Poetry by contemporary authors

254.6K results

Просто стихче 🇧🇬

Захождащият ден без тебе става на моята умора причинител,
а всеки нов умората пресява и е извор мой и вдъхновител.
Не ще изчезнеш ти от мойта памет, в сърцето ми не ще угаснеш ти,
с каквито и усмивки да те мамят, с каквито и надежди и мечти.
Плачи сега. Сълзите ти са мътни, а нямаш сила да се укориш, ...
906

Песента на Луната 🇧🇬

Скрит от света спи кротко денят,
а нежно го пази сянката на нощта.
Заспивам. Чужди гласове шептят
и към себе си ме зоват. „Ела, ела.”
До прозорчето бях. В захлас. Сама. ...
1.1K

Да не заглъхнат звуците 🇧🇬

детето е шедьовър -
стон от майчина утроба
изсипва звуци
захапва топла гръд
засуква ...
666 4

Поздрав за младоженците 🇧🇬

Обичате се силно,
ние знаем това.
Но нека с годините
тази обич да става все по-силна.
Като камъните ...
2.8K

Почти простичко 🇧🇬

Аз се оплитам в самотни въжета,
ти ме отскубваш. Боли!
После изпадам в изишни клишета,
мразя се в твоите очи.
Всяко мое начало крещящо ...
1.3K 6

Напред 🇧🇬

Загледана напред.
Загледана
към извора,
все още празен,
но приготвен вече. ...
588 1

Родопският орел 🇧🇬

РОДОПСКИЯТ ОРЕЛ
(със съкращения)
Пак над родопските сини върхари
и над Егейското Бяло море
носят се песните български стари ...
1.1K 6

“Пролетта на Буше” 🇧🇬

“Пролетта на Буше”, Франсо-аз,
пак избухва в цветен пастел.
Очарова ме в бурен екстаз
все по пътя ни дивен, приел
и вселенските дивни представи, ...
899 5

Есен на очакване 🇧🇬

Силният вятър разбърква с ярост зелените клони.
Стар орех пропуква нещастен,
пропускайки слънцето помежду все още зеленото.
Вятърът есенен пречупва и моите сълзи.
Опитва да изкорени онази обич от мене, ...
791 1

Любов 🇧🇬

Ах, изгаря ми сърцето
като гледам в теб,
но усещам колко сме далеко -
като слънцето и бучка лед.
Ти си слънцето горещо. ...
1.3K

Спасител 🇧🇬

(посветено на кан Аспарух)
Кубрат от смъртта покосен е,
а синовете му не изпълнили неговия завет.
Стара Велика България гине,
гине поради отхвърлен мъдър съвет. ...
1.1K 1

Когато те видях 🇧🇬

Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Автор:
Виктор Христов Вълков – род. 14.09 1990 гр. София
Обичам много да пея... ...
1.7K 1

Стихотворение за конкурса на „Откровения” 🇧🇬

Троя
Лют плач, по-страшен от рева на боя,
издига се над Троя.
Ридаят зад столетните стени
мъже, деца, жени, ...
1.3K 15

Очите ми онемяха от чакане... 🇧🇬

Дворът, орехът, старата къща
и верандата - сякаш там те оставих,
спомени, скъпи спомени връщам,
мили татко, нима ме забрави...?!
Теб те няма, само нямо присъствие ...
2.7K 13

Очи 🇧🇬

ОЧИ
Погледни ме с очи
и, преди да е станало късно,
нежността ми в тях приюти -
като роза, за тебе откъсната. ...
1K 1 1

Поема 🇧🇬

Загубих пътя, преследвайки поема,
заровена в пясъците на времето,
древен ръкопис или изгубена мечта,
блян, който ме издигна, а после погреба
толкова дълбоко, толкова навътре ...
1.5K

А вятърът е като влюбен мъж 🇧🇬

А вятърът е като влюбен мъж!
Жестоко влюбен! До уши!
И щом прегърне те веднъж,
те пуска само, ако той реши!
Обгръща те мъжествено, едносекундно! ...
1.1K 2 3

Вратата 🇧🇬

Пред мен беше една тайнствена врата,
два дракона я пазеха пред входа,
оглеждах се тайно поне за пролука
и чудех се как да навляза и навътре пребродя,
ключ едва ли имаше, вълшебна бе тя, ...
1.1K 3

