Пролог:
И на любовта понякога и омръзва да пишат за нея. Ето нещо за приятелството:
Къде отидоха мечтите ни,
някога детски и чисти...
Намокриха ли ги сълзите ни ...
Вчера ти реши при мен да дойдеш,
След толкова години самота,
Реши при мене пак да се завърнеш,
Но всъщност адски много закъсня.
Вчера дойде и каза хиляди неща, ...
Да вдигнем ний наздравица със празни чаши
,и в шепи скътали надежда,
Да протегнем пак изсъхнали ръце.
Да седнем тук един до друг отново
,и в шепи криейки копнежа, ...
Ти някога почувствал ли си се самотен
или пък от всички неразбран?
И колко пъти си се свивал във леглото,
за да скриеш болката от всеки срам?
Колко пъти си се смесвал със тълпата, ...
Дните ми солени са без тебе,
А "без теб" е тъй банална фраза,
Баналното от мене те отведе,
Отведе те, а мене ме наказа.
Наказа ме, прокле ме да те гоня, ...
Мълчи, мълчи несретнице!
Защо се наричаш тъй гордо съдба?
Какво направи с мене проклетнице?
Как живота ми пръсна така?
Не иска при мене да идваш, недей! ...
Изстрел,писък ужасяващ и после тишина.Изстрел,огнен блясък и после непрогледна тъмнина.
На тротоара мокър от кръвта едно момиче поглед свежда над трупа."Обичам те" последните слова по устините четат се."Обичам те" две думи от една душа във въздуха мълвят се.
На колене девойката застава до безмълвния ...
Ранявал си ме твърде много пъти
и рани хиляди от тебе имам аз,
къде са спомените ни красиви
от всичко само тях не пазя аз.
Следите кървави в сърцето ...
Въпрос
На Ради
Една пуста, бясна СИВОТА, в душата ми вилнее,
и моите човешки чувства започват да бледнеят,
защото сляпата Съдба, живота мой владее, ...
Пролог:
Понякога, когато човек е тъжен, той твори...Той yвековечава миговете на пареща тъга, превръща ги в красиви спомени не за причината на своята тъга, а за следствието от нея. Дори след години, когато погледне пожълтелия лист, той усеща как миниатюрните мравки на спомена и гъделичкащите бубулечк ...
Светулка във ръцете меко свети,
Светлинен лъч в очите ми блести,
И Бездна нежно пръска ме с искри,
Сърцето топлината им усети.
Във Бездната са падали мнозина, ...
Вървя сама навън вали,
по улицата упостяля се ронят пак листата пожълтели
и само спомена ми връща те при мен
и само този дъжд припомня ми следити,когато
с тебе бях щастлива. ...
Десет жертви в река ЛИМБ
Тръгнаха милите радостни на път,
мислеха, че ще се забавлват и веселят,
но съдбата беше тъй жестока с тях,
отнесе ги далече-дето няма смях! ...
Когато искаш нещо...отчаяно,но тъй дълбоко!
Когато търсиш пътя...а той пред теб е,
но нямаш вече сили да го извървиш
...след толкова провали и падения...
Когато знаеш какво ти трябва ...
Търсих те във полета на птиците с надежда
като тях да извисим тела в простора,
без да знам къде ли ни отвежда,
да забравим всъщност, че сме хора.
Търсих те във шепота на вятъра, ...
Секундичка преди да се родя,
Утробата на Мама се разтресе,
Изтръска ме направо през кръвта,
Ранен бях аз, но удара понесох.
Животът да не види той от нея, ...
О-бречен на страх, безстрастно отчаян.
С-игурен в нищото, до болка тривиален.
Т-олкова бяла безизразна стая.
А в малка кутийка- пръстен венчален.
Н-икога, никога не ще си призная. ...
О, истини за Живот необятен.
Б-ез контур, светлосянка и цвят.
И без смисъл- фалшив, непонятен.
Ч-асове банални от актуалния свят.
А може би мълния светлинна да блесна. ...
Усещал си ти поне веднъж какво е силно да боли,
обичал ли си ти поне веднъж в живота до сега,кажи?
Аз зная много си ранявал,
а наранен бил ли си кажи?
И постоянно някого си лъгал, ...
Добре го помниш моито име,
усмивката ми и моите,черните очи.
Виновен си добре го знаеш и молиш пак
за прошка ,но нямаш право разбери.
Когато сбъркаш ти е лесно да молиш някои да прости, ...