И аз съм лекар, и ми става страшно гадно
като за моята професия чета и слушам,
как лекарите със непозволени средства
искат да се богатят!... И пред нищо свято не се спират !
За мафията в бяло ...
Тъй като си е мое и е писано поначало на руски, се почудих дали да не го пусна в секция "Преводи":) Прилагам оригинала след българския вариант, защото по мое лично мнение в превода се изгубиха някои смисли и временни емоции.
Като всички деца, почнах с нула.
Но си търсех все нещо красиво.
Писна ми от ...
Как искам да Ви опиша всичко това, което виждам сега...
Но просто всичко, което кажа ще бъде недостатъчно...
Красивите високи борови и широки букови гори.
Зелената трева и най-различни цветя.
Белите облаци, като търкалящи се кълба в сините небеса. ...
Не се отказвай от мен!
Недей се отказва лесно от мен,
почакай да видиш, има ли смисъл...
Добър любовник? Едва ли... Аз не!...
Но няколко стиха бих ти написал... ...
Това ли беше? За болката, с която живя през всичките тези години,
за мъката… Това ли получаваш насреща? От години се самозалъгваш!
За какво? За да видиш любимия си в прегръдките на друга! Беше се
заклела, че повече няма да го видиш! Защо стана заложница на
сърцето си? Защо? Очите ми не погледнаха др ...
Животът е за мен една борба
приех я и нивга не превих снагата.
В мен се бореха любов и омраза,
две силни чувства излезли от душата.
Любов – едно прекрасно чувство – чисто ...
... а взел си обич, даже да горчи!
Какво ли още има да узнаеш -
раздала съм се цяла до безкрай,
но все по нещичко припламва и се мая -
искрица блясва, палейки пожар. ...
„Тази нощ се срещнах със себе си”
из романа „Мила, Мерилин” на Ваня Щерева
Със себе си имам среща.
Мисля, че ще се позная.
Подранила съм. Седем без нещо. ...
Навярно ще поникнеш като цвете
в градината на празното ми чакане
от онова безименното „двете“,
от спомена за първото зачатие.
Ще влезеш във света ми, още болен, ...
Не зная как забравих и кога,
но най-неканено се вмъкна в мене,
навярно гонено от самота,
едно уж лекичко земетресение.
Разбърка ми разломите, а с тях ...
Отеснява земята. Сред въртопи от уличен прах,
сред човешки потоци и бетонни затвори кънтящи
няма как да се скитат нито песен, ни мисъл без страх.
Все отнякъде нещо се изпречва. Няма как - настояще.
Настояще без милост, без вина, но с природен закон - ...
По тънкия ръб между вчера и утре
луната без шум се процежда.
Сънува светът сгушен в своето вътре
надежда, надежда, надежда.
Сънуват тревите, сънуват цветята ...
Който и да бил посочил, президент щял да стане.
С тоз бисер Бойко в историята ще остане.
Тъй се гавреше с Плевнелиев този индивид.
Тъй той доказа, че е интелектуален инвалид.