Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Любовта се ражда напролет 🇧🇬

Беше ранна пролетна утрин, все още хладно, но Ава вече бе станала и разтворила широко прозорецът, тя вдишваше от свежестта която нахлуваше отвън.
Насред стаята ѝ, върху меката си постелка лежеше нейният най-добър приятел, Лабрадорът Вооз, който не пропускаше нито едно нейно движение. По някакво стеч ...

rumbic

Prose

1.8K 10 14

Нощ в чуждия град - 18., край 🇧🇬

01,00 – 02,00 часа
В колата вадя телефона и набирам Христосков. Обажда ми се още след първото позвъняване.
- Тъкмо щях да те зарадвам…
Натам е ясно – експертите са потвърдили; подписът на Караджов е фалшив. И ето ти мотива – премахване на пречещия да се получат пари. Изглежда немалко пари, макар Мит ...

генек

Prose » Novellas and novels

592 3 9

Четиринадесет години до пролетта 🇧🇬

Ирина се събуди както обикновено, рано сутринта. Направи си кафе и се доближи до прозореца на малката кухня. Погледна навън, след което се обърна и отиде до календара, закачен на стената. Премести квадратчето и се усмихна. Беше осми март. Толкова време чакаше този ден. Днес щяха да й звъннат приятел ...

perfanov

Prose » Short stories

596 1

ПАН 🇧🇬

Аз, бог ПАН, наричан за по-дълго Приходна Агенция на Нацията, смятам да взема сериозни мерки за събиране на дължимите от вас суми. Вие укривателствувате, с което нанасяте сериозни вреди на Държавата и в частност на мен, като неин наместник по финансовите въпроси. Не може да се разчита на коректност ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2K 2 2

Фойерверки за 8 март 🇧🇬

Честит празник!
/Няколко истории от хумористично-сатиричния роман "Калейдоскоп" - част от който е тук/
- Ммммм, хубаво е кафето. Моичкият не може да ми свари такова. Пък е и малко мързелив. Решила съм – като умре, ще го кремирам и сложа в пясъчен часовник. Хем нещо да свърши, хем да се кефя, когато ...

генек

Prose » Humorous

937 5 7

Нощ в чуждия град - 17. 🇧🇬

00,00 – 01,00 часа
В подножието на един от хълмовете има малък парк. Улицата е добре осветена и виждам високи борове, малки красиви ели, вече повяхващи цветя. И светли алеи, покрити по всяка вероятност с бял пясък – кой знае отде докаран. Някъде сред парка се мярка висока къща – два или три етажа…
П ...

генек

Prose » Novellas and novels

792 2 4

Поглед 🇧🇬

Бе слънчев, ярък ден.
Без мисъл или пък разсъдък.
Порази ме нещо в мен.
Бе нейния поглед дързък.
Накара ме да чакам. ...

alleXander

Prose » Erotic

965

А какви бяха ... 🇧🇬

А какви лелки имаше по гишетата едно време ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ...

Solas

Prose » Short stories, Humorous, Others

1.4K 2 2

Танцът (7 част - Помирението) 🇧🇬

Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бързото събуждане с учестено сърцебиене. С широко отворени, невижд ...

smelo_sarce

Prose » Novellas and novels

1.8K 4 3

Добруджа Police 🇧🇬

Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ...

Кентавър

Prose » Short stories, Humorous

2.9K 2 18

18+ Една история на иронията... 🇧🇬

(Споделени мисли)
Те се познаваха от миналото си, от онова далечното...
Да дишаш - между краката ми и под мен, и в голотата на нощта ще потърся слепешком тялото ти, устните ти – мъжките, ръцете ти – живите, косъмчетата ти – меките, един мъж и една жена някъде там - голи и обречени!
Пожарите са угасе ...

Maryana

Prose » Erotic

1K 1 5

18+ Денят на майката 🇧🇬

На жена ми - майка на двама сина, баба на четири внука...
В малкото кафене е задимено. Привечер е, само компанията е вътре, събота е, проверяващите са минали още в сряда, за да си получат таксата – така че всички са спокойни. Чашките дори не са порцеланови – стъклените по-добре отразяват светлината ...

