- И колегата сутринта в 7.20 часа дойде и вика колко е лошо да си на работа един час повече. Есента ще съм на далавера стрелките с един час напред и Митко един час по-малко ще работи.
- Сега е есента, бе!
- Не си в час!
🙃 😅 🤣
---------------------------------------------------------- ...
Денят, както обиновено, започваше със Слънчовата усмивка, която къпеше в злато пъстрия килим на необятната поляна. Лампирида- Феята на светулките, доволно се поклащаше върху чашката на един мак. Беше измила фенерените коремчета на своите поданици с бисерната утринна роса и с целувка ги прати да спят ...
Беше топъл октомврийски ден. Слънцето все още напомняше за себе си, нежно погалваше земята и тутакси се скриваше зад някой облак. Есента отдавна бе настъпила, а красивите й килими вече се стелеха в краката на плевенчани. Леко хладният полъх на вятъра караше хората да бързат към вкъщи, притеснени, че ...
"Има хора, които имат пари и хора, които са богати."
Коко Шанел
Какво е щастието?! Въпрос стар колкото Света. За една голяма част от хората - да обичат и да бъдат обичани. За някои е да се наядат, да се напият, да си изгледат сериала. За други - да пътешестват по Света. За трети - да работят денонощ ...
Слънцето се потапяше в лазурните води. Подобно на оранжев жълтък на яйце, то се прибираше при Богинята-майка, за да се роди на сутринта отново.
Козата Палавка ме побутна с рогцата си, за да й дам сладък рожков. Обичах да паса стадото на хълма над селото, откъдето можеше да се види тази гледка.
Долу ...
Обичам утрото. И кафето си обичам. И как кафе без цигара? Струйката дим е като малка фръцла, ще си счупи кръстчето, играейки си със слънчевите лъчи. И тя като мен се радва на Слънчо. И както обикновено, когато Слънчо ми обърне шапката с козирката назад, слагам телефона в единия заден джоб, а в други ...
Иван седеше на пейката пред своята къща. Седемдесетгодишният мъж гледаше към залязващото слънце. Унесен в мислите си, той не забеляза приближаващия се съсед.
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...
"Царе, президенти и правителства идват и си отиват. Сменят се времена и нрави. Но изкуството остава!"
Фани Попова - Мутафова
Bongiorno! Аз съм един фонтан със статуи и се намирам в центъра на голям италиански град. Дъното ми е посипано с плесенясали монети откъде ли не. Като всички фонтани по Света. ...
„Пасиансът на архангелите“ – пътеводител на душата
🇧🇬
Рядко ми се случва да зачета книга и да загърбя всички останали свои задължения, възползвайки се от правото си на свобода и неприкосновеност на личното ми пространство и време. Рядко ми се случва и това да бъда потресена до костите на мозъка си от припомнените или доосъзнати истини след прочита на н ...
Има неща,които не се забравят..Едно от тях е детското ми колело-син"универсал" с бял фар-ракета. То бе за мене символ на свободата и приключенията. В онези далечни дни животът ми се състоеше от две части.Едната градска,а другата при баба ми в "Малинова долина".И на двете места,колелото бе най-верния ...
По айфони последен писък на модата...
-Маце бе, да те попитам, каква е тая мода бе, да се местят часовниците,...където и да погледнеш все
'' местим часовниците'', ''местим часовниците...'' Твоята маникюристка казва ли нещо по този въпрос
-Абе смотолеви нещо, ама сега има още по- важни неща да отравя ...
Елизабет не знаеше какво да мисли за Франк, нито пък какво да го прави. Беше прекарала толкова много време, страхувайки се от него, а сега, въпреки всичко, в нея започваше да се прокрадва и някакво глупаво съчувствие. Знаеше, че той работи за някого, но никога не се бе замисляла, че може и да няма и ...
" Мечтите са мое убежище, когато съм ядосана, и най-голямото ми удоволствие, когато съм свободна."
Мери Шели
I
Магазинчето за сувенири се намираше в малко френско туристическо градче. Там се продаваше какво ли не. Собственичката - жена на средна възраст беше осъществила мечтата си, която дълго бе но ...
Щом се прибра обратно в дома на Ираж и замени тялото на стареца с това на Казра, Сам седна зад бюрото в кабинета си и затвори очи. Отърсвайки се от всички мисли за Малора, за частицата от него, която държеше в окото си, и какво ще му се случи, когато вещицата научи, че е изгубил ножа, потърси съзнан ...
Фирма за производство на лекарства обявява конкурс за названия на продукцията си.
Моля, побързьйте, защото сме претоварени от нови хапове и сиропи без имена.
Обявяваме и конкурс сред лекарите за измисляне на болести, които нашите лекарства премахват…
хххх
Урсулата на ЕК сведе политиката до професион ...
Не съм писател, но обичам да пиша! Започвам някоя история, а умът ми, като кокошка, снася яйце и започва да го мъти. За съжаление често не знам какво ще се излюпи, дали пиле, динозавър или ще е някой запъртък. Ясно ми е, че пари от тази дейност няма да извадя. Най-много да се увеличат още дълговете ...
Скъпа! Откога не сме се виждали…
- Скъпа! Изглеждаш прекрасно. Свалила си най-малко десет килограма… А каква беше надебеляла…
- Свалих, я… Налагаше се – бях заприличала на теб…
хххх
Гараж в жилищен блок. На него табела: „Гараж. Не паркирай!“… ...
