Виж тази красавица, в бяло облечена,
как ефирно танцува, рисува картини.
И в играта си детска, така увлечена,
преминава шосета, полета, градини.
Виж тази красавица, с рокля сатенена, ...
С теб все още не се познаваме
и едва ли ще се запознаем някой ден...
Понякога по пътя с теб се разминаваме,
но ти дори не вперваш поглед в мен!
Стига, стига толкова! Май се размечтах, ...
Тъжно влачех скършени криле, тътрех тежко калните нозе,
доста дълго бродя май, дори не помня.
Тръгнах нявга! От къде? – А, да –
Пътя на забравата поех!
Търсех, плачех, виках, питах. ...
Посрещна ме на прага си сама.
Бе пуст зад тебе празният прозорец...
Погалих те, но с молеща ръка
ме спря и пожела да поговорим.
Душата ми е филтър за души ...
И под тази стряха се задържам за миг.
Скоро ще завилнее вихрушка над главите
като поглед, като сподавен вик!
С детелини закичвам ти мечтите.
И тези керемиди се оказаха нездрави - ...
Съдба на невъзможното
В сняг потъват ти мечтите
Дълбока зима, пролет се не вижда
В "адов кръг" страдат там душите.
Тревожно поглед вперил в звездите, ...
Не е светът това, което всъщност е...
Не вярваш ли? - Попитай тишината...
Ще те почерпи с хубаво кафе
на масичката от усмихнат вятър.
Ще пофлиртува с твойте сетива, ...
Дали да звънна – бога ми, не знам.
„Не било страшно”, пишеш ми с усмивка.
А аз се колебая не от срам
и не защото нещо не ми стиска.
Тъй свикнах на стиха ти със гласа, ...
Коледно писмо до Бога - участие в Четвърти Коледен Творчески Фестивал
🇧🇬
Мамо, искам светеща машина под елхата да намеря.
Цялата от обич да пулсира, да подскача и трепери,
и ръце да има, мамо, като мен да е така „голям” -
щом усетя те в съня ми, ето че с криле те галя там.
Искам, мамо, край елхата да подскачам, да се смея. ...
Когато в мен магията изчезне
и тръгне си унила... За беда
изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.
Прибира си крилата да отдъхне ...
В подкрепа гражданската позиция на Ангар
Във този свят на алчност и лъжи,
на безчовечност и необяснима ярост
изгубиха се чистите души,
от красотата нищо не остана. ...
… Знаеш ли къде е парадоксът?
Там. В миража нещо че се случи
помежду ни в плътна симбиоза;
и... че съм самотна. Като куче.
Ти не си от моята порода, ...
Как да ти кажа какво ми тежи,
като по-тежко е от думите?
Върху плещите ми все още има място
за болката и на другите - ЗНАЧИ ЖИВА СЪМ!
Веднъж на триста милиарда години си кажи ...
Воднеят очите ти - синьо море,
но в транс нестинарски оставам.
И чакам - билков букет да сбереш
за босотата ми - със следи от жарава.
Намерих за теб най-луди шамани ...
Ти, ти караш сърцето ми така силно да тупти,
твоят глас тихо и нежно ми шепти,
ти и само ти създаваш пламъка, който в мен гори,
ето я и причината мечтата ми да се осъществи.
Очите ми с топъл поглед те ласкаят, ...
Ако обичаш зимата да гониш летни ветрове;
ако в утрото тъжиш по залеза от вчера;
ако умираш всеки път, когато с теб сме насаме,
а вдъхновението за теб не е идея.
Ако успяваш вечер някак да говориш със звездите ...
Отдавна в мене чувствата напират
и в думи болни се превръщат.
И устните ми злобно всичко псуват,
не жалят майка, татко, къща.
Българийо, защо си ти така унила, ...
На Коледа - I място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал
🇧🇬
НА КОЛЕДА
Летете, снежинки, и бийте камбани!
Че утре е Коледа — празник голям!
Белейте се вие, обширни поляни!
Светът да е бял, да е чист като храм! ...