Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
42.8K results

Ад или рай?!... 🇧🇬

Беше красив и спокоен есенен ден. По небето се гонеха перести облаци,които в края на пътя си се завихряха и се превръщаха в красиви бели кълбета.
Имаше нещо странно в това небе. Беше хем изумително красиво,хем някак си плашещо.
Изведнъж кълбетата започнаха да се подреждат в пътечки стигащи до прозор ...
oven640330 (Мими)
oven640330
Prose » Short stories
1.1K

Замъкът на Жабока-Принц 🇧🇬

Ей такива странни истории се случват понякога съвсем неочаквано! Но ако се питате дали аз съм целунала принца, ще ви кажа, че когато писах това, все още не бях посетила Лондон и не се бях разхождала край Темза! Но когато отидох...има ли нужда да ви казвам, че веднага открих мястото?
ЗАМЪКЪТ НА ЖАБОК ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Prose » Stories for children
1.8K

С храна си живял - 21. 🇧🇬

31.
Явно тук имаше определен ред. По коридорите тичаха хора – предимно мъже, имаше и няколко жени. Въоръжени – кой с огнестрелно оръжие, кой с лък, кой с копие. Никакви деца – бяха ги прибрали в безопасната част. И почти нито един от хората, които Йоан забеляза в изследователския център. По тревога ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Science fiction & fantasy
1.1K 1 7

В капана 🇧🇬

- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Prose » Short stories
2.5K 5 5

Ново начало 🇧🇬

По един странен,но изключително красив начин си толкова разбита и наранена колкото мен. Опитвайки се да се впишем в този объркан свят се намерихме. И счупените ни парчета се превърнаха в добре подреден пъзел и по същия странен и красив начин ме допълваш. ❤
Alisa.T (Таня Цонева)
Alisa.T
Prose
872 2

"Повече от всичко" - 3, с Яна (imperfect) 🇧🇬

Непохватно отваря вратата, придържайки тъмното кожено яке към тялото си. Последното, което виждам, са косите й. Мисля, че изпусна ключовете и се наведе за тях. Не се обърна повече. Какво си въобразявах?!
Апартаментът спи. Тихо е. Светят само онези малки лампички в коридора и хола. На масата е оставе ...
written-springs (А.Д.)
written-springs
Prose » Letters
1.8K 5 9

Празнотата 🇧🇬

ПРАЗНОТАТА
Странно как хората търсят нещо цял живот!
Повечето така и не го намират. Може би, защото не знаят какво точно търсят.
Някои от тях знаят, а други си мислят че знаят. Някои търсят приятелство, други любов, трети търсят семейство, а някои истина или може би пък кураж?! Истината е че нещата ...
The_Outsider (Dark Wolf)
The_Outsider
Prose
1.3K

Когато времето не стига - погледни през прозореца! 🇧🇬

Опашката беше дълга. Върволицата от хора започваше от малкото площадче, продължаваше през заграденото с дворче пространство на кметството и се скриваше, някъде навътре в теснотията, където се помещаваше пощата. Селският площад, голямо и открояващо се място, беше тих и самотен. От време на време едно ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
950 9 14

След дъжда 🇧🇬

...Бягството на времето събуди съкровеността на инстинктите.
Скоро беше валяло, а тревата мокреше пръстите на ръцете и краката на Еймъс, в това истинско съприкосновение с природата утроба- майка и баща едновременно. Полъхът на вятъра разгромяваше с нежността си мислите на мъжа.
Сигурно дъждът подрон ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Prose » Short stories
796

Аз,Ти 🇧🇬

Преди няколко месеца умрях. Но продължих да живея в дома си, сега повече от всякога живеех т.к. нямах никакви задължения към никого. Така дълги години – докато не ме повика Господ при себе си, аз бях наблюдател на всякакви ситуации.
Гледах майка си, сестра си, брат си и видях хора, които не познавам ...
suhache (Детелина Антонова)
suhache
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
1.5K 1

Сляпа надежда 🇧🇬

Пролетта в Караново през 1990 година доста се забави. Пристъпяше на пръсти, плахо и страхливо като неопитен крадец. Из дворове и градини нищо не беше цъфнало. Само дрянът със своя жълт цвят разваляше черно-бялата картина. Усещаше се, че зимата си отива. Белият вятър подухваше едва и караше хората да ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Prose » Short stories
899 1 4

Любов 🇧🇬

Влюбил се бръмбарът в една красива роза. Тя била най-уханната и най-алената сред своите сестрици от розовия храст.
- Прелестна си. Ще бъдеш само моя. – заклел се в сърцето си напористият ухажор.
И започнал да кръжи всеки ден около нея. С времето забелязал, че неговата любима има много почитатели. Пр ...
troia (Катя Иванова)
troia
Prose » Short stories
2.2K 8 25

