Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

За славата на Долно Милево 🇧🇬

За славата на Долно Милево
- Ей, комщийке, ще си развалим дослука с тебе да знаеш!
- Що бе комшо? Какво толкова съм направила?
- Абе ти нищо не си ми направила, ама твоя петел не ми дава да се взема дрямката.
- Их, пък и ти бре, комщо. Петел като петел, какво толкова? ...
ГеоргиГеоргиев (Георги Георгиев)
ГеоргиГеоргиев
Prose » Short stories, Humorous
1.5K

Любов 🇧🇬

Тъмно е. Вървиш през коридора. Той върви след теб и те оглежда. Не знаеш дали искаш очакването си. Защо отиде? Огледът му е неангажиращ, почти както оглежда всяка. Не вярваш. От гостната се чува музика. Тиха. Нежна. Пълно противоречие на обстановката.
- Кафе или коняк?
- Не. Просто искам да ги видя ...
нмг (Надежда Маринова )
нмг
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
2.8K 3 3

Не ти казах 🇧🇬

Чувах гласът ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...
ponichka.1 (Ponichka)
ponichka.1
Prose » Short stories, Letters, Others
1.3K 2

Няколко писма до теб-8 🇧🇬

Днес разбрах – ти си моето слабо място... Моят locus minoris resistentiае... Моята болезнена липса, като жажда, която те измъчва и не можеш да пиеш вода, като фатален дефицит на кислород, като безсъние сред галопа на ежедневието... Сънувах те, докато спях до теб... Двамата с теб бяхме роботи, на теб ...
maracuja (Мария Георгиева)
maracuja
Prose » Letters
1.3K 1 3

Принос към вечността 🇧🇬

Малчуган: Тате, дай ми два примера за нещо, което няма край в България.
Бащата: Комунистите и зимата.
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
863 4 3

Ключето на времето 🇧🇬

Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събр ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Prose » Short stories
744 1 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 5. 🇧🇬

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Novellas and novels
1K 1 5

След Под Игото 🇧🇬

Българошотландският боец Мунчо си карал велосипеда, застанал с гръб към кормилото. Спрял го агент от ДАНС и със заплашителна интонация му казал:
- Защо караш по този начин? Не знаеш ли, че това може да се изтълкува като знак на протест срещу срещата във Варна между ББ и Хердоган?
В отговор Мунчо изм ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
882 2 1

Черната лястовица 🇧🇬

Черната лястовица
Живееше между сън и реалност и нито беше жив, нито умрял. Спеше между празната бутилка и пълния пепелник. Някъде на върха на селото, някъде в столицата, или в няколко пъти запалвания 34-ти апартамент. Люлееше го треска, миришеше на алкохол и халюцинираше. Лицето му, заприличало на ...
Plevel (Силвия Илиева)
Plevel
Prose » Short stories
1.1K 11 13

Лидерът - глава 8 🇧🇬

Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...
ZyPetrov (Зи Петров)
ZyPetrov
Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
1.1K

Подмладяване 🇧🇬

Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно напеканата земя. В този летен ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да ...
ГеоргиГеоргиев (Георги Георгиев)
ГеоргиГеоргиев
Prose » Short stories, Humorous
1.5K

Висша езда 🇧🇬

Малчуган споделя с баща си: Тате, видях съвсем случайно как комшийката яздеше мъжа си.
Бащата: Тренира, за да се научи да язди кон.
Малчуганът: Ама тате, не е ли по-добре първо да се научи да язди магаре?
Бащата: Проблемът й не е в язденето. Освен това има екзема на ръцете и не може да държи здраво ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
827 2 1

Петък тринайсети 🇧🇬

Тази есен пристъпи едва-едва, като закъснял студент за лекция. Тук-там от тополите край пътя, който разсичаше Караново от край до край, се отронваше по някой жълт листец. Природата на желаеше да се раздели с красотите на лятото. Подухна лек ветрец, сякаш и той не бързаше за никъде. Пойните птички ве ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Prose » Short stories
593 2 2

Печените картофи 🇧🇬

В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Prose » Short stories
781 2 1

