Да бяхте разрязали гръдта ми без жал.
Да бяхте изтръгнали грубо сърцето.
Да бяхте го хвърлили в черната кал.
Да бяхте го тъпкали силно, свирепо.
Да бяхте го смазали с тежки юмруци. ...
Колкото и да тичам, не мога да избягам...
вчера е минало, а утре е загадка.
През теб изживях най-силните си бури,
но без теб не виждам и не чувствам като луда!
Зловещо е да те виждам в мечтите си, ...
Като залез, разлял се по земята
в късния следобед на деня,
над хълмове и къщи - в сивотата
на тази нощ, а ти лежиш сама...
Като следобед, слязъл в залеза, ...
Светлина в Душата!
Живота ни е тъй устроен -
да търсимe, да вярваме във Любовта!
И всеки миг за нас да е достоен -
застанали пред огледалото на Съвестта! ...
Всеки път когато съм самотна,
от миналото спомени отключвам.
За мене е присъда доживотна –
себе си във него да заключвам.
Щом настоящето за мен е празно, ...
Запейте с мене - нощ безлунна,
ти, зимо, зла и безчовечна,
раздрана от войни плането,
за този, който слиза до сърцето ми.
Той идва да превърже раните ...
Ти си там, но не ми пука.
Какво ще направиш, за да повярвам отново?
Не ме касае вече за твоята любов.
Фантазията, тя те промени.
Когато се събуди звярът, ние всички бягаме. ...
Лятото си тръгна, ей така на шега
и крачейки босонога в пороя,
се изгуби в тая гъста мъгла,
предвещаваща белотата на зноя.
А споменът топъл, в мидичка скрит, ...
Ден, нагазил във дълбоки преспи.
Непреходен и мълчалив. И непонятен.
Безизразният мъртъв храст подсеща,
че безценният живот се е обезценил ужасно.
Всеки клон – ...
Очите му в очите ù се спряха -
зелено, синьо - истинско море,
вълни от страст и нежност се разляха
от неговите в нейните ръце.
Потънаха. Небето се разтвори. ...
Бюджетът за тях ще е фаталистичен,
а те наричат го реалистичен.
Коланът пак ще се затяга.
Пак ще стигнем до просешка тояга.
Ами направо държавата да закриват. ...
Ще стигнат ли всичките земни реки,
когато, там в утрото лумне пожарът
и в сляпата ярост, ти Господ кориш,
затуй, че бил дал ти любовна отвара?
А после повярвал си в чувствата... Те, ...
Дъждът превърна се във мокър сняг
и в миг донесе зимна красота.
Покри със нежност влажната земя
като художник с вятърен замах.
Посипа леко жълтите листа, ...
Не, аз не знам какво е ревността,
но знам - насила няма да обича,
щом тропаш с крак и викаш: „Ха, така!
Сега те хванах! Някога се врича.“
Е, може някой и да е пророк, ...
С лъчите си и с душа от любов,
изгрявам все по-весел всеки ден,
а ти все така истински гориш,
повярвала, че няма друг като мен.
И с пулса си се любим страстно ...