Отречена любов, ненужен пламък,
угаснала свещица във нощта,
захвърлена е в срутения замък,
под купчината пясък на брега.
Затрупана, без въздух, онемяла, ...
Не искам никога да виждам сълзи
във твоите прекрасни, зелени очи.
Искам само твоята сияйна усмивка
пред мен да грее, ден и нощ,
да не ми дава нито миг почивка, ...
Делийско Бреме. Точат се ханджарите.
От тъжен месец светят ни навущата.
Отдолу нейде чакат ни джандарите.
Иглянките фуражка не пропущат.
Делийско Бреме. Леят се куршумите, ...
Нямам нищо, с което очите ти пак да разсмея,
да докосна душата ти бяла - със капчици звън,
и във тихата вечер - превърната в мъничка фея,
да те скрия с усмивка в крилете на топлия сън.
Нямам нищо, с което сърцето ти пак да спечеля, ...
Пребъднал, пътят ме очаква възроден.
Нахлувам вън с избледняващи стъпки.
Аз вече (зад вратата) не очаквам теб.
Но звънне ли се, ме побиват тръпки.
И ме подканва. И извива се пред мен. ...
Колко трудно е да те отмина,
когато видя твоите очи.
Как трудно е да си замина,
когато искам да ми кажеш "остани".
Защо, когато те погледна, си толкова студен? ...
Във вените ми днес шуми страстта,
разгаря огън буен във душата,
и вихрят се денят ми и нощта
със колелото бързо на съдбата.
Така се раждат дръзките мечти, ...
Понякога изгубва се душата,
отчаяно се лута мисълта.
- Дали съм прав? Дали пък смисъл има
във всеки миг с надежда, изживян от нас?
Понякога изгубва се надеждата ...
Натежали падат, от гняв разпилени,
дъждовни капки върху лист похабен.
В песен превръщат се бурите летни.
Уморен заслушва се съдникът в мен.
Четиристишие ново, чувам го нощем, ...
на Гергана Плетньова
По нейното тяло прозират многоточия лунни –
прашинки какао върху река от мляко горещо,
очите – небесна прегръдка, морско безумие,
в косите ù – слънцето в меден бакър се оглежда. ...
"Toй е лош, той е лош, той е лош"...
сякаш вятър, хриптящ и усоен,
ще повтаря до късно среднощ,
притаен под прозорците твои.
Но току и от Господ по-сам, ...
Каква тъга! Понякога разяжда,
понякога въздига до звездите.
В най-късния среднощен час се ражда.
Като прашинка дращи във очите.
Минават дните - в радост и тревоги. ...
Можеш ли да спреш нещо, щом е вече тръгнало на път...
Можеш ли да го върнеш, щом отдавна е изгубено от теб...
Можеш ли да напишеш нова история, щом книгата е вече прочетена...
Можеш ли да върнеш времето назад и да започнеш откъдето сгреши...
Можеш ли да върнеш сълзите, чийто живот създаде именно ти... ...
Ако някога поискам пак от себе си
да съм Просто, да съм Някак, да съм Правилна -
значи трябва да ме върнеш! Като гребен
да разрешеш сетивата ми. Да пламнеш
от единственото скрито отражение, ...