе е голяма,
постоянно си във мислите ми.
Не мога да понеса това ...
Ако някой ден решиш да ме потърсиш
(надвил и себе си, и свойте страхове),
не тръгвай пътьом без да се прекръстиш!
Не тръгвай сляпо, без да знаеш накъде.
В торбата си носи и хляб, и риза. ...
Когато и да се обадя, ти ще дойдеш...
каквото и да правя, ще си тук,
и да забравя - ще ми го припомниш,
а единственото, че била си с друг
се стараеш, тайно, да забравя ...
Старея бавно... като празен храм,
в очакване на твоята молитва.
Изграждам се от грешките си сам
и камъни да са в зида ми свикнах.
Извивам гръб над всяка суета, ...
Беше ли такъв, какъвто виждах те в сънищата.
Или бе такъв, какъвто си в мечтите.
Самият Дявол, тъй смирено свел глава пред невероятната ми красота.
Или поредния слуга на Бога - слепец, създаден за да служи.
Какъв бе ти? ...
ВМЕСТО МЕНЕ
“Аз съм там, където мен ме няма...”
Лусила Годой /Габриела МИСТРАЛ/
Там, на края, на север от дните ми днешни
моят град край вълните на Дунав ме чака... ...
Така ми е вълшебно с теб.
Ръката плъзвам по изящните извивки
и сякаш по небцето си усещам мед,
припомняйки си всичките милувки.
Отдаде ми се с цялата си нежност. ...
Посветено на двама млади, непознати влюбени.
Ти гледаш след нея смирено и влюбен,
в очите ти целият свят се побрал,
умът е зает само с образа свиден…
до вчера на топчета беше играл. ...
За миг ще се затворят твоите очи
и ще скрият нещото, което
ме кара да заспивам и буди сред вълни...
за миг ще завалят и дъжд, и пепел...!
Щом мигнеш, аз ще се променям ...
Пишеш със сърцето си, Нинка!
Да, опитвам се със сърцето да пиша.
Да се радвам, да страдам и всичко излишно
да не товари напразно моите думи.
Мостове към вас да са те. И помежду ни ...
С парцалена обич си закърпвам небето,
че от дребни души се прокъса от плач...
И пак се заричам, дано съм проклета,
ако пак го раздавам от сутрин до здрач!
С игла и конец ще съшивам надежди ...
Прегръдка
И понеже не спрях да ви меся от думите хляб,
но омеквам безсилен отдавна пред думата - мамо! -
се дотътрих накрая дотук, от тревичка по-слаб,
да избистря сълзица поне над приятелско рамо. ...
Кратък е животът, но прекрасен.
Днес съм радостен, щастлив!
Денят ми стана - повече от ясен,
духът ми живна - повече от жив.
Защо не си, живот, безкраен? - ...