а Незабравка, Розите и всички останали цветя!
Неуморен и потен живота,
ме преследва в ръка със смъртта,
Всяко раждане, пътя, потока,
Свършват нейде в далечна страна. ...
ЗАМЛЪКНАЛИ КИТАРИ
Когато погледна към ъгъла виждам
китарите прашни със скъсани струни.
Пристига тъгата и в нея зазиждам
китара и... спомен за морските буни. ...
По "Charlie St. Cloud".
С лодката на детството пътувам
по пенливите от щастие вълни.
Гневът ти с радостта си предизвиках?
Смехът ми ли до болка те рани? ...
В полето, дето Ерма се обръща
и купена на Руй се извисява
животът си тече, един и същи,
забравен и от Бог, и от държава.
Как трудно се изкарва тука хляба! ...
Мина мeсец откакто до мене те няма,
а следите в очите ми бавно угасват.
И те търся във белите сънища само
и измислям те в стихове, дума след дума.
Покажи ми звездата която да следвам. ...
Със бавна крачка се прибирам вечер
в угасващия декемврийски ден.
Колите бягат, призрачно далечни,
по пътя, проснал тяло, уморен.
Над мене лампата е като смъртник – ...
Намерих те, когато нищо нямах,
когато самотата ми първична
ме караше над восъчния пламък
молитва за любов и смърт да сричам.
На дъното на чашата с кафето ...
Четири стени и влюбен мъж,
а сърцето глухо бие в мене -
театър тъжен - вече неведнъж
доказах си, че нищо няма да излезе.
"Обичам те!" шепти, а аз мълча ...
Защо не мога просто да бъда една птица?
Да достигна до небето.
Да поглеждам надолу към всички мнения.
И винаги свободни те да летят.
Защо не мога да бъда само едно слънце? ...
Женска логика - нищо не питай!
Звезден свод, аромат във косите
и е светло край тебе до бяло -
топло тяло до твоето тяло.
Цветна рокля във делника сив ...
Къде сте бе, хора? Останахте ли живи?
Живи сте тялом, а духом?
Къде сте бе, хора, останахте ли живи…?
Живи в сърцето, което да обича, да раздава,
да помага, да налага само с любов! ...
Нивата на комфорт и сигурност
се сриват бясно към критична точка -
"Пътят напред" оказва се миниран
и "няма как", и "нито ден отсрочка"...
"Пътят назад" обаче сме го срутили ...
Старата къща
Тя е още там, сред дъбове зелени
- руина във времето, забравена и пуста,
с очертания неясни от листата изкривени.
Навред трева, не личи къде е пруста. ...
Гардероба си отново подредих -
стари замених със нови дрехи.
Но сант един за себе си спасих
от скритите в Душата ми успехи.
Прерових всичко, вярвайки, че знам ...
Дяволът е великолепен, разкошен.
Влюбих се в него. Дяволът е едно
такова черно-синьо, синьо-черно,
огромно море. Но аз не мога
да плувам, не искам да се удавя. ...
ЩАСТЛИВА СЪМ - СЪЛЗА
Камбанен звън в душата ми звучи.
Мелодия - сърцето подлудява.
Лотос и жарава в мене заискряват.
Духът ми буден мълчешком крещи. ...