С лукавия се срещнахме пак
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...
Тя бликна внезапно и бързо преля
в сърцето с онази живителна сила,
с която единствено топла сълза
най-обично чувство би сътворила!
Такава любов дава силни криле! ...
Светлината в мрака ме облива
и започвам пак да те сънувам.
Отново чувствам се така щастлива,
безмълвно спирам да тъгувам.
Но вярата нахлува в мене като призрак ...
Живеел някога в прекрасния си замък
Един принц толкова добър и прям
Бушувал във сърцето му голямо пламък
Но пламъкът горял си все тъй сам
Мечтаел той в покоите си нощ и ден ...
Като река съм. Буйна и пенлива.
Дори за миг не спирам своя бяг.
Сред сенки и миражи се разливам,
секунди не броя, не търся бряг.
Водите ми са луди и омайни, ...
Лъжи. Лъжи ме колкото си искаш.
Няма нищо по-полезно от лъжата.
Бъди. Бъди безмилостно всесилен.
Аз не искам, но съм свикнала. Да вярвам.
Опиват ме лъжите. Неусетно. ...
От тишина в шепот те превръщам,
с лъчи събличам есенните клони.
С топлина и любов те прегръщам,
нямат край истинските ни сезони.
Животът се открива в две длани, ...
Под прозореца на вечния ти дом
със сигурност цъфти мушкато,
в градината растат най-хубавите гъби,
река тече, но май не е достатъчно,
защото нас ни няма! ...
Пъзел
През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,
просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.
През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,
патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето. ...
Всички рано или късно ще отлетят,
може би в ежедневието си не искат да горят.
Клоните вече не са утеха...
Свободата и смелостта мястото им заеха.
Старото стъбло - основата на всичко живо, ...
Пътят все за теб напомня ми,
всичко все към миналото ме тегли,
отключват се болезнени спомени,
припомням си за пролятите сълзи.
Сърцето ми не ще преживее отново ...
Стовари се един проблем при мене!
И с него трябва да троша глава.
От него взе душата ми да стене:
понякога забравям имена!
Изглежда е при мене старостта ми! ...
Обичам те, когато слънцето изгрява
и светът отваря своите сънени очи.
Когато мъглата сива се развиделява
и усещам, че до мен спокойно спиш.
Прокарвам пръсти през косите ти, ...
Преди година-две ти ми обеща
нещо, което да си припомня и днес,
за деня, в който любовта ми завеща,
за начало на този любовен процес.
Знам, че обещанията се лесно изтриват, ...
Така ли сме орисани, кажи -
ти все да тръгваш, аз пък да оставам,
борейки всички нощи, всички дни,
когато трябва обич да ти давам.
И все да те очаквам - миг след миг, ...
В душата ми сега е тишина...
След толкова изпитана тревога
съм седнала на тихо, у дома,
с усещане за милостта на Бога...
Препъвах се от бързане в това ...
"Сега свободата е само на крачка
и небето отваря небесна квартира..."
Пламен Александров
Какъв бе този късен автостоп
във края на прегарящото лято? ...
Не ме търси по старите бистра,
онази пролет няма да се върне
със късата клоширана пола
и перли разпилени на разсъмване.
Не ме търси сред весели сърца, ...
Не иска друго моята душа
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето. ...
Аз не съм се раждал като всички.
Бате Климент Денчев ме създаде
с глас и четка, с няколко чертички.
Знам, защото гледах как го прави.
После, след като ме нарисува, ...