Съблечи със слово мойто облекло
и с дума нежна кожата ми докосни...
а щом пред теб остана само по бельо,
със дума страстна ти и него премахни!
Тогава с думи пламенни целувай ме така, ...
Защо във мен е само този мрак?
Светулките в нощта къде да търся?
От сълзите за теб ли ослепях,
или и те, излъгани, си тръгнаха....
И само тази пуста самота – ...
На връх Балкана кацнало Селцето*
забравило от тук да отлети-
край него отшумяли Вековете
във радости, в несгоди и в мечти...
Селцето-тук, но хората-къде са?.. ...
най-добрия грим - сченично крив.
Ореол измамен всички ни покрива
и светът е някак си прикрито сив.
Актьорът днес не е в театър или кино,
не е в роля, в кадъра на страшен клип. ...
Познаваш ме години, но не знаеш,
че вътре в мен различен свят гори,
познаваш ме добре, но пък едва ли знаеш,
че в другия ми свят живееш ти.
Познаваш себе си, но пък едва ли знаеш, ...
Ти си в една топла солена сълза
и втора, и трета, и пета се стичат.
Давя се от тях и болка, и самота.
И като песъчинки дните на щастие изтичат.
Затворени са в малък пясъчен часовник, ...
За теб ще бъда огнена стихия,
игрив поток и плачеща върба,
ще бъда дъжд, дъга, дори магия
и облак бял, и падаща звезда.
Ще стана славей, дива самодива ...
Копнежно тъжен се разлиства мрака,
щом нечия любов от скръб угасне.
И никой вече никого не чака.
А самотата – блудница опасна -
безжалостно в живота ни навлиза. ...
Тази нощ ще дойда в съня ти -
сянка на прокраднал се лунен лъч.
Ще се наведа да пия от дъха ти
и невидима ще тръгна по своя път.
Ще те погледам за миг - несмущаван - ...
Взирам се в мъгливата светлина на свещта,
дим от догаряща цигара облива четирите стени,
мисли изпълват съзнанието ми
и търся те около мен,
но няма те, няма те... ...
Тъга сърцето ми сковава -
животът не е, който исках...
А времето безмилостно минава -
защо Душата си тъй дълго стисках...?
Какво очаквам всъщност от Живота? ...
И ето - умират вълните...
От безкрайното сякаш море
се разбиват в скалите...
Безучастно гледа светлото синьо небе...
Морският бриз тихо, на пръсти, ...
Изпращам те – отиваш надалече –
съдбата ни събра и разпиля.
Недей, дори да не обичаш вече,
не го изричай даже на шега.
Не е възможно да ти кажа сбогом ...
Снежинките прехвърчат безразлични.
Как мълчалив е всеки следващ сняг.
Ведно със подранилото кокиче
прераждаш се и ти, смирен и благ.
На петдесет си остани бездомен. ...
Когато си тръгна, изплакахме очите си.
За теб. За живота, който живя.
Вървя по пътя си с чисто сърце, и
усмивката ти не ще забравим никога.
В сърцето болка винаги ще има, ...
Не помниш вече моето лице,
чертите му стопиха се и в мрака,
изчезнаха от нощното небе,
в което като вятър аз те чаках.
Забрави, че във него всяка нощ ...