Poetry by contemporary authors
Обикновени рисунки - 25: Есенно хайку. 🇧🇬
Посветена е на Родопа и есента ù, която е прекрасна...
Б.
Мечтая вечно (акростих) 🇧🇬
епично като войн се бих.
Чистота, красота
тук властват сега.
Агонията смъртно раних. ...
И ще стана... 🇧🇬
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне ...
Аз и моят стих 🇧🇬
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...
Аз и ти 🇧🇬
не виждаш ли,
добре ме погледни,
до мене ти се спри.
Усмивката си ми дари ...
Есенна картина 🇧🇬
листи и тревички...
Мене пък у нас завари
с новички боички!
Мога също като нея ...
Отвори се, сърце 🇧🇬
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре ...
Летящите хора 🇧🇬
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
На Бебка 🇧🇬
през прозорец над мене
процежда.
Утринно сънени, очите
се с обич едно друго ...
Въпроси 🇧🇬
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино, ...
Любимо мое нещо - тишината 🇧🇬
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...
Онзи свят, който е тук 🇧🇬
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...
Антиподи и помияри 🇧🇬
Росица Кирилова от екрана праща зов:
"За ЖИВОТНИТЕ с любов!
А друг слава трупа
със словесната проказа: ...
Морско 🇧🇬
морско селце
стар самотен бряг
непулсиращо сърце
И кеят днес е пуст ...
На светлината в живота ми... 🇧🇬
едни очи ме карат да не спя.
В едни очи като в море потъвам,
във тях се давя и без глас крещя.
Ръка към теб сега протягам ...
Лунна нощ край морето 🇧🇬
Слънцето уморено заспива
в пазвата ласкава на морето.
Със завивка алена се завива
и здрач морав забулва небето. ...
Да премълчиш себе си 🇧🇬
”вече”,
а после „още”,
и „до края”...
въпреки че думите напираха (тя беше вече голямо момиче) ...