Мое побеляло момче 🇧🇬

Тополата стара не шуми, а ридае
издигнала клони и стройна снага,
с устни по мене любов ли чертаеш,
или жадно ме пиеш на глътки така.
Моста преминал на тихи мечтания, ...
1.1K 18

Нощта на розата 🇧🇬

В нощта
на бялата
стена
се съблича
роза ...
1.3K 2

На Плевен, с любов 🇧🇬

Градът на моето детство,
на моето зряло Сега.
Неизпълнимо вълшебство.
Неразгадана тъга.
Тук неразумно се влюбих. ...
731

Живя ли? 🇧🇬

Животът ни минава в глупости!
Усещаш ли на идващото утро полъха?
Ще отмине като днес животът ни!
Отиват си тъй бързо дните,
летят безмилостно годините ...
537 1

Есенно II 🇧🇬

ЕСЕННО II
Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.
Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.
С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича
под небето, сивеещо в твойте очи на дете. ...
2K 1 28

Виновна 🇧🇬

Виновна
Виновна съм!
Не го отричам!
Виновна съм, че срещнах те...
... и влюбих се във теб...! ...
1.7K 12

Не вчерашна, незряща... 🇧🇬

Ще ме имаш -
не вчерашна,
непомнеща,
незряща,
ослепяла от ...
1.2K 13

Оценен 🇧🇬

Слаб си в лъжите, слаб си!
Дали защото и аз съм лъжкиня,
познавам, щом лъжеш и мамиш!
И зная още колко ще има.
Признавам - лъжеш красиво, ...
1K 6

Наистина ли 🇧🇬

Наистина ли
Наистина ли няма да те видя вече
усмивката ти пак да ме докосне
нима за нежност времето изтече
и любовта ни бавно ще изгасне ...
731 2

Пролетта ще бъде вашето Начало 🇧🇬

Преминал с тъга през пролетта,
в настъпващата есен ти се взираш.
Врата към спомени била е младостта..
Потръпвайки, очакваш дълга зима!
Ти бил си на ръба на пропастта- ...
1.4K 26

Ширното зове 🇧🇬

Конче малко, вихрогонче,
в ширното поле,
не оставяш свойта майка
да се напасе.
Все муцунката навираш ...
1.3K 11

Дом за съхраняване морали 🇧🇬

ДОМ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ МОРАЛИ
Новост - във Кратунци са създали
дом за съхраняване морали!
В отпуск щом кратунка се отправя,
в този дом морала си оставя. ...
845 8

Моята стъпка нагоре 🇧🇬

Моята стъпка нагоре
Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: "Обичам!" ...
6.6K 2 11

Сбогом, господин Никой 🇧🇬

Пред мен, на белия лист,
ръка невидима бавно изписа:
- Сбогом, господин Никой!
Не бе изненада.
С целувки мили това ...
918 7

Хайку 🇧🇬

*
Есенен вятър -
падат в краката ми
зрели плодове.
993 5

Какъв ден... 🇧🇬

Господи, какъв ден пустинно-безличен,
няма кой да ми каже ”мразя те”,
няма кой да ми каже “обичам те”.
Монотонен и досаден като бръмчене на муха.
Иначе – какво?! Слънце грее, вятър полъхва, ...
839 6

Душа 🇧🇬

Поглеждам в очите ти,
печал е скрита.
Защо ли - се питам?
Дали нараних душата ти нежна
с неволен размах на ветрило? ...
947 1 11

Бяла душа 🇧🇬

БЯЛА ДУША
Сред дълбоките нощи, облечени в черно,
там погребвам аз черните дни.
А миражите бели ме прегърнали вярно,
все остават си бели мечти. ...
1.5K 7

Човекът 🇧🇬

Видях и го познах в тълпата.
Човекът със голямо”Ч”.
Ноември беше, тъжен вятър.
Валеше влажен здрач.
Големи, дълги скули, ...
698 8

Напряко през дъжда 🇧🇬

Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...
2.3K 2 35

Да си отида?! 🇧🇬

Да си отида ли?! Добре, ще го направя!
Но после пак ще дойда, да те зърна.
Когато кажеш ми, че ще те няма,
светът наопаки ще преобърна!
Да си отида, значи. Е, добре. ...
1K 9