Prose

41.8 results

Сделка 🇧🇬

Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше о ...
675 2 5

И май бяхме като на война 🇧🇬

Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...
998 2

Ще го видя ли някога 🇧🇬

Детството му бе скучно и еднообразно, почти лишено от забавления. Всъщност имаше едно нещо, което му доставяше огромно удоволствие – четенето, като то се бе превърнало в страст, граничеща с вманиачаване. Книгите му даваха възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свя ...
1.7K 2 4

Последна спирка 🇧🇬

Последна спирка
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...
1.1K 2 4

За твое добро 🇧🇬

По пътя към Върха... зад гърба ти винаги се намира някой, който се опитва да ти смъкне гащите!
819 3

Казва се приятел пръв 🇧🇬

„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...
1.2K 1 4

Без багаж 🇧🇬

Самолетът се разтресе, когато пуснаха двигателите. Започна бавно да се засилва по пистата и крилете му се извиха като на птица.
– Виж! – посочи момичето с малкото си показалче.
Седеше срещу мен. Кимнах без да поглеждам. Не исках да виждам.
– Сега ще се отделим от земята – съобщих и се огледах в каби ...
644 4 5

Забранена си ми (8) 🇧🇬

Барът, по разписание, трябваше да затвори в 00:30ч. Но с Криси ни отне още около половин час, за да разтребим и почистим навсякъде. Хората от кухнята си бяха отишли по-рано. Все още не знаех къде се намирам, заради напрежението от първия работен ден. Но се чувствах удовлетворен от това, че часовете ...
1.4K 4 2

По струните на изгубената мелодия- Глави XVIII,XIX 🇧🇬

Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
948 2 2

Прозрение (11) 🇧🇬

1. Трупай в добрите дни, харчи в лошите!
2. Помни насладите, забрави разочарованията.
3. Никой глас не е по-силен от вътрешния.
4. По-добре дълги уши, отколкото къс ум.
5. Всеки, на който му се подреждат нещата е изпълнен с щастие. Въпросът е дали си щастлив през останалото време?
704 1

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. :) След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по ко ...
1.5K 1

Къде е началото на кръга? 🇧🇬

- Хайде бе, тати, нека да влезем в морето. Още само един път – увещаваше Миро.
- Стига, тати, като си почина малко и пак ще влезем – каза баща му. Беше легнал по гръб и големия му корем си личеше. Даже беше малко смешно. Млад човек, пък с такъв изпъкнал корем. Добре,че плажът бе пуст и нямаше никой ...
2.3K 9 12

Интелигентен човек 🇧🇬

Учителят Николов стоеше в полуусмихната поза и се мъчеше да преброи шарките по килимчето пред вратата. Насреща му, блажно ухилен, бизнесменът Йорданов, доскоро Вичо от петия етаж, припалваше сочна пура. Разпали я, духна към събеседника си, сетне размаха ръка, та да отгони дима, който нахален като пр ...
970 2 20

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корем ...
836 1

Любовта, вещицата -2 🇧🇬

Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...
1.4K 2 5

Докога 🇧🇬

Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...
453

Неочакваното - трета част 🇧🇬

7
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което ...
880 1

Доктор Вреден - глава 2 🇧🇬

Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...
1.2K 1 2

Отчуждение 🇧🇬

- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...
888 4

В парка 🇧🇬

Седим си с Митето комшията в парка, никому лошо не правим, за живота, дето минава покрай нас, си говорим. Наблизо някакъв е разкопчал панталон и полива розите с вчерашна бира. Не смеем да му направим забележка - демокрация е, всеки има свобода на избор, а и алкохолът в малки дози е полезен във всяка ...
758 7

Оптимистична история за народа български 🇧🇬

И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала, за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото не изяждали - изпивали го. Познавали от ...
732 7

Учитель биологии 🇧🇬

УЧИТЕЛЬ БИОЛОГИЙ
Руслан Сергеевич после службы на афганской войне, вернулся в школу совсем другим человеком: взгляд его в поднебесье уплывает, воображения мимо людей скользят, вдаль всё время смотрит, туда, где память свою оставил. Тело огромной величины насыщено весом в полторы центнера. Рыжие воло ...
706 2

За жената 🇧🇬

Рожден ден й е днес. И друга дата – 41 години, откакто нежно е стъпила с малкото си краче върху якия ми врат… Че и от време на време се завърта на токче…
Трудно е днес с жените.Като книгите са - много, богат избор, с лъскави заглавия, с твърди или меки корици, всякакъв формат... А зачетеш ли се - ни ...
904 3 15

По телефона 🇧🇬

- Добър вечер! Извините, може ли да се обади Ванчето?... А, да, разбирам, но... Не сте прав! Не бива да ме наричате с такива думи!... Да, да - ако може да се обади... Разбирам, че е почти полунощ, но просто е необходимо да я питам нещо... Ама моля ви се - не бива да употребявате такива думи! Ванчето ...
794 1 3

