На бял кон във нощта пак препускам
и шансовете си отново изпускам.
Отивам сама там, където
не чувства болката в мене сърцето.
Борба за живот, но обречена. ...
Бездомен спомен. Отронен, забравен.
Оголен и изоставен. Истина, обвита във лъжа... Какво направи, какво не можа?
Кървяща рана... Остана. Боли. Открити чувства... И ти.
Забрани... Отбрани... Неразбрани. Гори, но тлее... И мъртво е, но в мен живее.
Идеи и мисли... Смисли. Обичам, изричам, заричам. ...
Безропотно живея ден след ден!
Презирам се,но вече липсва чувство!
Разбирам,че не съм определен
да бъда вещ в житейското изкуство!
А Времето не спира нито миг, ...
Една лъжа сърцето ми разкъса
и то се пръсна - като стъкълце...
Денят ми затова е все навъсен
и все горчи под моето небце.
Нощта ми затова е черна яма , ...
"Обичам те, нали го знаеш, мила!" - мълвиш с обич ти.
Желано е това признание, родено в нежен стих.
Заглеждам се в очите ти притворени,
в устните ти, скрили онзи смях,
в косите, галещи се в мен ...
В съня ми тридесет и две луни
всяка от тях с по толкова звезди...
Помежду им аз със царската корона,
около ми рисуват тридесет и два сезона.
Дванайсет вещици във рими, ...
Най-чистата любов!
За нея неотворени са още думите,
очите слаби, не могат да я видят.
И чуването не долавя звън от истините,
а дланите от грешност, не я стигат. ...
На И. С болка
И тези стъпки до вратата ни не спряха...
Съседите празнуват тази нощ...
В съня си се усмихва дъщерята,
но ти не си й казал “Лека нощ” ...
Ако искаш да бъда физически твоя изцяло.
Моето тяло с радост би ти се отдало.
Но не искай от мен любов.
Не може тя да те последва при всеки твой зов.
Винаги дълбоко я скривам. ...
Като страница от разказ ме разлистваш,
но четеш единствено и само редовете.
А в него ти герой си главен и участваш,
но твориш и продължението мое в дните.
За увод виждаш в мене дива, недостъпна ...