Да се влюбиш във вещица /откъс от романа/ 🇧🇬

Бягството
Беше един слънчев следобед. Маргарет седеше на столче в градината и неусетно, дори за себе си, заразказва:
„Всичко започна в началото на юни, един ден преди да се срещнем с теб. До този момент гледах на случващото се в страната, като нещо, което почти не ме засягаше. Живеех в своя приказен ...
KalinaIvanova (Kalina Ivanova)
KalinaIvanova
Prose » Novellas and novels
1.6K

Димитровден 🇧🇬

Празник е. Димитровден. Край на строителния сезон. Колко ли хора празнуват имен ден, или професионален празник? Не знам. Днес, обаче, нали съм си зевзек, се подготвих за именни дни. Трима са! Всеки забележителен с нещо. Мъже. За всекиго съм подготвила по два огромни ореха, символ на мъжката им сила. ...
goblenka (Маргарита Ангелова)
goblenka
Prose
1.1K 3 12

С храна си живял - 20. 🇧🇬

29.
- Не зная – каза той честно – Ще ви помагам, но... Но не зная дали ще остана при вас завинаги... В един момент ще си тръгна. Вие опитайте да установите някакъв ред – тук, в района, на континента, на цялата Земя... Ако можете... Аз не мога да спра...
Елвик стана, рязко кимна и тръгна към вратата. ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Science fiction & fantasy
1.3K 2 10

Малка нощна музика - 1 🇧🇬

– Това е драскотина. – Младежът искаше да успокои седящия до него възрастен мъж.
– Кое? – отговори другият безучастно. Ръчкаше огъня и се взираше в пламъците. Една червено-синя недогоряла пръчка, едра и жилава, подскочи като жива и се отърколи надалеч; той се надигна, за да я върне в огнището.
– Тов ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Prose » Short stories
1.8K 3 7

18+ Задънена улица 🇧🇬

Казват, любовта трае 7 години. Толкова била нейната давност и това е максималния период за просъществуването й между двама души. Питам се, щом след десет месеца се чувствам по този начин, как бих оцеляла още 6 години.
Любовта е тъпотия. Най-нечовешкото мъчение за една душа, което може да съществува ...
alwaysinpain (Теодора)
alwaysinpain
Prose » Letters, Others
1.2K 1 4

Пожелание за една по-добра нова година 🇧🇬

Какво си ти за мен? Труден въпрос. Може би трябва да се запитам кой ми е първия спомен от теб. Моментът в който съм те видял за пръв път. Не си спомням, но помня твоите очи. Очи които гледат с недоверие, но също така могат и да бъдат топли. Навярно това е нещото което те е направило по-различна от д ...
Стас (Станислав Стоянов)
Стас
Prose » Others
1.1K

Сласт 🇧🇬

Нощта беше настъпила. Пълнолуние. Звезди. Мечти. Вяра във вселенската любов. Лудост. Танци. Пространства. И пак лудост. И пак любов.
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ев ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Prose » Short stories
906 1 3

Как изглежда душата ти днес? 🇧🇬

Как изглежда душата ти днес?
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...
katiii (Катрин)
katiii
Prose » Short stories, Letters, Others
1.6K 2 2

С храна си живял - 19. 🇧🇬

27.
Настъпи тишина. После Йоан примирително каза:
- Да, разбирам – за да оцелее човек му трябва някаква идея. На животните им е лесно – оцеляват, защото инстинктът го изисква. Не разсъждават, а действат. И е вярно, че аз – а и мнозина, дори прекалено много от хората – оцелявахме като животни. Дори п ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Science fiction & fantasy
1.1K 1 2

Подобно на море 🇧🇬

Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Prose » Letters
1.2K 3 8

Сън 🇧🇬

"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си,че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Prose » Short stories
897 1 5

Не отрекох се! 🇧🇬

В сън следобеден застинах. Всичко зная ме боли,уморена съм, унила и душата съм си скрила. Но мълча си – не, не искам теглото мое друг със мене да го раздели. Цял ден аз стисках зъби през усмивка и работех повече от вол. Трудно е, когато си „щастливка”, а въртиш се бавно и тревожно, също, като че на ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Others
1.2K 7 13

Кратка история на поезията 🇧🇬

Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...
nadia.nanito (Надежда Тошкова)
nadia.nanito
Prose » Others
882 1 1

Кърпени чорапи 🇧🇬

Един ден извикали Хитър Петър да подмени няколко счупени керемиди от покрива на свой съселянин. Жената на този човек не била чистница. Често пъти предпочитала да хвърли замърсените и захабени дрехи, отколкото да ги изпере и позашие.
Шегобиецът се събул, за да се качи на покрива и съселянинът видял з ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Prose » Stories for children
1K 2 6

