Не помниш вече моето лице,
чертите му стопиха се и в мрака,
изчезнаха от нощното небе,
в което като вятър аз те чаках.
Забрави, че във него всяка нощ ...
Как бих те стоплил със дъха си нощен,
а със целувка дневна - твоя свят студен
и знам,
жадуваща ще се завръщаш нощем -
пак търсеща живот... във нощен ден.
Ако си, обич, морно прежадняла,
ела, седни до моя ручей бистър,
послушай песента му със кавала
на вятъра, заточен все на изток...
Седни. Ала не пий вода кристална. ...
Какво е да виждам лика ти в непознати?!...
Какво е да чувам гласът ти в шепота на вятъра?!...
Какво е да откривам във всеки предмет, място, мелодия
все теб, Любов моя - и да те нямам!?
Когато идваш в полунощ всеки път в съняа ми ...
Пътека бяла през гората се губи,
голи клони мрежи изплитат,
Луната самотна небето обхожда,
а Нощта Слънцето не познава.
Глухо Мрака скърца и плаче, ...
Когато мъглите се вдигат в предутринен здрач,
по изгрев лимонен с дантела от тънки лъчи,
когато сърцето самичко е звънък ковач,
ухае на нея, любов, и се раждат мечти.
Разсъмва денят ми със ангелски лик на жена - ...
Изгрев и залез
Изгрев и залез ̶ възход и падение,
доброто и злото, начало и край.
Както мнозина - и те в разделение
живеят в един поднебесен сарай. ...
Вчерашният ден забравен е,
поредното искрящо пълнолуние - и то.
Някак отминаваме със щори по лицата и
липсва цвят или вълшебство, даряващо живот.
Няма ги природните нюанси, само сивотата кряска - ...
На Среди зима
Днес обличам бялата си риза от простира -
копринената - изтъкана от мечти,
и яхнал бъдещето, ще препускам към баира,
бягайки от себе си почти. ...
Означава ли мълчанието съгласие,
когато любовта изрично не се отрича?
И въпросът „Защо?” – ами така си е –
защо да мълчат, когато се обичат?
Мълчанието също така е и несъгласие, ...
Казваш ми, че се държа незряло,
че се държа детински, недорасло.
Нежността сравняваш с вдетиняване
и търсиш в мене само недостатъка.
Но ти дори труда не си направи ...