Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Отлетяло щастие 🇧🇬

В старaта част на Стокхолм се намира автентичния квартал Гамла Стан, който заемаше остров Стадсхолмен и части от няколко по-малки островчета. В него сякаш времето беше спряло преди няколко века, запечатано в невероятни сгради, заведения и кафенета. Старинните каменни улички пазеха от съвремената мод ...

СветланТонев

Prose » Short stories

667 3 2

Водовъртеж на световете - 4. 🇧🇬

Глава седма
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

906 1 3

Няколко писма до теб-15 🇧🇬

Пост фактум...
Ела... Премини през мрака...! Смело разкъсай тишината и потопи лице в сребристата ми аура...! Дай ръка и стисни моята...!Вдишай дъха ми, за да поема въздух от теб и аз...! Ела...Втечни погледа си и го слей с моя... Повикай вятъра, за да избухне в косата ми и да я разпилее по раменете ...

maracuja

Prose » Letters

1.4K 2 3

Малшанс 🇧🇬

- Ти си свЕня! - и се хили глуповато.
Харесва ми изтънчеността, с която навлиза направо в деловата тема. Без любовна игра!
П. е нещо като по-млада моя версия. Не му пука за Европейското – на мен също.
Мъжете знаели Защо, но ние не харесваме Каменица - пием Ариана. Склонен съм да се съглася, че не зн ...

Ready_4_whatever

Prose » Short stories

944

Храненица 🇧🇬

Цял ден колата не спря да лъкатуши по черните селски пътища. Сивата магарица отдавна се беше уморила, ама Илия я припираше да върви, че трябваше до вечерта да са стигнали. Още не беше толкоз горещо, както друга година в края на май. Даже днеска облаците се бяха скупчили в небето и скриваха слънцето ...

Boyan

Prose » Short stories

2.3K 4 5

Нечистите - 7.8 🇧🇬

Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри ...

Shay

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.6K 1

Разказ в петдесет и пет думи 🇧🇬

Бяха женени от петдесет години, но още я виждаше като девойката, която обикна. Неговото момиче с топли кафяви очи, които винаги го гледаха с възхищение. С дългите коси, сплетени на дебела плитка и длани, губещи се в ръката му.
– Лека нощ, булка! – въздъхна старецът и прегърна жилетката ѝ.
Само това ...

JulianaNikiforova

Prose » Short stories

1.1K 3 4

Мъртъв до раждане 🇧🇬

– И днес мина...
Каза през дълбока въздишка, докато облягаше мършавия си гръб на елегантно-кафявата облегалка, стърчаща, като разпятие от ореховия стол.
Изпъна кокалести пръсти по дължината на хилавите си бедра и зачака, а погледа му, един измъчен се разхождаше бавно из хладния бетон, като от време ...

noonecan

Prose » Short stories

982

Самотата на силните, От смут и огън изваяна ,Гл. 2 🇧🇬

Още щом го видя да влиза в сградата от прозореца на кабинета си, отец Стайнов знаеше кой е. Сърцето му заби в накъсан, неравен ритъм. Никога не беше забравял тази висока, лесно запомняща се фигура, тъмния, като че ли от рождение безрадостен поглед. Познаваше го от преди четиринадесет години, когато ...

NeliKaneva

Prose » Novellas and novels

787

Колкото по- близо си, толкова по далече оставаш... 🇧🇬

Седиш, чакайки поредното писане или звън от някого, но той вече не те дири.
Седиш отново отчаян и търсиш го за едното "Как си?"...
Просто защото имаш нужда от него, но той явно от теб вече не...
За к'во си му? Нали му помогна за сложното нещо.
Заблудата останала в теб, че той ти е верни авер за няко ...

