Poetry by contemporary authors
В очакване ( хайку ) 🇧🇬
Къдрава фантазия.
Тиха самота.
Пристигнах късно
във съня ти подреден. ...
Наше село 🇧🇬
и рудник черен, прашен,
а нейде помежду им -
свидно село наше.
Улици, така познати ...
Мога ли...? 🇧🇬
Мога ли да бъда безгрешна, когато всичко наоколо ме свежда до грях?
Мога ли да бъда щастлива, когато съм задоволена само с материалното, а нямам това, което иска душата ми?
Мога ли да бъда силна, когато няма кой да ми държи ръката?
Мога ли да бъда красива, когато няма за кого? ...
На най-обичания човек... 🇧🇬
Измами ме. Отне ми всичко искрено.
Не дишам вече. Нямам тези сили...
В зениците удавени, заспали
съм скрила образа ти на светица. ...
Отрежи ме... колкото съм нужна... 🇧🇬
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам. ...
Когато 🇧🇬
когато се събуждам променена
и всеки ден като молитва нов е,
защото ти притихнал спиш до мене.
Когато във очите ти поглеждам ...
Детелинка 🇧🇬
с четири листа,
кацнала Калинка
на едно от тях.
Ето, малко коте ...
Липсите така трудни за прикриване 🇧🇬
очите
някак
неестествено
отворени ...
Всичко се (не) връщало 🇧🇬
Така и не се върна Той...
Небето, земята обръщах!
Изгубих го в онзи завой...
А аз къде ли съм тръгнала! ...
*** 🇧🇬
капчица вода,
изпусната в морето,
лодка без следа,
изчезнала в небитието... ...
Свещенодействие 🇧🇬
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където ...
Има ли нас 🇧🇬
за да не се оглежда слънцето в мен,
погребах тайничко мечтите си,
за да не бленувам теб до мен.
Убих и пламъка в очите си, ...
Там 🇧🇬
над пищните лозя
и ветрец милва слънчогледа -
там блика радостта.
Точно там - под небосклона, ...
Дългият път към целта 🇧🇬
с дълбока признателност.
Дългият път към целта
не е толкова стръмен
и невъзможен, ...