Prose

41.8 results

Родопско сърце - 4 🇧🇬

***
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...
1.1K 4 19

Ура за Революцията 🇧🇬

Лена прослуша съобщението още един път. Беше от Том, приятел от колежа. Канеше я на среща с другите от „компанията“ в къщата му в Лонг Айлънд. Бяха най-близките ѝ приятели, групата с която с бяха събирали и изкарали четирите години в колежа. Не се беше виждала с повечето от десет години - откакто за ...
814 1 4

Пред заключена врата 🇧🇬

Вчера вечерта отидох на разходка до мостчето в парка. Както си вървях към парка с наведена глава – такъв ми е навикът, видях паднала връзка с ключове на тротоара. Бяха увиснали на ръба на шахтата за вода, те сякаш само чакаха за дъжда, който се канеше току да завали, за да ги бутне в канала. Спрях с ...
531 1 1

Родопско сърце - 3 🇧🇬

***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...
1.1K 4 12

Късмет - 6 🇧🇬

На другия ден Ставрев отиде на свиждане в обичайното обедно време. Сеутнята около визитациите беше поутихнала, изследванията и манипулациите – приключили, болните бяха в леглата или се разхождаха бавно из коридорите като сенки, наметнали груби сини дрехи, дълги доземи.
На другото легло в стаята на Т ...
931 1 4

Нощи в друго измерение 🇧🇬

Сънувам... Косите ми са разбъркани с твоите пръсти... И кожата усеща чудната приказка, която започват да редят... Бреговете са далеч... Не искаме да ги достигаме! Плуваме... Поемам дълбоко дъх, за да потече през теб... Поемаш дълбоко дъх, за да изригна сред звездите... Сплетени дихания неудържимо ни ...
946 2 1

Другата стая 🇧🇬

Бабата на Славин почина сутринта. Макар че всички го очакваха, някак си твърде изненадващо умря. Славин беше забелязал, че винаги преди да почине някой, сякаш се пооправяше и тъкмо се вдигнаше от леглото, но, уви, само за няколко часа състоянието му се влошаваше, след което издъхваше. Той беше до не ...
610 2

Силата на времето 🇧🇬

На пейката пред старата селска къща бяха седнали баба Марийка и шестгодишното й внуче Мирослав. Беше топъл юнски ден и слънцето бавно се изкачваше по своя път на небосклона. Старата жена плетеше, а момчето седеше и с ококорени очи наблюдаваше всеки, който минаваше по черния път.
- Бабо! Бабооо! - ка ...
580 2 1

Кратък разказ Убийство на I етаж 🇧🇬

Кратък разказ Убийство на I етаж
В чест на д-р Славчев и рубриката „ Решава логиката” в сп. „Космос”, които разширяваха хоризонта на хората
– Заповядай др. Славчев!
Инспектор Стрезов поднесе с уважение чаша горещо какао на д-р Славчев.
– Има ли захар? ...
893

Колко е хубаво да си егоист 🇧🇬

Часовникът ревва и аз с бърз удар го улучвам. Но вече е късно. Отляво се разнася ежесутрешното мърморене:
- Ама че си егоист...Човек не може да поспи...
- Но, мила, - кротко протестирам - нали и ти ще ставаш?
Нежната ми половинка грубо ме загърбва и аз отивам в кухнята. Кипвам си кафе, а докато кафе ...
1.2K 2 10

Из :Наследницата 🇧🇬

Каляската спря на възвишение над сапфирено синьото море.Палатът бе направен от мрамор,а кулите му бяха златни.Стражите се поклониха пред спътника и й отвориха медната врата.Сам отиде в тронната,а Клеъри в покоите предназначени за нея.Една слугиня напълни златното корито с топла вода и ароматни масла ...
1K

Късмет - 5 🇧🇬

Ставрев излезе навън. „Не виждате ли кое време е?“, попита го сестрата. Кое време беше наистина?
„Трябва да е следобед – помисли си. – Как се е смрачило!“
От няколко дена се канеше да вали. Облаците прелитаха бързо – ниски, като паяжини, спуснати от небето, вееха се рехави и перести, нещо ги събираш ...
1K 2 3

Ключи от лета 🇧🇬

КЛЮЧИ ОТ ЛЕТА
Тодя Клинчев, Ваха Копчик и Тит Беженар – безоглядно быстро закончили восьмилетку. В Свидетельствах, что выдала школа оценки не важные, и фамилий по-другому, как водится, записаны, но улица лучше знает, какие озорникам имена ставить.
И тут в рассказе тоже, они всё по незнанию запутанно ...
670