МаринаЛовчелиева

Prose

931 1

Водовъртеж на световете - 3. 🇧🇬

Глава пета
За любовта /пак ли, бе!/, за интелекта и съотношението между физиката и акъла, за Страшната планета Земя на най-дребните джуджета във вселената
И така – след няколко минути тримата бяха навели глави към капсулата, много старателно дишащи настрани… А за кихане дори не смееха да помислят…
В ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

900 1 7

Петлите си кукуригат 🇧🇬

Като сантиментална натура все съм се заслушвала в славеевите песни и чуруличканията, а не в кукуригането и магарешките ревове. И затова допреди няколко минути наивно вярвах, че петлите кукуригат на разсъмване – нали така и по приказките пише, и по всичко, първи петли и т.н.
Та кибя си тука аз, в пок ...

kcekce

Prose » Others

1.5K 3

Per aspera ad astra* 🇧🇬

Връщайки се от небитието винаги присъства един възхитителен момент, когато човек не помни абсолютно нищо. Нито един бит информация. Безметежно съществуване на сезонен зеленчук, който, може би, се чувства като физическо тяло и това осъзнаване е напълно достатъчно. Тогава разумът започва да си задава ...

TytoALBA

Prose » Science fiction & fantasy

1.6K

Последно, за Боян П. с ТЪГА 🇧🇬

Не за първи път човек обединява ни
и ни дели, на лагери - едно, две, три!
Не го познавах, толкова добре, но зная за огромното сърце, душа която иска да лети
и осмелих се неговата , памет, да почета в'ъв този полустих.:(
Дано по пътя му натам и все по-нагоре, ...

katt

Prose » Others

1.7K

Сбогуване 🇧🇬

Най-после среща с него!
Вече не помнеше откога беше влюбена в Борис. Със сестра му станаха приятелки още от първи клас. Живееха наблизо – от двете страни на реката. Харесваше им да стоят на дървеното мостче и да гледат водата. През пролетта тя беше буйна и стръвно подкопаваше бреговете от двете стра ...

slaveja123

Prose » Short stories

1.6K

На по коктейл със Смърта в познайте кой бар? 🇧🇬

-Хайде, на бар довечера, отдавна не сме излизали заедно.
Това не беше молба а направо заповед. В очите му си личеше, че няма да се оттърве. Обаче направи опит:
-Стига бе човек, тъпо ми е не ми се ходи никъде.
-Още ли се депресираш заради оная...-изплю се за да не каже името и или нещо по-лошо. То ка ...

Fenris

Prose

1.1K 1

Прозрение (7) 🇧🇬

1. Фóрмата ограничава твореца, затова не е ли по-просто да се твори безформено?
2. Подай ръка на омразата и тя ще се стопи в нея.
3. Всички хипотези са неосъществими. Погрешна ли е идеята?
4. Трябва да преминеш през всичко, за да осъществиш мечтата си. В противен случай си просто един... мечтател.
5 ...

СветланТонев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

825 3

Водовъртеж на световете - 2. 🇧🇬

Глава трета
За планетата Земя GK 4747-13, вълшебните космически повеи, особеностите на особеното
Планетата Земя GK 4747-13 е в края на мегавселената. Точно зад ъгъла, където става бая прохладно за реалността – оттам минават куп космически течения, преплитат се, завихрят се, отнасят и донасят какви л ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

868 1 6

Провокирано... 🇧🇬

- Тате, тате, ти да не си мислиш, че кадърните управници избягаха от България и се пръснаха по всички посоки на света! Неее, кадърните работници имигрираха - ВСИЧКИ КАДЪРНИ УПРАВНИЦИ СА СИ ТУК, защото ТЕ милеят за Родината си... за разлика от работническата класа!!!

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

795

100% любов 🇧🇬

“Обичаш ли ме така, както аз обичам теб?”
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън ...

СлънчевЛъч

Prose » Short stories

1.8K 2 1

Ще се видим в Амстердам 🇧🇬

Искало ли ви се е някога да напуснете държавата, в която живеете, и да отидете в друга? Мария никога не бе мечтала да стане eмигрант. Обичаше работата си, чувстваше се добре в България. Да, животът навън изглеждаше по-уреден, но дали това е достатъчно условие да успееш и да се чувстваш щастлив? Спор ...

СлънчевЛъч

Prose

1.2K 1 4

Бранкоиваново 🇷🇺

БРАНКОИВАНОВО
Скрипнул автобус стальными тормозами, каменщик и плотник Михаил Дерменжи слез без инструмента; по пустоте солнечной грунтовки одиноко придется добирается в Бранкоиваново. Миху доктор Деришев наставил на работный путь, к тестю перестраивать летнюю кухню послал. Говорит: теперь в Бранкои ...

