Звездите със безсрамна голота
непредсказуеми са, даже дръзки.
Кокетничат със звездна суета,
блестят сред ореол от светли пръски.
Небето, розовеещо от срам, ...
Ако изчезнеш... По Касъм От очите вали.
Посребрелият бриз от Обич прелива,
а От прошка за обич боли ли, боли,
когато слънчогледите заспиват...
Книжна обич и Пътища... Последният Хъс... ...
И на тях им пиша от 2005-а,
ама и тази прокурорска чета
Петър Гоблена яко защитава
и всички факти дълбоко скатава.
Първо полковник Ячев с това се захваща, ...
Преди дни стихотворение написах –
очаквах мъничко оценки, някой коментар…
Но всъщност в приключение се вкарах,
изкараха ме извратена твар.
От коментарите едва личи си, ...
Цялата тази болка ме направи силна,
помогна ми напред да продължа.
Сега се чувствам смела и стабилна,
не живея във измислен свят - в лъжа!
По пътя черен често се препъвах, ...
От страх да не останеш сам,
готов да жертваш гордост, срам,
от нуждата да бъдеш обичан,
да се превърнеш в роб на безразличен.
Да жалееш за ласка, дума добра, ...
Тъжна есен златен лист отронва
и дъждецът тихичко ръми.
Там те чака бащината къща
с много спомени от детските ти дни.
И смутена ще застанеш пак на прага. ...
Дали не са от сила потайна тук доведени
мойте тревоги да бъдат отведени,
болката училищна аз да забравя,
на мечтания за миг, за да се оставя.
А аз на тез искрици се любувах, ...
Остави ме да вървя по пътя си...
При тебе спрях, нима не ме видя?
Преминах... Само ледени отблясъци
останаха след мен... При тебе бях!
Недей обмисля скъпи подлости - ...
В катранена нощ морето раздират вълни без посока,
объркани срещат гнева си в яростни пръски,
горещия плам без пощада охлаждат,
вилнеят и късат в душата ми без награда.
Притихва всичко, отшумява, ...
Като сън от отминал живот,
като миг впечатлил вечността...
Като кадър от филма последен,
прожектиран ни преди смъртта...
Сякаш лентата бавно се връща... ...
Раняваме се. Страдаме. И мразим.
А трябваше да пазим любовта -
единствената, истинската. Тази,
родила стихове и красота.
Но тя умря... Огъна се внезапно. ...
Дали ще бъдеш по-щастлив сега,
когато вече мен ме няма?
И колко ще те радва такава свобода,
щом този свят създаден е за двама?
Ще те прегръщат вместо мен вълните, ...
Стриптийзът дървесен е към края си,
пъстрите им дрехи са почти съблечени.
Гледам през прозореца, допивам чая си,
дъвча сам филийките препечени.
Виждам - гарвани превземат клоните. ...
Сърцето ми разбито силно тупти,
от очите ми кафяви капят едри сълзи,
устните алено червени прехапвам с все сила,
на пода като страхливо животно на кълбо съм се свила,
в ума ми хиляди въпроси. На тях кой ще отговори? ...
Събуди ме през нощ без звезди,
помоли ме за тебе да светя.
С лунен рог, във косите ми скрит,
изпрати ме да блесна в небето.
Да огрея за тебе нощта, ...
Не ме обичай с думи, а с очи,
с върха на малкото си пръстче.
Без ласка - стаята така горчи,
а утрото край мен тъга разпръсква.
По навик никога не ме обичай! ...
Няма как пак да бъда ранена,
няма начин да бъда сломена,
щом веднъж дъното стигнеш
и болката, пропила тялото, изтръгнеш.
Не, не спираш обич да търсиш, ...
Сега съм Happy откакто те срещнах
И усмивката ти с прегръдка аз посрещнах
Ти за мен си слънцето в небето единственото
Дърво в полето на което всяка птица каца
Силна си като еделвайса изникнал на скалата ...
Любовта ми набъбва, расте ли, расте
с осем капки във час, с десет глътки на ден,
с всеки жест на наивните наши ръце,
с всеки допир на чистото в теб и във мен.
Вътре в мойта душа има остри скали, ...