Сърце 🇧🇬

Какво нещо е живота, значи! Вечерта някой само с един поглед и пренебрежителна усмивка може да игнорира жеста, който си му засвидетелствал безрезервно, с цялото си сърце...ей, така...
Пуснал си го в пространството и ти е станало красиво на душата...също ей, така...И точно, когато си се натъжил, не о ...
1.6K 1 5

Който работи, най-гладува 🇧🇬

Валеше дъжд. Иван вървеше по главната улица и гледаше в краката си. Беше се скрил под чадъра, но обувките му пропускаха и глезените му плуваха във вода. Не обръщаше внимание на забързаните хора и се разминаваше с тях, без дори да се отмества встрани. Те го заобикаляха.
- И какво сега? - каза той. - ...
606

Късмет - 4 🇧🇬

Ставрев се обръсна бавно и грижливо. Мразеше да прави това – предпочиташе брадата да му расте свободно, да го боде и да го сърби понякога. Вероятно това не беше особено привлекателно, но му харесваше, а и не се вълнуваше особено от външния си вид. Усещаше, че остарява и това чувство беше ту неприятн ...
974 2 3

Предсказано 🇧🇬

ПРЕДСКАЗАНО
Вечерта си проправяше път между пухкавите бели облачета. Обагрени в златно и червено от последните слънчеви лъчи те се движеха, променяха формата си, групираха се и изтласкваха нагоре тъмнината. Тя не се предаваше и проблясваше с нишки откраднати от златния кордон. Небето се изпъстряше о ...
516

Горчиви гроздови зърна-11 🇧🇬

Бабите от махалата
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време ...
1.6K 1 2

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 4 🇧🇬

Това вече беше България. Младият мъж бавно се придвижваше към изхода. Каза, че ще го чака. Беше му трудно. Всеки повод за разсъждение му показваше на какво голямо изпитание е подложен. Особено след като прочете писмото- завещание на баща си и разбра кой е всъщност мъжът, неочаквано появил се в техни ...
681 1

Аз Съм 🇧🇬

Аз Съм:
- 60% онова, което съм извършил;
- 30% онова, което върша;
- 10% онова, което декларирам като намерения.
1.1K 1

В родното Юрско блато 🇧🇬

Най-после родната телевизия слезе на българска земя и пусна сериал, който живо и точно отразява виртуално реалността. Става дума за великолепната поредица на ВВС за динозаврите. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдав ...
716 2 11

Залезът над Истанбул 🇧🇬

В края на лятото и началото на есента времето бе все още много топло. Слънцето прижуряше, а във въздуха се носеше аромат на цветя. Автобусът се люшкаше по пътя напред, бързайки да достигне крайната си точка. Истанбул. Градът, който никога не спи. Да, така мислеше Бела за този невероятен свят на търг ...
1.1K 1 2

Из „Една семейна вселена.” 🇧🇬

І. Тя:
Винаги съм си мислила, че ние жените сме като светулките. Всъщност това са буболечки, от които иначе ни е гнус и страх, но вечер, когато си с правилният човек, на правилното място и най-вече с правилната нагласа – светещите светлинки танцуващи пред очите ни, изглеждат най-прекрасното нещо,кое ...
942 4 5

Фередже - 3. /край/ 🇧🇬

8.
Емир Саид гледаше с интерес през прозореца на лимузината. От година не беше идвал в Балабан Шехир, както се наричаше столицата на някогашната българска територия...
Сега вече градът приличаше на истински ислямски град – строяха се сгради в източен стил, виждаха се готови джамии /а още повече вече ...
702 2 11

По струните на изгубената мелодия 🇧🇬

Мълчалива песен
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
1.2K 5

Родопско сърце - 2 🇧🇬

***
„Мъжката природа винаги е била и ще бъде здрав ствол за живота. Женската – здравите му основи.” – така ручаше* неговата баба, докато беше жива. Мъжката природа за Емил* се криеше в това да пусне коча до овцете и онзи да си свърши добре работата. А овцете, ако бяха каматни* и с добре оформени хъл ...
1.1K 5 12

Когато бездомник срещне скитник 🇧🇬

- Добър ден! Билети и карти за проверка, моля!
В купето на влака имаше трима човека. Две възрастни дами и Деница, жена на около тридесет години. Стариците показаха билетите си, същото направи и младата жена. Кондукторът я погледна, продупчи билета с химикалка, усмихна се уморено и каза:
- Нали знает ...
728 1 2

