Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

С храна си живял - 2. 🇧🇬

2.
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене. ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 2 11

Писател 🇧🇬

Писател
Ще ми се пак да пиша. Пак да редя стихове, да съчетавам думи, срички и изрази. Да мога отново, да се потопя във войната из редовете, да се изкъпя с чувства на мои герои. Искам отново да усетя какво е, да си играя с емоциите. Да преплитам стихове и рими. Искам отново да пиша- когато друго не ...

Редник

Prose » Short stories

856

Двойната корона на злото, 7 🇧🇬

Върнаха се няколко дни преди първото заседание на новоизбрания парламент.
-Мога ли да целуна един министър председател или е прекалено лично?- каза Джини на баща си, който я посрещна на летището. Той мълчаливо я притисна към себе си. Беше странна, като че ли беше напълняла, а черната й коса беше изб ...

NeliKaneva

Prose » Novellas and novels

1.1K 1 3

Ключето 🇧🇬

/част 1/
Вятъра я накара да потрепери. Въпреки това не закопча палтото си, нито дори се опита да се загърне с него. Продължаваше да върви и да се бори с мислите в себе си. Борба, която не спираше и която я побъркваше от известно време.
- Слаба си - измърмори на глас и се огледа, стресната от собстве ...

sisilotka

Prose » Short stories, Erotic

1.3K

Нивы детства 🇷🇺

Нивы детства
Даль полей, бескрайнее небо, высокое горячее солнце, и отовсюду тёплый ветер.
Эх, Бессарабия - край скучный, распаханная везде степь. Посевы и насаждения кругом колышутся: виноградники, сады, заросшие баштаны, море нив колосистых, кукуруза; и отары овец – словно облака упавшие плывут.
Д ...

Бетон

Prose » Short stories

1.6K

Погнусата и сляпата Вяра 🇧🇬

Времето се смени толкова рязко, сякаш някой бе сбъркал разписанието на студения северен вятър. Пълните с шумни младежи улици, бавно започнаха да запустяват. Ще забележиш само няколко минувачи или най-много местните пияници с техните малки шишенца. Дори във въздуха се долавяше нещо различно, навяващо ...

Writer96

Prose » Short stories

657

Архиви 🇧🇬

Градът изсъхна, а с него – и всичките ни мечти за нещо по-градивно, стойностно и удовлетворяващо. Нали бяхме силни, калени в огнени битки личности? На кого се доверихме? Творихме красота, ръководени от желанието да отстраним тъгата по тази земя. Вдигнахме бунт срещу институционалната неправда, като ...

thedac

Prose » Others

799 1 2

С храна си живял - 1. 🇧🇬

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!
Не е за слабонервни, стресиращи се, романтици, девици! Проверете предварително да не сте бременни или с нервозни сърца! Не препоръчвам пълни стомаси - лесно се разтоварват! Т.е. - полезно е за отслабващи...
1.
Плъхът беше прекрасен – едър, сочен, ухаещ на храна. Двадесет чифта очи хи ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K 2 14

Обвинението 🇧🇬

Тя седеше на неудобният кожен диван, леко присвила единият крак под себе си и облегнала гръб назад. Вратът я болеше, а в устата си имаше остатъчен вкус от различните видове коктейли, които беше опитала. Добре, че се ограничи до тези с един вид алкохол, в противен случай щеше да и е много-много трудн ...

LiaNik

Prose » Short stories

1.1K 5 15

По струните на изгубената мелодия-Глави XXX,XXXI 🇧🇬

Глава XXX
Лети не смееше да поглене Виола. Не знаеше как. Не беше сигурна дали когато пътищата на погледите им се кръстосат, няма да ѝ каже всичко. Прибраха се без да си проговорят по пътя.
- Искаш ли чай? Вода?- Лети просто гледаше втурачено в пространството, забила поглед в една точка- Ехоооо! Доб ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.1K 1

Прозрение (16) 🇧🇬

1. Безнравствените желания са безгранични.
2. Непозволените средства дават по-бързи резултати.
3. Всяка прочетена книга ни приближава с една крачка към дълбоката печал.
4. Не се надявай на чудо, след като без да предполагаш си убил своя ангел-пазител.
5. Преди да изрека някаква мисъл, някой друг веч ...