Петдесет стотинки
Тръгна на пазар. Трябваше да купи хляб и кисело мляко. В хладилника имаше останало малко парче сиренце и един кренвирш, който, когато го пипна, лепнеше. Помириса го. Имаше дъх на развалено. Реши да го хвърли в кофата, когато се върне от пазар.
Вървеше бавно. Подпираше се на бастуна ...
- Защо не бягаш от мен? - попитала една змия човека.
- Не мога, колената ме болят - отговорил човекът.
Понеже на змията по разписание й е било време да бъде мъдра и добра, казала:
- Ето ти малко отрова от моята. Вземай по съвсем малко и си мажи колената!
И внимавай с дозата ...
Трета глава
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Т ...
Агенция „Чул не дочел – чунга чалга“
Оригинално заглавие:
Ким Кардашиян прави бижута от костите на майка си. Крис Дженър искала прахта ù да се превърне в колиета, които да останат за децата ù
Вариант на ГъТъПъКъ:
Ким Кардамонхрян си подправя бута с космите на майка си. Грис Джендър искала пърхутът ù ...
Бледото призрачно сияние сякаш изпълни цялата огромна зала. Меката светлина обгърна Сам и докосна нещо вътре в него, подръпна някаква скрита струна, прошепна му, че го очакват чудеса, само ако се пресегне…
Нямаше как да се сбърка. Пред тях на червена възглавничка лежеше отломка от Лунния камък във ф ...
Меги и Миро вървяха бавно из тълпата познати хора, вдигнали високо ръце за да не оцапат някого със захарен памук и се смееха от сърце на ситуацията. Някои ги поглеждаха и се усмихваха, други клатеха разбиращо глава. Някой от познатите се спираше и поздравяваше, а те двамата отвръщаха дружно на поздр ...
До всички предатели, "съюзници" и 'приятели", спасители, месии, повярвали си прекалено, че овцата вълка ще надвие: ние истинските внуци на Курт Кубрат сме още живи и сме тук, където и да отидем зова на кръвта ще ни повика и ние ще се съберем, тогава когато Вълкът се събуди, единаците ще станат глутн ...
Изкуственият разум е основата на либерализма, професионален либерал; Звучи по-добре, отколкото „педераст“. Преди така викаха по управляваните от Изкуствения разум, обаче вече замълчаха. Защото те са водачите, те са властта, те са силата…
Либерал!
Професионален либерал…
Как звучи, а…
Променя света. С ...
Дълго се люшках в мислите си: защо отидох, за да разбера, че помощта ми може да бъде само съчувствие и няколко ябълки, а те имаха нужда от средства и работа, но тава май бе невъзможно; защо Александър съпровождаше живота ми и как навлезе в него, а това ме връщаше към Данка - ако тя не беше раздухала ...
Новият ден вървеше щастливо по необходимия маршрут. Още един ден от щастливото човешко бъдеще на демокрацията, в ерата на свободната личност…
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица ...
В мола: долу пред супера точно, срещу касите, отвън, до колоната има количка. С надпис "За бежанците от Украйна": в нея хората оставят покупки всякакви - консерви, бисквити, шоколади, брашно, захар, спагети, ориз и т.н. Пазаруваш и купуваш още нещо, излизаш и го оставяш в количката.
Излизам и минава ...
Аз не съм болен човек! Аз не съм зъл! Аз съм привлекателен1. Аз съм хуманист! Рожба съм на привлекателни хора устремени в бъдещето, които не познават себеукоряването. Аз боготворя привлекателните хора, които предричат бъдещето на технологиите и съм фанатичен технократ.
Аз вярвам в „духовните“ машини ...
Щастлив свят… Демокрация… Свобода на личността…
Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощ ...
Проснатите на тротоара кашони се раздвижиха. Реката от пешеходци се отдръпна. Плъхове - беше мисълта, която мина през главата на няколкото хора, които видяха движението. После едини кашон бе отметнат настрани от незнайна сила. Една жена на средна възраст се уплаши и даже леко изписка. За нейно щасти ...
През декември зимата се развилня. Вятърът беше толкова силен, че ни пронизваше през дрехите, а вкъщи свиреше през прозорците, и нито отоплението, нито завивките ни спасяваха. Сух студ. След него заваля сняг и не смогвахме да си пробиваме пътеки. Камари сняг се трупаше покрай оградите. Татко се опитв ...
https://www.youtube.com/watch?v=ZU50fr0gJr4
Игор Двуреченски - Валс на пеперудите
Слушам Игор Двуреченски - Валс на пеперудите, а
Слънцето сякаш е сънувало хубав сън - усмихнато гледа в очите ми и ... аз се усмихвам. Не зная защо, просто усетих, че ми казва нещо хубаво, нещо много хубаво. И на мен м ...
Рано сутрин...Слънцето изгря бавно и освети пустите все още улички. Усещането във въздуха предвещаваше интересен ден. Всичко беше потънало в златни лъчи, тишина и красотата на утрото.
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интер ...
Огнени отблясъци падаха по кориците на книгите наредени плътно една до друга по рафтовете на огромната библиотека. Роза се люлееше на мекият фотьойл пред камината и се наслаждаваше на топлината и уюта в любимото си местенце от къщата. Вместо да чете в тази обстановка, прегръщаше малката си дъщеричка ...