Седем летни морски разказа 2 🇧🇬

Миди Саганаки
Сотириос Караянидис мразеше мидите. Мразеше ги още от дете. Майка му, овдовяла рано, едва свързваше двата края. Когато нямаха нищо за ядене, го пращаше за миди на скалите извън селото. Пращаше го винаги следобед, в най-топлата част на деня, тогава, когато селцето пустееше в следобеднат ...
1.5K 2 2

Размисли за едно обесване 🇧🇬

Смъртта. Винаги е неочаквана и винаги сме изненадани. Особено ако не ни е била пред очите в последните седмици в погледа на угасващ от болест човек. Винаги е неочаквано да я прочетеш от вестника. Или от интернет. Ила да я чуеш по радиото. И си казваш: "О, аз този го познавах! Ама как е възможно!" И ...
562

Фередже - 2. 🇧🇬

4.
- Здравейте, господин Нестан...
- Добър ден на вас и на вашите зрители, госпожо...
- В нашия разговор днес, разбира се, водеща тема ще е внезапното желание на управляващите вашите три автономни области да приемат бежанци...
- Госпожо, мисля, че имате грешка в поставянето на въпросите. Първо – не ...
931 2 10

Истина или не 🇧🇬

Сърцето дали ни лъже за правилния човек?
Повярвах аз на сърцето си,
излъга ли ме то,
десет години го чаках!
Най-сетне намерих сили да му призная, ...
1.4K

Късмет - 3 🇧🇬

Настаниха Тодор в реанимацията.
В болницата цареше суматоха – делова, ежедневна, организирана суматоха. Ставрев дори не знаеше кого да попита за подробности. Даде си сметка, че вече не може да направи нищо, освен да моли за информация.
Трябваше да каже на Николина. Котлона забрави, но си взе по нави ...
1K 2 7

Спомени 🇧🇬

Сещаш ли се кой съм аз? С лека ръка би ли могла да захвърлиш крехкия спомен за човека, който те целуваше по врата и в чиито ръце се разливаше? Обърни се и разбери за какво ти говоря. В очите ти напират сини сълзи, меки и невинни като самата теб в близкото минало. Не мога да забравя мелодията на люби ...
634

Фередже - 1. 🇧🇬

/черна фантастика - съкратен вариант от 2015 г. Всякакви алюзии и съвпадения са случайни. Много случайни.../
1.
Тълпата наближаваше...
Глъч, неразбираеми викове, размахани юмруци...
Човешко цунами, което помиташе по пътя си всеки, не успял овреме да се скрие зад огради или в близките улички... ...
1.1K 3 10

Милчо 🇧🇬

> Що трябва да стори човек,
>
> за да добие силите на Мага?
>
> Николай Райнов („Богомилски легенди“) ...
1.3K 3 2

Пред/определение 🇧🇬

Не слушай мълчанието –
огледало е само на твоите мисли.
„Защо е потрябвало?“ –
съдържа в себе си истината.
* ...
798 4

Няколко писма до теб-17 🇧🇬

Из "Няколко писма до теб"
Последно и неизпратено
Видях те...Случайно стана...Седях до прозореца в трамвая и неочаквано присъствието ти се сгромоляса върху мен-седеше сам на любимата си маса на тротоара в любимото ти кафене. Пред теб беше дежурната чаша с кафе и ежедневните вестници-сутрешния ти риту ...
1.2K 1

Море 🇧🇬

Един от най-ярките ми спомени от детинство е как с часове седях на брега на морето и го наблюдавах. Бях силно впечатлен от размерите и от богатата гама цветове, които предлагаше всяка секунда. Вълните се разбиваха в краката ми, а аз не спирах да съзерцавам огромното синьо море. То ме караше да мечта ...
862

Имплозия 🇧🇬

Убиха го, да им изсъхнат костите, убиха го. Лежи захвърлен на една страна и не помръдва. Проснат гнил чувал в сос от евтина лютеница. Дръгливо чучело захвърлено по средата на мазето, никому ненужно и същевременно тежест за всички. Десетки очи бягат край бетонните стени, изплашени да преминат край зл ...
1.1K 1

Онази красивата 🇧🇬

Веднага я позна, макар че бе много тъмно заради изпочупените улични лампи. Позна я по походката и веещата се на вятъра дълга коса. Наричаше я Онази красивата, просто защото не й знаеше името. Изтръпна, страх го бе от нея. Тя го бе взела на мушка, искаше да го разкара от изоставения москвич комби, ко ...
1.1K 3 5