СветланТонев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

913 2

Родопско сърце - 15 🇧🇬

***
Хиляди са дните и нощите, които въртележката на живота издухва през съдбата на челяците. Но има и такива - чудни, някак омайващи, като че самодива те урочасва и преде тънка нишка от онова невидимото у човека. То не се съзираше с очите, отключваше се само чрез сърцето, изпяваше се мелодично от ду ...

LiaNik

Prose » Novellas and novels

1.4K 5 18

Ежедневието на пилота 🇧🇬

Нямаше нужда да се напрягам – от лежанката се виждаха добре двата големи екрана, а върху тях ясната картина отвън. Да, от известно време образите не бяха много чисти, но затова бях монтирал върху камерите специални лещи за корекция.
Наоколо беше чисто, небето светло, картината красива.
Голям парк, з ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

770 2 10

Любовното обяснение на един автомонтьор 🇧🇬

О, по-прекрасна от дизайн на Пининфарина!
Когато те видях за първи път, усетих как кръвта ми започва да циркулира като антифриз в охладителна система. През тялото ми сякаш премина стартов ток от 100-амперчасов акумулатор. Сърцето ми изби буталата и започна да бие на четири такта с максимални обороти ...

duffmckagan

Prose » Letters

1.9K 5 7

Черно; Бяло 🇧🇬

Въглен и диамант. И двата оставят следи. И двата могат да пишат. Диамантът издълбава; отнема от материята, на която пише. Въгленът оставя от себе си. Диамантът е войната. Въгленът е любовта. Диамантът е дете на безброй години действие на природата. Въгленът е дете на дни, часове, или минути пламъци ...

Burns

Prose

2.8K 9 5

Ретроградна еволюция в Съмърдед 🇧🇬

Картината, висяща на пропуканата стена, придаваше неописуема, неповторима атмосфера в заведнието. Тя пленяваше със своята злокобност, загадъчност и някак си обединяваше клиентите чрез тъгата, която разпръскваше в сумрачното помещение. Там почти всички се чувстваха като близки и нямаше стени, които д ...

Прогстар

Prose » Short stories

1.9K 1 3

Немила и Недрага 🇧🇬

„Колко е хубаво да си говориш с мислите в леглото по пижама? – премина през главата на момичето, след поредния „автоматичен залп” от изнизали се пачки* на мисловни картини и настъпилата временна тишина на бойното умствено поле.
Навън есенният дъжд барабанеше по желязното покритие на навеса, водата с ...

LiaNik

Prose » Short stories

917 4 11

Орташка работа 🇧🇬

Знаеше дядо Марко, че „орташката работа и кучетата не я ядат“, ама пустото му его, все имаше нужда някой да го възвеличае, да му се порадва, да го погъделичка с онова тъничко пухено перце, с което той навремето беше глезен от баба Попадия, неговата осиновителка. Много го обичаше тя, даваше му най-ху ...

xubavka

Prose » Short stories

3K 4 9

Двойната корона на злото гл. 6 🇧🇬

Пътят винаги е тунел от дървета с причудливи светлинни отрязъци. Понякога корените им висят от скалите, друг път короните им се подават малко над мантинелата. Колко различна беше подредбата им...Винаги се чудеше защо не може да я запомни или да я сбърка с друг път, с друга страна. Понякога в спомени ...

NeliKaneva

Prose » Novellas and novels

874

Контракция-т.е.-свиване на обема (в „хайку-рамка“) 🇧🇬

По „Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка - да обичаш“ - Уолтър Липман
да разбираш - е
не просто да прощаваш -
но да обичаш

rhymefan

Prose » Others

1.6K 1

Пирожки 🇧🇬

Лимузината спря на пешеходната пътека и от нея слезе красива млада жена, с дълго палто от бели норки. Тя сложи черните си очила срещу слънцето и тръгна по оживената улица на малкото градче. Тъмната ѝ атлазена коса беше прибрана във висок кок. Носеше високи луксозни ботуши и като че ли при всяко потр ...