генек

Prose » Short stories

679 4

Нощ в чуждия град - 16. 🇧🇬

23,00 – 24,00 часа
Звънвам на Христосков и, под внимателния поглед на Трифонов, го информирам за ставащото. Той ме изслушва търпеливо.
- Мисля, че е прав. Трябва да се поговори с Митов. Ти ли ще отидеш?
- Аз. С Василев…
- Добре. Ще се обадя на Митов. Знаеш – всеки си има особености… ...

генек

Prose » Novellas and novels

743 1 3

Танцът (6 част - Стефан) 🇧🇬

Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост. Да, Алекс, дори и крайно оглупял от новия ре ...

smelo_sarce

Prose » Novellas and novels

1.8K 2 2

Нечистите - 9.11 🇧🇬

Елизабет последва страшника, стараейки се да се държи близо до него, но без да е твърде очевидна. Знаеше, че той не й вярва, но тя бе убедена, че в банята бе имало някого. Това, че просто се беше изпарил, само затвърждаваше страховете й, че е силуетът от сънищата й. Така се надяваше да се бе отървал ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.4K

Двата свята 🇧🇬

В кафенето бе многолюдно и задимено. През големите панорамни прозорци се сипеха снопове слънчеви лъчи, врязваха се смело в дебелите пластове синкав тютюнев дим, пронизваха ги, изтъняваха в битката и омаломощени хвърляха бледи отблясъци по пълните със сдъвкани фасове кристални пепелници. Приглушено з ...

Песничките

Prose » Short stories

1.2K 3 11

Нощ в чуждия град - 15. 🇧🇬

22,00 – 23,00 часа
Аз отивам при Витанови. Звъня, чувам шум зад шпионката, сетне мъжът ми отваря.
- Жена ми си легна, уморителен ден е имала – обяснява ми той, докато свалям обувки в антрето – Но, ако трябва, ще я събудя…
- Не, не… Аз идвам просто да доуточним някои неща… - мърморя наведен. После се ...

генек

Prose » Novellas and novels

778 2 6

Загриженият Водолей 🇧🇬

Значи попадна на загрижения Водолей, който иска да бъдеш дарена с внимание, нежност и оптимизъм, но съвсем по бащински. Ти си Малката принцеса, която е така крехка и неоправна в живота, със съсипан стимул, който трябва по бащински да поддържаш високо...
Малката Кралица, която трябва да държиш, за да ...

zuzara

Prose » Letters, Others

1.2K 1

33- Глава V 🇧🇬

Глава V
Отвори очите си. Не че беше спала. Главата ѝ кънтеше. Страшните думи се блъскаха по меджу си без да намерят изход. А ударите се засилваха... Не издържа много в леглото и стана. Още беше тъмно. Направи си кафе и излезе на верандата. И за първи път ѝ беше трудно да се усмихне. Трудно преглъща ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.7K 4 4

Корито 🇧🇬

Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми е ...

Heel

Prose » Short stories

1.6K 2 3

Танцът (5 част - Мястото) 🇧🇬

Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема въздух. Изпаднах в паника. Стаята се стесни и се напълни с прозра ...

smelo_sarce

Prose » Novellas and novels

1.7K 2 3

Нощ в чуждия град - 14. 🇧🇬

22,00 – 23,00 часа
Тръгват колегите, а аз изпращам Христосков. С една молба – да звънне на експертите – може нещо да са открили хората…
И той се обажда. Слуша, слуша, сетне ми дава телефона:
- Да, ние казахме на господин Христосков. Със сигурност на кутийката има следи от Караджов и Караманчев. Върх ...

