- Ти да не помисли, че ме уплаши? Аз не се боя от нищо, ясно ли ти е! И не ме гледай толкова страшно, че ей сега ще ти скоча! ...
Цони още трепереше, здраво вкопчен в стъблото на високата върба, върху която в миг се беше метнал, виждайки появилото се изневиделица във водата, между двете хвърлени въд ...
22,30 – 23,00 часа.
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с ...
Тя попадна в коридора не по свое желание, но разбира, че работата ѝ изисква да стои там поне четири часа, докато онези, които са пропуснали успешното полагане на държавните зрелостни изпити през месец май, се чудат как да докопат, в края на август, заветната тройка. В три модула.
Коридорът мирише уж ...
Глава 10
Дими спа целият следобед и само един път се събуди, за да отиде до тоалетната, и после спа и цялата нощ. Явно беше изтощен, защото успя да размени само една-две думи с мен. Аз спах неспокойно, като сънищата ми бяха обсебени от кошмари, включващи Димитър и болница. Когато се събудих на сутри ...
Дойде и краят на учебната година. Дванадесетокласниците завършваха. На изпитите трябваше да представят различни видове текстил. Толкова беше топло на вън. В тези горещини не беше нито за излизане, нито за изпитване. И най-малко за изпит по текстил от животински произход. Според Едора, вълната от овц ...
ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО
Къщата на бай Добри Кованджията се намираше в долния край на селището. Беше спретната и варосана, не много голяма, но крайно функционална. А на калпака на високия комин се бе разпростряло като корона щъркелово гнездо. Всяка пролет двойка бели щъркели се завръщаше от дългия път на Аф ...
21, 30 – 22,30 часа.
Докато шефът ми говори, успявам да нахлузя маратонките, а над дънките метвам една блузка. Черна – удобна хем в нощта, хем не се вижда кога е прана... Така е – голямото бедствие на развода е липсата на жена до пералнята и дъската за гладене...
Грабвам и якето – септември е, обеща ...
Лимеруна се роди в закъсняла детска приказка, така ръбеста, че не успя да се заформи в роман. Остана си в оръфаната книжка, която всяка вечер прибирам в сърцето ми, за да я сънувам. Може би някой ден ще довърша онова писание, за да оживее тя съвсем истинска, така си мислех. А тя взе, че ме изпревари ...
Тази сутрин Ветко стана по-рано от обичайното. Трябваше да се измие, а после да разнесе пустите вестници и списания. Районът, който му отредиха от "Труд" бе твърде обширен. Ще разнеса пущините /помисли си/, а после ще се изтегна на шезлонга върху верандата и ще прегледам пресата, дъвчейки шоколад. О ...
21,00 – 21,30 часа.
Додрямва ми се. Почти като на състезателите по бавен тръс с топка, които се разхождат на екрана. Едните – ясно защо. Вкарали два гола, вече са убедени, че мачът е свършил. Другите... Ми що да тичат – нали виждат, че мачът е свършил...
А то второто полувреме едва започва...
И на м ...
XV
Заварихме го вътре да седи на стол в средата на стаята и да се взира в пода. Бях изненадана от факта, че се бе предал толкова лесно и затова стоях нащрек. Влади пристъпваше нервно и се опитваше да стои зад мен. Ако това бе опит да се скрие то той беше изключително неумел. Защо ли? Ами нека кажем, ...
Такива неща трудно се прощават. Винсънт осъзнаваше, че е допуснал голяма грешка, признавайки си. Ако не си бе признал, отношенията с жена му Летисия вероятно щяха да са доста по-нормални. Странният изблик на искреност бе направил атмосферата в дома им непоносима.
Летисия имаше право да се сърди. Вин ...
Снощи те сънувах. И сънувах един от много емблематичните моменти в живота ми. И се събудих разкъсана от омраза. Събудих се безпомощна, че е било само сън и не можех с нищо да се защитя. После се сетих, че хората препоръчват да пишем писма до хората, които са ни наранили, за да постигнем мир със себе ...
1. Хоризонтът не е толкова далеч, ако имаш смелост да го потърсиш.
2. Шепа парички могат да бъдат богатство, когато имаш нужда от тях.
3. Никоя вещ не е по-ценна от човека.
4. Не можеш да промениш съдбата, затова не укорявай себе си!
5. Ако някой се оправдава, значи е виновен.
Броня от сребро
Стъпваше бавно и тихо. Тревата гъделичкаше босите ѝ крака. Сумракът притъпяваше природните цветове. Усети се полъх. Усили се и сякаш вятърът ѝ прошепна:
- Бягай! Бягай бързо!- тя се уплаши. Започна да се озърта, но нямаше никой, беше сама в сивата тишина. Гласът се усили:
- Бягай! Бя ...
За мъжките бради, маските на Хелуин и атентатите в Париж
Човешките същества открай време са се маскирали, за да прогонят злото. Боядисаните лица и тела на шаманите, нашите кукери, маските на Хелуин – всички имат една цел.Злото да не плаши толкова, да стане нещо, което човек може да приема спокойно и ...
2.
За това как не се „случват” мечтите, или
цапаници и краски по ново изникналото оперение
"Да простиш не значи да кажеш "прощавам ти", а да изтръгнеш от сърцето си болката и яда към обидилия те." Лев Толстой
"Най-красивият подарък е прошката." Майка Тереза ...
ЕНЬОВДЕНСКО РАЗКОВНИЧЕ
-Дядо Добри, разкажи ни приказка! – двете деца по пижамки и вече в леглата гледаха възрастният мъж с очакване. Той се изкашля, включи лампата-костенурка на тиха музика и целия таван се осея със звездите излъчвани от нея.
-Добре, палавници, слушайте и заспивайте!