Бетон

Prose » Short stories

1.6K

Подаръците на бащата 🇧🇬

Подаръците на Бащата
Две деца- момченце и момиченце получиха подаръци от своя баща. Момченцето имаше много други подаръци и не обърна голямо внимание на своя. Сложи го настрани и много често забравяше за него. От време на време го вземаше, радваше му се за кратко и после пак забравяше за него. Така ...

fordanny7

Prose » Short stories

733 1 2

Водовъртеж на световете - 1. 🇧🇬

Глава първа
За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса
Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая – малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 – 13, да позяпа надолу... Като ч ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 1 6

Рачел*- Шеста част. 🇧🇬

***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друг ...

LiaNik

Prose » Short stories

941 6 11

Автокрация 🇧🇬

Днес, никой не живее във Време Разделно или пък в робство! Напротив - колкото си по-прост, толкова повече съмишленици и поддръжници имаш!!!

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

960 1

Бурята 🇧🇬

Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха изпаднал ...

tasilo

Prose » Short stories

1.6K

Малкият принц на бял кон 🇧🇬

Яхнал съм коня и си ближа сладоледа. Топлите лъчи на майското слънце лениво се прокрадват през листата на дърветата, за да погалят нежно щастливите ми клепачи. Лекото и ритмично почукване с копита по асфалтовите алеи успокоява ума и вдъхва увереност в отпуснатите жили. Коремът на благовъзпитаното жи ...

murjoflos

Prose » Short stories

1.1K

Добре дошъл, Никола! 🇧🇬

Детето самó родителите си избира
и предварително житейските си опити подбира.
Това е много важно от сега да се осъзнае,
за да може правилния път да му се начертае.
Дълго чакахте да станете родители, ...

AstineD

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K

Димитър-Тодор 🇧🇬

Димитър-Тодор, или Ди-то-бе-ро-де-ро-же-ми-де-ко-ву (първите две букви от всички имена и фамилии, които бях измислил, подобно на Пипи Дългото чорапче) – всъщност беше баба ми. Наричах я така, защото като малък имах приятел на име Тошко, с който намирах някаква визуална прилика. Бях глупаво дете и вм ...

yanko88

Prose » Short stories

1.2K

Барманката : Коктейл в Бар „Среща на силите“ 🇧🇬

Хора, да ви имам проблемите. Готов съм да си сменя мястото с всеки един от вас. Ритах едно смачкано кенче от някаква напитка. Толкова избледняло, че не ставаше ясно дали това е бира или газирана напитка и си мислех колко приличам на нея. Обезличен, без смисъл и щастие в живота, без цел и посока, сам ...

Fenris

Prose » Short stories

1.3K 2 4

Време за ракийка и салатка 🇧🇬

Със законовите заплахи и рекетиране, с пренебрежението към мнението на народа, с циничното корумпиране и откровения чадър над крадците, управляващите за пореден път ни сервираха специалитета на заведението "Ние можем".
Държавата обърн лице към гражданина и той закрещя от ужас. Видя лицето на демокра ...

генек

Prose » Humorous

1.3K 6 34

Бурята 🇧🇬

Бурята
Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха и ...

tasilo

Prose » Short stories

1.1K 1

С аромат на море 🇧🇬

Когато във вторник Елена отвори вратата на офиса през ум не й мина, че животът й ще бъде преобърнат с главата надолу. Напротив.
Събуди се в страхотно настроение. Предния ден се беше видяла с приятели на таратор и вкусотийки, беше се посмяла на старите им спомени и се беше заредила с положителна енер ...

СлънчевЛъч

Prose » Short stories

1.2K 1 2

Цветето 🇧🇬

В стаята беше притъмнено от спуснатите щори, само така можеше да се избегнат парещите лъчи на следобедното юлско слънце. Жената, около шестдесетте, лежеше на двойно легло в спалнята и говореше. Завита с тънко памучно одеяло, въпреки горещината. Въздухът – сладникав и спарен, миришеше на лекарства, с ...