генек

Prose » Novellas and novels

758 2 4

Края на прехода 🇧🇬

Надолу по улицата постройха блок. Започнаха го в най-турбулентните години на Прехода - някъде в края на деветдесетте години. Голяма сграда е. С хубав покрив с медени керемиди, облицован е отпред в бял мрамор. Триетажна постройка. Не се знае на кой е. Някои съседи казват, че е на Костов, други на Дог ...

robertratman

Prose » Short stories

899 2 1

Нощ в чуждия град - 13. 🇧🇬

21,00 – 22,00 часа
Следващият един час беше за срещи в апартамента и ходене по жилищата. По едно време се събрахме почти всички заедно – Здравчев, Василев, Милчев, Хинов, Каменов и Христосков, завърнали се от управлението.
Христосков ми докладва - нали съм му временен началник:
- Експертите работят ...

генек

Prose » Novellas and novels

822 8

Метаморфози 🇧🇬

Ех, това куче. Мамка му. Само лае. Цяла нощ ли ще е така? Писна ми от него. Не беше така, ама тази нощ, какво му става, не знам. Не се търпи. Никога не бих си взел куче. Само грижи. Само лаят...
Времето е топло. През деня беше горещо и къщата се стопли. Отворил съм всички прозорци на стаята да влезе ...

robertratman

Prose » Short stories

1.1K 1 3

Научения 🇷🇺

Глава 9
НАУЧЕНИЯ.
1. Люди с благородными помыслами скромны, одарённость дремлет, - они же цвет племени; когда не востребованы - живут прямо и славно. Крикливые, упрямые кривизной - насыщаются управляя. Государство увядает. Угадывать направление, давать путь превосходным, неподкупным устроениям – бла ...

Православный

Prose

1.8K

... 🇧🇬

Както и да се разминаваме, навярно ще бъдем много по-добри, ако осъзнаем, че всички пътуваме в една посока!

DokosvaneM

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

942

Можеше да си ти... 🇧🇬

Един ден аз ще остана сама.
Но дотогава ти ще си убил всичко вътре в мен. С мълчанието си. С нещата, които вместо да обичаш в мен, се превърнаха в досада... Много ноти. Те, които докосват сърцето...
Явно то няма нужда от песни. Моите песни. Превърнали се в оттегчение...
И един ден, когато остана сам ...

zuzara

Prose » Letters, Others

1.7K 3 2

Резонанс 🇧🇬

- Можеше да сложиш по-малко грим - каза нервно - и без това всички са те зяпнали.
- Нека зяпат - посегна лениво и взе менюто - цял живот все ме зяпат.
- Дразни ме - той се озърна наежено - сякаш водя мечка. Да си гледат там в чиниите.
Беше едър, с грубовато навъсено лице и мъжете от съседните маси п ...

Песничките

Prose » Short stories

1.2K 1 5

18+ За националния празник и за още нещо... 🇧🇬

Сега е много модерно да се говори за турско владичество. Робство нямало. Кириак Стефчовците са се разшетали и изпълняват поръчки отвън - щедро спонсорирани от външни централи със Соросоидални профили. Правят се анализи с цел научни обосновки на новата терминология. Пишат се лъскави томове. За жалост ...

vega666

Prose » Reviews, analyses, critical articles

1.6K 11 10

Проклятието на хаджията 🇧🇬

Денят беше много студен. Снегът се сипеше на кристалчета от покрива на сайванта[1], а течението го вкарваше вътре и засипваше бялата брада на дядо Хаджия. Старият турчин се бе подпрял на пармаклъка[2], а погледът му шареше далеч, в синевата над джамията на Султан Селим, в Одрин. На запад се белееше ...

Handzhieva

Prose » Short stories

1.4K 1

18+ "Лунно усещане" 🇧🇬

"Лунно усещане"
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...