Слушател на истории 🇧🇬

Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...
katiii (Катрин)
katiii
Prose » Short stories, Letters, Others
1.7K

С храна си живял - 18. 🇧🇬

25.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живо ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Science fiction & fantasy
2.1K 2 9

Дъх 🇧🇬

Обувките се удряха в малкото дървено легло, напомнящо за нечия кончина.Краката, облечени в сиви, добре изгладени панталони придържаха тялото на човека. Креват или място за вечен отдих? Рай или Ад? Отговорът - мълчеше. Мъжът също не показа желание да се пробуди заради хорското нахално любопитство. Ед ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Prose » Short stories
910 5

С храна си живял - 17. 🇧🇬

23.
Не бяха много хора – Йоан, Хит, още двама пазители плюс четирима от охраната. Последна се появи младата жена, с която се сблъскаха снощи. Тя беше в облекло, което преди биха нарекли спортно. Или ловно. Опънатият клин подчертаваше дългите стройни крака, полото и елекът формираха стройната фигура, ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Science fiction & fantasy
1.2K 2 5

Ще ти мине 🇧🇬

Балконът за пушене бе съвсем малък, я имаше един квадратен метър, я не. От него се отваряше гледка към занемарен вътрешен двор, в който стърчаха неработеща чешма и полуизсъхнал орех, и към люпещата се фасада на старата поща. Мястото на пръв поглед бе потискащо, но любителите на тютюна си го обичаха. ...
Heel (Хийл)
Heel
Prose » Short stories
1.2K 3 7

18+ Възмездието 18+ 🇧🇬

Момичето изкрещя от болка. Тишината се срути от вика му и се разсипа на малки, пълни с ужас късчета. Беше голо. Кръвта по лицето и телцето му изглеждаше черна на лунната светлина. Крехка и нежна кукла Барби на 12-13 години, запокитена в средата на поляната. Наоколо, разпилени на дрипави купчинки, се ...
Песничките (Пламен Иванов - ПИ)
Песничките
Prose » Short stories
1.1K 2 6

За хората и крушите 🇧🇬

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важна оферта и проектодоговора към нея, и хоп – токът спира. Няма стационарни телефони, няма интернет, компютрите угасват безславно един по един след половин час заедно с батериите си. От енергото потвърж ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Prose » Short stories
4.6K 13 9

С храна си живял - 16. 🇧🇬

21.
Под земята нямаше ден и нощ. Обаче, светлините се меняха. По някое време наставаше полумрак, след 8 часа лампите засияваха. Енергия имаше предостатъчно. Военната база е била снабдена с мощни комплекси за добиване на ток от подземната река, минаваща покрай дебелите стени. Имаше оцелели техници, и ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Science fiction & fantasy
1.3K 2 7

18+ Адвокат-поетесата 🇧🇬

Поетесата Инанчева бе виден адвокат по професия. На възраст около 33 ловеше окото със заоблените си форми, които за мнозина мъже представляваха своего рода лакомство. В своята кантора тя господаруваше. Поток от клиенти се тълпяха за всякакъв вид дела - от вещно-правни - до бракоразводни. Инанчева им ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Prose » Erotic
1.6K 5 5

Призраци 🇧🇬

Живееха само двамата в голямата вила на върха на селото. Той всеки ден слизаше до пощенската станция. Тя садеше цветя и им говореше, а те кимаха с главици срамежливо и пърхаха с венчелистчета около нея. Вечер лягаше на тревата в градината, вдишваше упойващите сенки на дърветата, гледаше звездите и с ...
Plevel (Силвия Илиева)
Plevel
Prose » Short stories
1.1K 9 22

Тракийска душа - 4 🇧🇬

***
Тя няколко пъти се превръща - ту правеше крачка към портичката, ту се обръщаше да си върви. Възрастната жена не знаеше що да стори. Срамно и беше и не смееше да приближи с ногите* си до сами капийката. Какво да речеше? „Ида, да питам ще да ли даваш … ? ” Тя потръпна. Сгърчи се под напора на студ ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.3K 8 16

Градът на каменните души 🇧🇬

ПОЯСНЕНИЕ. Тази история е вдъхновена от едни особено грозни статуи в извънградския парк на Нова Загора. Не знам какви спомени свързват гражданите на тоя град с тях, но според мене, трябва да се предприеме нещо, наистина са много грозни и плашещи.
ГРАДЪТ НА КАМЕННИТЕ ДУШИ
- Бабо, какви са тези грозни ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Prose » Stories for children
896 2

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXXIV,XXXV 🇧🇬

Глава XXXIV
Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе дос ...
kokolinna (Каролина Ташкова)
kokolinna
Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
1.1K 2

Петък следобед 🇧🇬

Петък следобед
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. ...
Розенкранц (Росица Рикова)
Розенкранц
Prose » Short stories
1.7K 4 5