Затворих се в своето леговище
И премислих какво точно изживях
Крадейки окото на морско чудовище
Погледнах през него и с ужас видях...
Че носи белези и смахнати истории ...
Глава XIV
Триград не беше никак далеч от Смолян и все пак- планински път с много завои- отнемаше си време. Тръгнаха с три коли нататък- Снежана и Орлин в едната, Ямурлийски с колега и още двама в третата.
Девет вечерта минаваше и нямаше много движение по пътя, което улесни и пътуването им. Орлин се ...
– Нямам ти телефона дори.
Той бъзика ли се с мен? Не, подиграва се откровено. Как да изляза от ситуацията? Давам му самия телефон, а той се смее, вероятно мисли, че се шегувам.
– Не, на буквата М намери моя, аз не го помня. Ще проверя отвътре как се затваря.
Сигурно ще се свърже с мен да обсъдим про ...
Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило стр ...
Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, че си го припозна - бил неговия. Предполагам о ...
Гледам мъжът ми пак се е втренчил в компютъра. Хили се като идиот. Сигурно чете чата ми с онзи...Американеца. Няма какво друго да е! Знам, че ме „хвана”, а и това беше целта.
То пък един чат?! Пълна скука и тъпотия. Наблягам на иконките с цветя, сърчица и глупави усмивки. Ама нали това искат мъжете? ...
Поглед навътре. Там, където съзнанието чува желанията на сърцето. Там, където то запаметява нуждите и започва да ги търси. Какво исках да открия в Мария? Към какво се стремях в тази „връзка“? Бях ли изплашен? Изплашен заради това, че възрастта ми напредва, а аз не бях изпълнил дълга. Бях ли изгубен? ...
Хванах жена ми, че си чати с един. Тя не знае, че съм я хванал. Пратих файла с целия им чат в пощата си и си го чета вечер, преди заспиване.
Жена ми все ме пита, защо се хиля като идиот, а аз ѝ казвам, че си чета вицове. Свалките им са по всички правила на играта, с много усмивки, целувки и сърчица. ...
1 - Начинаещ поет (Н.П.)
2 - Утвърдена поетеса ( У.П.)
Н.П. : Чуй ме Мила, Днес ме обиждат!
Сигурно на талантът ми завиждат?!
Бил съм само стихоплетец!... ...
Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше ...
Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драс ...
ДОМ КУЛЬТУРЫ
Комендант Дома Культуры городских профтехучилищ Сергей Иванович Запорожец повесил на большом, выходящем на Манежную улицу окне объявление, что Культуре нужен ночной сторож.
Он имел привычку впустую двигать губами и время от времени мять мочку уха, когда его должностная обязанность упира ...
Добре, ще тръгвам вече. Май се заседях повече от колкото трябваше...
Да, да... всичко си взех, можеш да бъдеш спокоен. В един куфар успях да побера всичките си чувства към теб. Ето тук, до тази стара и овехтяла любов, която за нищо не става вече, но още ми е жал да изхвърля, грижливо съм сгънала и н ...
Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...
Тази наша любов извира от дълбините на времето.
Усещаш ли я? Колко е... извечна?!
Не зная кога е започнала, може би още със Сътворението, или пък винаги е съществувала. Кой казва, че задължително трябва да има начало?! Може би има неща, отвъд нашите възприятия, които нямат начало, нямат край, просто ...
Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...
Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...
Брат ми е идиот! Понякога върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала ця ...
Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотан ...
Първо, искам да поясня, че не става въпрос за някоя африканска страна или Австралия. Нито пък за Австрия с валсовете на Йохан Щраус!
В дивата природа на нашата България няма щрауси, поне не сега! Да, птици няма, но има хора-щрауси, по-скоро повечето хора ужасно напомнят в поведението си на щрауси! А ...
Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...
Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кр ...
Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...
А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направих ...
"Изпаднал е сигурно някъде до дивана", втурна се в хола и затърси с очи друг.
Нито на масата, нито до дивана намери.
"Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата.
Започна малко по малко да намества мислите си: значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стаци ...
Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...
„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...
Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.
– Взех номера от моя позната. Желая да ползвам услугите ви.
– Добре – отвърна той и обясни какви са финансовите му изисквания. Гласът на жената м ...
Днес просто не ѝ беше ден. Не стига, че се успа и изтърва всички за закуска, ами после интернета ѝ предложи най-гадната и твърда хрупанка, на която можеше да попадне.
След задължителната сутрешна баня, винаги първо си проверяваше пощата и социалните мрежи, за да бъде в крак с информацията за лайфста ...
Карах обратно към София. Мислите в главата ми течаха спокойно, бавно и ясно нареждах събитията пред себе си.
Погледнах седалката вдясно – все още не можех да повярвам кой стоеше на нея и какво щеше да направи за мен. Тя ме погледна, трудно ми бе да свикна с празния ѝ поглед, но му се радвах.
-Летя в ...
Никой не помнеше кога се появи в компанията. От самото начало седеше, мълчеше и само слушаше. Почти не пиеше. И беше чешит.
Винаги съм че чудил защо поетите си дружат с художници, но така е било открай време и ще бъде докато има поети и художници. Е, той не беше художник, а скулптур, но поне аз не в ...
Мама рядко ме моли за нещо и за това реших да не откажа. Каза ми да отида до аптеката, която се намираше в края на квартала ни. Мислих си, че това ще бъде приятна разходка, а и времето беше слънчево, но и прохладно. Предупреди ме да взема телефона си с мен, за да се обадя, когато стигна до аптеката. ...
... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...
Птицата издаде грачещ продължителен вой. Сякаш тръбите от Йерихон се бяха върнали в нашето съвремие. Това трая около 5 минути. Мъжкият гларус стоеше на покрива на къщата и зовеше женската. От своя страна, на женската не и пукаше особено за трепетите на мъжкия, тя стоеше между няколко други птици и в ...
Гласовете в главата ми ставаха все по-упорити и упорити. Затихваха за кратко и после пак съскаха и съскаха… Аз гледах да не им обръщам много внимание и ти прокуждах когато мога. Но ето ,че пак ми нареждаха какво да правя. Но това е трудна задача, защото ако изпълнявам техните нареждания до никъде ня ...
Когато се роди Добчо Джуджето беше нормално дете. Някъде към третата година растежът му започна да забавя. Лекарите поставиха диагноза нанизъм и настъпиха тежки дни за семейството. Няколко месеца по-късно неговият баща изчезна и повече никога не се обади. С много трудности и лишения майка му – Елка ...
В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...
– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
Останах загледан в Мария. Дори обърнат с гръб, можех да чуя думите, напиращи от устните й. Беше повече от изненадана. Приятно или не. На мен, обаче, ми се плачеше. Сетих се за последния път, в който я видях. На рождения й ден. Бяхме си разменили думи, които щях да помня винаги. Болеше ме. Толкова бя ...