LiaNik

Prose » Short stories

1.7K 4 16

Танцът (4 част - Пътуването) 🇧🇬

– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. ...

smelo_sarce

Prose » Novellas and novels

1.6K 2 2

Чуй ме 🇧🇬

Заигра се вятърът из поляната. Спусна се ниско и разроши тревите. Разлетяха се навред пчели и бръмбари. Скакалец, здраво стиснал стеблото на метлица, се залюля, та чак допря рохката влажна пръст. А една калинка се скри зад листо на секирче и се ослуша. Заваля. Ситно и тихо. Вятърът се стрелна да тър ...

kalli

Prose » Short stories

2K 4 12

Аура - ІІІ част. 🇧🇬

***
- Е, ще си намериш други нисши за подарък на сияйния ми син…Той така или иначе,не оставя на мира, всяка свободна висша и… - Мага не довърши, генерал Налл бе избледнял и сега тя можеше спокойно да вижда сенчестия пейзаж през тънката ципеста мембрана. Висшата се засмя. През нейният вътрешен поглед ...

LiaNik

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.1K 7 11

Очищение 🇷🇺

1. Не бери на сердце опрометчивые обеты и клятвы; не клянись изреченным словом, когда неисполнимы содержания. Мир повеления стонет: нет долгов, нет ростовщиков, нет должников, нет алчущих мзды. Мировое управление денег падёт – дело мгновенное. Обнуление всех возмещений – всеобщее ожидание. Сами по с ...

Православный

Prose

1.8K

Посредникът 🇧🇬

Плачеха, плачеха та се късаха. Едно тъничко девойче се бе вкопчило в баща си и тропаше с крак „Не си я давам, не си я даваам, тате... не си я давам!“ - пищеше то. Скърбящите съвсем спряха да се сдържат и стоновете им почти заглушиха звука от пръстта, която затропа по спуснатия ковчег. Изредиха се вс ...

ParvaNova

Prose

2.6K 10 23

Съдията на дърветата 🇧🇬

Когато Роси и Виктор отидоха на село с баба си,тя им каза,че непременно трябва да ядат от плодовете на огромната стара черница, която расте в двора от незапомнени времена. Според нея, още когато нейният дядо купил мястото и построил къщата, дървото било тук и съвсем не било млада фиданка, а разклоне ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

898 2

Бяла орхидея 🇧🇬

Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...

exuded

Prose » Short stories

716 4 5

Танцът (3 част - Танцът) 🇧🇬

На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беш ...

smelo_sarce

Prose » Novellas and novels

1.8K 2 3

Short stories and prose by contemporary authors

Любовта се ражда напролет 🇧🇬

Нощ в чуждия град - 18., край 🇧🇬

Четиринадесет години до пролетта 🇧🇬

ПАН 🇧🇬

Фойерверки за 8 март 🇧🇬

Нощ в чуждия град - 17. 🇧🇬

Поглед 🇧🇬

А какви бяха ... 🇧🇬

Танцът (7 част - Помирението) 🇧🇬

Добруджа Police 🇧🇬

18+ Една история на иронията... 🇧🇬

18+ Денят на майката 🇧🇬

Нощ в чуждия град - 16. 🇧🇬

Танцът (6 част - Стефан) 🇧🇬

Нечистите - 9.11 🇧🇬

Двата свята 🇧🇬

Нощ в чуждия град - 15. 🇧🇬

Загриженият Водолей 🇧🇬

33- Глава V 🇧🇬

Корито 🇧🇬

Танцът (5 част - Мястото) 🇧🇬

Нощ в чуждия град - 14. 🇧🇬

Края на прехода 🇧🇬

Нощ в чуждия град - 13. 🇧🇬

Метаморфози 🇧🇬

Научения 🇷🇺

... 🇧🇬

Можеше да си ти... 🇧🇬

Резонанс 🇧🇬

18+ За националния празник и за още нещо... 🇧🇬

Проклятието на хаджията 🇧🇬

18+ "Лунно усещане" 🇧🇬

Танцът (4 част - Пътуването) 🇧🇬

Чуй ме 🇧🇬

Аура - ІІІ част. 🇧🇬

Очищение 🇷🇺

Посредникът 🇧🇬

Съдията на дърветата 🇧🇬

Бяла орхидея 🇧🇬

Танцът (3 част - Танцът) 🇧🇬

Queue