Неподписано 🇧🇬

Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...
635 4

Гръцко синьо 🇧🇬

-Знаеш ли какво имаше на картината?- попита Джони.
- Какво?
- Ами представи си, черна картина. Напълно черна. Все едно някой е мацал с мастило. Всичко е черно, разбираш ли? И най- долу познай какво има? Две ръце.. Една върху друга. Сякаш някой си почива.
- Тези клаксони. Подлудяват ме - почеса се Су ...
1.7K 2

Самотата на силните, гл. 7 🇧🇬

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...
492

Лидерът - глава 12 🇧🇬

Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...
1K

През полетите на съня... 🇧🇬

Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...
1.4K 1 1

Преход 🇧🇬

Ей, вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем. Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление. Знаем-там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се изми ...
734 1 9

Мъжът с белите лилиуми 🇧🇬

Следователят следеше тъмнокосата, която седеше срещу него на бюрото и четеше първоначалните ѝ показания. Той я познаваше много отдавна, но не я беше виждал в този окаян вид. Докато се вглеждаше в чертите на лицето ѝ, изпитваше едно тягостно чувство примесено с безнадеждност. Очите ѝ бяха потънали в ...
723 10 22

В градината на Цветните орисници.-1 🇧🇬

Да Ви кажа честно – аз съм просто един бодил. Розово цъфтя, ама съм грозно! А тези красавици, уханни, блестящи и страшно, ама страшно прекрасни са най-висшето стъпало на цветната градина, в която ме довя отникъде вятъра.”Отникъде” е просто, защото и сред бодилите на моя вид съм най-дребното, трътлес ...
988 8 22

Фрагмент пред очите на господин... 🇧🇬

...ех, колко красиво е небето – покрито от перести области, нашарени от ниското слънце, което скоро ще залезе. Кави ли ветрове са ги надиплли тези облаци така, там горе. Тук не духа много. Вятърът само напомня за себе си и приятелски разклаща клоните на дърветата за поздрав. Паркът е пълен с хора. М ...
667 1 5

Свръх съзнание 🇧🇬

Човек има много мисли в главата, които непрекъснато отнемат от времето му и го отдалечават от неговото свръх съзнание.
С други думи в този момент човек ползва съзнанието.
За да премине границата какво трябва да направи?
Да забрави всички мисли и да концентрира вниманието си единствено на важните нещ ...
895

Модерно школо 🇧🇬

Пазарната икономика днес е бог и господар на обществото. Всичко се диктува от парата и ней се подчинява. Защо тогава и образованието да не се реформира по законите на пазара? Базата е ясна: търсене-предлагане. А водещият мотив за промяната е още по-зрим: пари нема, действайте!
Та ходи някъде директо ...
916 2 15

Грубо влизане 🇧🇬

Беше неделя. Група приятели от квартала се бяхме събрали да поритаме на новооткрития изкуствен терен. Разделихме се на два отбора и почнахме. Играта бързо се разгорещи. Заваляха голове. Дори тези с шкембенцата се представяха на ниво, поне откъм желание. По едно време състезател на противниковия отбо ...
802 1 3

Доктор Вреден - глава 1 🇧🇬

~Посвещавам на Н.Й.~
Глава 1
Вървях под горещото столично слънце в един прекрасен ден в разгара на лятото и тихо си тананиках песен, докато се отправях към мястото за интервюто. Отчаяно си търсех работа вече близо месец и то не защото нямах необходимите компетенции, ами защото не исках каквато и да ...
1.9K 6 6

Да погребеш или да изядеш 🇧🇬

Стефан Петров е странна личност, всъщност няма нищо учудващо в него, но все пак има лека странност, която се проявява в редки случаи. Именно за този рядък случай е този кратък разказ.
В непоносимата жега на юли, на Стефан Петров се наложи да изкопае нов гроб- да, той работи в местните гробища. Казва ...
539

Jazzy dreaming 🇧🇬

А ти знаеше ли, че всъщност много обича да заспива на джаз?
Нищо че беше 2, сложи касетофона отляво й върху меката пухена завивка смачкана до нея на леглото и затвори очи.
Блаженство...
Звуците на тромпета я събличаха, превръщаше се в малко момиченце с оранжева поличка, две плитки и лятна тениска. Н ...
671

Машинката на времето 🇧🇬

След като се пенсионира, Тодор се опита да продължи живота си в семейното жилище в големия град. Двете му дъщери се бяха омъжили и той беше останал само със съпругата си Елена. Свикнал на динамично ежедневие през годините в армията, където всяка секунда му беше разчетена, Тодор се чувстваше неловко ...
642 2