Мисли за мен... След ставането сутрин.
Завличайки ме споменно с халата си.
В банята, досадното ти вяло къпане
ще пита в шепот за телата ни.
Пред огледалото броенето ще свежда ...
Животът ни пиеса е, която
играе се по строги правила –
повтаряли си птиците от ятото
и всички важно пляскали с крила.
Една-едничка, много странна птица, ...
Има нещо неизбежно символично...
Огън и вода, и белег от жарава...
Има стъпки неизменно запечатали
вечерния залез или изгрев гален...
До прибоя тихо са полегнали, ...
Ах, времето!
Лети - с предвидимите стрелки
и непредвидима до нахалство мярка за приличие!
Не пита весело ли ни е, или пък боли,
затуй че спира някога, а друг път кара ни да тичаме... ...
Спомни си, ти ми обеща,
закле се в нашата обща душа,
че нищо и никой няма да ни раздели!
Това е по-силно от двама ни дори.
И не можеш да му противостоиш, ...
Живеем в Онзи свят
Живеем ли? Там, в онзи свят, където Обичта извира.
И Колкото, и Както - са сестри добри,
в които само времената си събираме.
Докрай - е само Тих Сюжет, защото краища-минути няма. ...
Години отминават неусетно,
а споменът все тъй остана в мене.
А бяхме двама, бяхме неразделни...
Душата ми е роб на свойто бреме.
Отиват си годините, а ние ...
Надеждата е слънчево утешение,
от горчивите дни спасение,
тя ни дарява с вълшебни крила,
без нея животът е мрак и тъга,
към нея с Икарова дързост летим, ...
Наведох глава и заплаках.
Плаках за теб...
Отчаяно като вълк виех и лазех без сила.
И се молех нещо в мен да спре, да си отида...
Молех Господ да ме прибере... ...
Докосни ме!
А после тръгни си щом толкоз много го искаш...
Аз виждам как забързано бързаш,
как бягаш с крачки на разбудил се часовников тиктак...(а нявга бе замрял...)
И виждам колко малка съм за теб- ...
Ако при мен си дошла от мечтите,
то защо си съпруга на друг?
И защо, и защо ти играят очите,
с мен ли смяташ да тръгнеш от тук.
Носиш си женската своя несгода, ...
Стисна небето юмруци и после заплака,
смрежи окото си в цвят на кобалт,
плисна сърдито и висна внезапни ръкави,
чак до ленивия градски асфалт.
Май се разшета, оставил на мира за кратко ...
Ако можех да бъда звезда,
за последно изгряла в небето,
бих достигнала твойта горда душа,
лъч от обич бих забила в сърцето.
Ако можех да бъда вълна, ...