„На края на се ...
Аврора знаеше, че той няма да дойде, но въпреки това си поръча още една чаша „Пино Ноар”, извади цигара и продължи да гледа през прозореца към падащия сняг на улица „Париж”. В заведението влезе млад мъж в светло-сиво палто и забеляза червенокосата дама да се опитва да си запали цигара. Опипа джобове ...
Муцито беше жена, на която се удаваше всичко! Където я пипнеш – бръмваше от раз! Нямаше нещо, което да не можеше да върши сама. Например да си изреже ноктите по съвършен начин, при това и на двете ръце! А после да ги изпили с пиличка! Превръщаше ги в шедьоври! Не стига рязането и пиленето, ами можеш ...
ГНЕВ ИГРЫ
Съёмки фильма - «Гнев» шли мощно, грандиозные происшествия снимались по простору всего старого Буджака. Картина событий, обязана была содержать гнев населения, - вынужденного томиться в среде не особо продвинутых завоевателей. Против захватчиков, в конце первой четверти двадцатого революци ...
Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...
Историята е за Явор Руменов,момче от Бургас,родено във семейството на електроинженер и на релегиозно фанатизирана медицинска сестра.От баща си бе взел характера,а от майка си-красотата.Израстна като странно хлапе и не излизаше много навън,слушаше метъл тайно от майка си,защото тази музика се смяташе ...
Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...
Глава 16
Не чаках дълго, преди вратата на стаята да се отвори и Ангел да влезе.
-Време е за речта ви, господин Петров – каза той – готов ли сте?
Изведнъж с ужас осъзнах, че напълно бях забравил да прочета повторно речта. Мислите ми се обсебваха от мисълта за снимката, която сега бе в джоба на сивото ...
Така и не разбра кога се е привързала към Дъждовния човек. Наричаше го така, защото появата му в месинджъра й носеше уютното усещане за кротко почукване на дъждовни пръсти по прозореца и мириса на мокри листа.
Появяваше се рядко, впоследствие научи, че бизнесът му е голям и излиза извън рамките на с ...
- Тате, хайде да ми прочетеш приказката отново! - пет-шест годишно момиченце
с дълги черни коси и големи тъмно-кадифени очи като на кошута, се молеше на баща си.
- Дорис, но ти все изчезваш и никога не слушаш до края.
- Моля те, тате.
- Е, добре, де. Ама, този път никъде няма да мърдаш. ...
Глава тридесет и шеста
За Станчо Карабелстанчев, приятелят на наш Тошко
Таман си мисля за Никито и гледам – минава батко му, Тошко. Дето стяга багажа за Канада, че от там му предложили най-свестни пари за труда му. Щото и от Европата го искат, даже някакви французи идваха лично да го видят, ама той ...
Та кой казва, че в този живот залъгалките са до време, докато проходим, или малко преди това, или пък скоро след?
Дописа ми се изведнъж, както всеки път, когато съм в командировка и след дълъг път, тя темата сама взе, че влетя в главата ми.
Та за залъгалките. Колко хубаво нещо са само, тези залъгалк ...
Разливам се, като малка капчица на устните ти.
Вълнуващо е да гледам света през очите на една водна молекула. Преди да потъна в теб, искам да чуя как тупти сърцето ти.
Харесвам този ритъм, само него бих слушала. Мисля да построя камбанария тук. Сама ще дърпам въжетата на „камбаната" и бързо ще тичам ...
XI
Внезапно камионите спряха. Смъкнаха ни от тях и едва тогава забелязах къде се намирахме. Изоставена бензиностанция на пуст междуградски път. Мъже с оръжия заизлизаха от камионите. Започнаха да пълнят туби с гориво и да зареждат резервоарите, а водачът им стоеше на около десетина стъпки и се взира ...
("Марги" - 20 част)
– Какво ще правиш, бе?! – Алекс вдига вежди, сякаш ме е видял не с ножичка в ръка, а с моторна резачка.
– Утре имаме апликиране. Морковче за Зайко. Имам да изрежа 28 зайчета, 28 морковчета и 28 кошнички. Нищо работа, нали?
– Ти наред ли си, бе? По никое време вечерта? Сега ли се ...
Глава тридесет и първа
За женското кормуване и мъжката логика
Издържах стоически гостуването и, с леко паниран от женските приказки мозък, се прибрах у дома. Нощта мина като нощ – кошмарни сънища за красавици, зовящи ме нейде си, и аз, сещаш се за нищо си. Плюс постоянните екскурзии до тоалетната. А ...
НЯМА ТЕ...
Сега съм сам, макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено. ...
VIII
Когато се събудих на следващата сутрин бях сама в стаята. Реших да се поизлежавам и да се възползвам от усамотението, за да помисля. Нужно ми беше малко време, за да осмисля случилото се предишната нощ. Любопитно ми беше, защо точно сега Мартин бе решил да признае грешките и лъжите си и дали въ ...
Луди,дърти лелки или на баба ти Дафа, фустаните!
🇧🇬
- На баба ти Дафа, фустаните! Какво? Какво се пулите, бре? Не сте ли виждали „дърта маймуна”,м? Дърто съм и си го знам, че Вас ли ще чакам да ми го намятате! Ма, много станаха лоши тези женски, бре! Едно време, ще да идеш снаха, че ще милуваш* и ръце и крака и каквото трябва всичко ще правиш, и пари ...
Глава 9
Чувах някакъв шепот до ухото ми, но не можех да осъзная дали сънувам или не. Думи, които не можех първоначално да различа една от друга. Тръпки преминаха по гръбнака ми и най-накрая се осъзнах и отворих очи. Димитър се беше надвесил над мен и шепнеше на ухото ми.
-И се събуждаш, и се събужда ...