СветланТонев

Prose » Short stories

1.6K 4 5

Душата си отива последна 🇧🇬

Изобщо не ме бива в разказването, все си мисля, че отегчавам хората, но реших да поема този риск и да споделя едно свое преживяване, на пръв поглед съвсем незначително.
В неделното утро, малко след пет часа сутринта се събудих от птичи песни. Не можах да заспя повече и станах. Първото нещо което вид ...

rumbic

Prose

1K 7 11

Один день Ивана Ивановича 🇷🇺

Новый рынок – на самом деле рынок старый.
Базар - давний в Одессе, - и названием своим всегда дорожит.
Прозрачные высоченные шатры уносят главный корпус рынка в аппетитные небеса. Парадный вход, откуда вошёл Сева Пепельжи, совсем потерялся в светлых объёмах мясо-молочного здания. Сева медленно двига ...

Бетон

Prose » Short stories

1.4K 1

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 1 🇧🇬

Чу телефона още докато отключваше входната врата. Беше доста късно, почти три часа след полунощ и му се видя много чудно , че някой го търси на този телефон.
- Обажда се Антон. От Канада.
Толкова време беше чакал да чуе този глас! ”Чакал” не беше точно казано. Беше се надявал някак си, чак зад завес ...

NeliKaneva

Prose » Novellas and novels, Stories for children

1.1K 2

Камъчето 🇧🇬

Той, беше едно обикновено камъче, подритвано на пътя, това бе целият му живот. Дали бе смислен той? Него това не го интересуваше. Камъчето, бе просто камъче, но когато някой го ритнеше, той усещаше емоциите на извършилият това дело. Днес все още никой не го бе ритнал, може би защото не беше по среда ...

Fenris

Prose » Short stories

1.7K 1 2

Силата на майката 🇧🇬

Иван отвори вратата на малката стаичка, усмихна се и каза:
- Майко, тук съм, няма страшно!
Възрастната жена лежеше на леглото и обърна главата си към своя син. Кимна, не се усмихна, не каза нищо. Иван наведе очи към дървения под. Отиде до масата, взе един стол и седна до леглото.
- Как си мамо? - по ...

perfanov

Prose » Short stories

1.4K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Отлетяло щастие 🇧🇬

Водовъртеж на световете - 4. 🇧🇬

Няколко писма до теб-15 🇧🇬

Малшанс 🇧🇬

Храненица 🇧🇬

Нечистите - 7.8 🇧🇬

Разказ в петдесет и пет думи 🇧🇬

Мъртъв до раждане 🇧🇬

Самотата на силните, От смут и огън изваяна ,Гл. 2 🇧🇬

Колкото по- близо си, толкова по далече оставаш... 🇧🇬

Водовъртеж на световете - 3. 🇧🇬

Петлите си кукуригат 🇧🇬

Per aspera ad astra* 🇧🇬

Последно, за Боян П. с ТЪГА 🇧🇬

Сбогуване 🇧🇬

На по коктейл със Смърта в познайте кой бар? 🇧🇬

Прозрение (7) 🇧🇬

Водовъртеж на световете - 2. 🇧🇬

Провокирано... 🇧🇬

100% любов 🇧🇬

Ще се видим в Амстердам 🇧🇬

Бранкоиваново 🇷🇺

Подаръците на бащата 🇧🇬

Водовъртеж на световете - 1. 🇧🇬

Рачел*- Шеста част. 🇧🇬

Автокрация 🇧🇬

Бурята 🇧🇬

Малкият принц на бял кон 🇧🇬

Добре дошъл, Никола! 🇧🇬

Димитър-Тодор 🇧🇬

Барманката : Коктейл в Бар „Среща на силите“ 🇧🇬

Време за ракийка и салатка 🇧🇬

Бурята 🇧🇬

С аромат на море 🇧🇬

Цветето 🇧🇬

Душата си отива последна 🇧🇬

Один день Ивана Ивановича 🇷🇺

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 1 🇧🇬

Камъчето 🇧🇬

Силата на майката 🇧🇬

Queue