Plevel

Prose » Short stories

893 13 24

По правилата 🇧🇬

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценария, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете финала…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летището. Където го чака частният ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

887 2 8

Когато снеговете се стопят 🇧🇬

Градът остана зад гърба й. Валеше дребен сняг, но времето беше спокойно – нямаше вятър. Караше бавно и внимателно, макар че нямаше движение по пътя. Не мислеше за нищо. Чувстваше се разбита на късове... празна... безнадежна. Бягаше от него. Знаеше, че от себе си не може да избяга, но в душата й блес ...

slaveja123

Prose » Short stories

1.4K 5 7

Жени - мъже 🇧🇬

Истинските Жени карат Мъжете да бъдат уверени в себе си, а останалите... ги карат да харесват Чуждите Жени!

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.3K 3 3

Оцелявяне 🇧🇬

За две седмици с майка ми говорихме на какви ли не теми.
Но всеки ден – всеки ден! – поне няколко пъти чувах: “Ей, Гошо, едно време бяхме бедни, не можехме много неща, но имахме спокойствие...”
И това ми го казваше на мен – който 1989 година бях на 36. Тоест – живял съм в това време.
Не е идея-фикс. ...

генек

Prose » Short stories

1.1K 6 14

Фрагмент от една безкрайност 🇧🇬

Наблюдавах я тайно, докато се взираше в захвърлената кукла лежаща на пода на терасата. Племеникът ми беше отрязал косата ѝ в момчешка прическа и сега лицето на барбито изглеждаше много грозно, а главата на торса неестествено голяма. Сигурно и тя се чувстваше така. Като куклата. Не ѝ съчувствах. Прис ...

Plevel

Prose » Short stories

892 10 14

Пътуване 🇧🇬

Плевен. Гарата. Бюфетът. Обява: „Търсим майстор на закуски“. Казвам, вземайки сандвич: „Наполовина мога да помогна. Майстор съм, но не на закуски“. Жената въздиша: „От година нямаме майстор, само сандвичи правим“…
Не е на добре в България да няма баничари…
Не е…
хххх
Във влака. Качвам се в Плевен. В ...

генек

Prose » Short stories

827 2 9

Родопско сърце - 14 🇧🇬

Не е случайно това, че планината често се родее с женското начало и нежни приумици. Не са и просто така измислени онези легенди за силата, волята и непримиримостта на челяците, които са родени или притежават силата на туптящо планинско сърце.
Гледаш ги - тихи, усмихнати, гостоприемно ти кимат с глав ...

LiaNik

Prose » Novellas and novels

1.5K 5 13

Вещерски вълнения 🇧🇬

Към Вещерското сборище…
Небето беше мрачно. Опушени кълбести облачета профучаваха, размазваха се и се сливаха с графитовата необятност. Луната - щурата сестрица, мътно разпиляваше светлика си през пухестите наноси. Тя профучаваше със замах, разбиваше пухкавите препятствия, завиваше в несигурни пируе ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

1.2K 6 11

Тончик пришел 🇷🇺

Мелкая пороша белила мёрзлую землю. Шипело под ногами. По ни выспавшемуся лицу ударяло холодное «бабье просо». Тяжёлый ветер задувал тёмноту зимнего утра. Разбуженная жизнь ежилась, свирепела придавленная чёрным небом.
- Нет лучшего времени для окончания света, - подумал Алим Петров, он шёл будить н ...

Бетон

Prose » Short stories

2.4K 1

Purgatorium, Част първа 🇧🇬

Purgatorium - Чистилище, (на латински “Purgatorium, да очистя, да пречистя) е междинно състояние след физическата смърт, в което някои от тези, които са предназначени за небето първо трябва да се подложат на пречистване, за да се постигне необходимата светост за влизане в ЕДЕМ.
Само тези, които умир ...

йеромонах

Prose » Short stories

1.2K 1

Концерт за цял живот 🇧🇬

Михаил седеше с лице към прозореца. Облегнат на пианото, той слушаше как дъщеря му Гергана свиреше. Тя беше на петнадесет години и като възпитаник на музикална школа имаше годишни концерти, на които всички участници показваха своите умения. След трудова злополука, младият мъж беше загубил зрението с ...

perfanov

Prose » Short stories

835 1 1

Внезапна среща - 6 🇧🇬

Гласът ѝ звучеше сънито.
– Даа. Какво има, Владо?
– Нищо – съобщих. – Във Варна съм. Искам да те видя.
– По това време?
Не съобразих за времето. Бях изгубил представа – пътувахме със самолет, с автобус, травестити, таксита, и все по тъмно. Погледнах часовника. ...

exuded

Prose » Short stories

1.1K 1 7

Осветли тъмнината 🇧🇬

Осветли тъмнината със светлината, която носиш и ще видиш, че там няма нищо страшно, нищо зло, нищо, което да мразиш, нищо, което да съдиш. Просто невинно детенце, което не го е осъзнавало и е създавало измислени демони в страха си, но страшно няма.

Rilska-Iglika

Prose » Others

2.1K 3 4

Алчност 🇧🇬

"Алчността погубва човека..." НЕ, алчността разкрива пред света кой е човек, и кой - човешко същество!

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

888 3

Из " Писмата на един моряк" 🇧🇬

Любовта години нивга няма,
Живее тя във тук и във сега…
Здравей любима моя. Минаха няколко дни от както ме повикаха отново да се кача на корабът. Знам, че тъгуваш за мен (видях как когато вдигнахме котва, ти се разплака и допря чело в рамото на брат си). Аз също тъгувам, но не мога да се предам сега ...

unknownwriter

Prose » Letters

1.9K 1

Внезапна среща - 5 🇧🇬

Тя се надигна от стола и ми помаха енергично.
– Здравей – подадох ръка. – Изненада ме. Не очаквах да те видя тук.
– Да. Обичам изненадите. Заповядай, седни до мен.
Погледнах втората чаша кафе – беше недокосната.
– Не очакваш ли някого? ...

exuded

Prose » Short stories

783 1 3

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXVIII,XXIX 🇧🇬

Глава XXVIII
“Уважаема госпожо, Вероника!
Както обещах, ще се постарая да изясня доста неща, които вероятно сега са като непрогледна мъгла в умът Ви. Нормално е- все пак истината Ви връхлетя изведнъж- цялата. Вие бяхте последното парченце, което ми липсваше от пъзела на вашето семейство, вашите кръв ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1K 1

Далечният първи братовчед 🇧🇬

Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…
А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…
„Ей, господине…“
И как можах в празен град да се натъкна баш на него…
Далечният ми първи братовчед. Първи – защото ма ...

генек

Prose » Short stories

657 1 7

Животът между вчера и вдругиден 🇧🇬

„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...

Довереница

Prose » Short stories

3.7K 14 26

Short stories and prose by contemporary authors

С храна си живял - 2. 🇧🇬

Писател 🇧🇬

Двойната корона на злото, 7 🇧🇬

Ключето 🇧🇬

Нивы детства 🇷🇺

Погнусата и сляпата Вяра 🇧🇬

Архиви 🇧🇬

С храна си живял - 1. 🇧🇬

Обвинението 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия-Глави XXX,XXXI 🇧🇬

Прозрение (16) 🇧🇬

Родопско сърце - 15 🇧🇬

Ежедневието на пилота 🇧🇬

Любовното обяснение на един автомонтьор 🇧🇬

Черно; Бяло 🇧🇬

Ретроградна еволюция в Съмърдед 🇧🇬

Немила и Недрага 🇧🇬

Орташка работа 🇧🇬

Двойната корона на злото гл. 6 🇧🇬

Контракция-т.е.-свиване на обема (в „хайку-рамка“) 🇧🇬

Пирожки 🇧🇬

По правилата 🇧🇬

Когато снеговете се стопят 🇧🇬

Жени - мъже 🇧🇬

Оцелявяне 🇧🇬

Фрагмент от една безкрайност 🇧🇬

Пътуване 🇧🇬

Родопско сърце - 14 🇧🇬

Вещерски вълнения 🇧🇬

Тончик пришел 🇷🇺

Purgatorium, Част първа 🇧🇬

Концерт за цял живот 🇧🇬

Внезапна среща - 6 🇧🇬

Осветли тъмнината 🇧🇬

Алчност 🇧🇬

Из " Писмата на един моряк" 🇧🇬

Внезапна среща - 5 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXVIII,XXIX 🇧🇬

Далечният първи братовчед 🇧🇬

Животът между вчера и вдругиден 🇧🇬

Queue