Проклятието на Ротингер, 3-та част (3 от 4) 🇧🇬

***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
1.7K 3 4

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 4. 🇧🇬

6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Novellas and novels
901 2 5

Хлапето 🇧🇬

Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...
Solas (Иван)
Solas
Prose » Short stories, Others
1.5K 5 4

Мераци пусти мераци 🇧🇬

М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...
ГеоргиГеоргиев (Георги Георгиев)
ГеоргиГеоргиев
Prose » Short stories, Humorous
1.1K

Портрет Кабака 🇷🇺

ПОРТРЕТ КАБАКА.
Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую квартиру на первом этаже старого дома недалеко от Пересыпского моста. Бывший следователь Анзор Ляшенко планировал открыть адвокатскую контору на Пересыпи, имел сомнения, глядя на давние ракушечные стены ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Prose » Short stories
1.4K

Нечистите - глава 6.5 🇧🇬

Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...
Shay (Лесли)
Shay
Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
1.5K 1

Прозрение(3) 🇧🇬

1. Не всяка голяма уста има дълъг език.
2. Някои победи са по-разочароващи от загубите.
3. Много успокояващо е да пъхнеш ръце в джобовете и да разбереш, че не се празни.
4. Ако за всяка лоша дума по мой адрес получавах по една жълтица, щях да съм падишах.
5. Нищо не убива така духа, както безнадеждн ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
724 1 1

Една сълза 🇧🇬

Погледнах навън. Усетих лек полъх, галещ моето лице. Сълзите стичаха се и сякаш се надпреварваха коя да падне първа.. Остра болка пронизваше сърцето, а пулсът сякаш ускоряваше своето биене.. Мрачни мисли ме обзеха. Ръцете трепереха, а тялото изтръпна. Мислите се изгубиха, а болката изчезна .. Това б ...
РумитоИванова (Румито Иванова)
РумитоИванова
Prose
617 1

Огледало 🇧🇬

Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в ли ...
AstineD (Деница Габровска)
AstineD
Prose » Short stories, Humorous
1.5K 2 2

Самотата на силните: Трън от рая, глава шеста 🇧🇬

Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Prose » Novellas and novels
829

Човещината 🇧🇬

Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин. Рано сутрин там се събираха много хора. Говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите. Знаеше се кой е починал, ко ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Prose » Short stories
2.8K 1 2

Зюмбюла 🇧🇬

Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Prose » Short stories
1.8K 4 9

Мислите на един неудачник 🇧🇬

Абе, кроя едни тайни планове да ставам Човек. Встрани от масите. Встрани от тълпите. Не помня кога тези почти неосъществими мечти ме заритаха яростно в главата. Помня само, че адски болеше – все едно бавно и старателно те премазва двутонен автомобил. Глупаво ли е било от моя страна да се напъхам точ ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Prose
602 2 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 3. 🇧🇬

II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Novellas and novels
1.3K 3 6

Просто няколко въпроса... 🇧🇬

Знаете ли какво е най-страшното нещо на света, братя?...
...Най-страшното, братя, е времето. Времето.
Мигът, чрез който живеем и който
въпреки всичко не ни принадлежи
(Е. М. Ремарк, “Трима другари”) ...
TytoALBA (Албена Тотина)
TytoALBA
Prose » Reviews, analyses, critical articles
2K 1 5

Kъде е ? 🇧🇬

С този въпрос започна деня на Миролюб днес
– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?
Тук пламват войни – значи е ад
Тук се ражда живот – значи е рай
Тук има глад – значи е ад ...
Соларе (Румяна Друмева)
Соларе
Prose » Short stories
743 5 14

Бисерното момиче (Част 3-та) 🇧🇬

– Имаме две минути, Ян! Време е да побързаш, преди да те изключат.
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...
Solas (Иван)
Solas
Prose » Novellas and novels
1.2K 4 1

Неудобни въпроси 🇧🇬

Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс. Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...
ponichka.1 (Ponichka)
ponichka.1
Prose » Short stories, Others
1.7K 3 4

Щастието 🇧🇬

Posted on January 24, 2018 by hampi
Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.
Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки. ...
Хъмпи (Ангел Трифонов)
Хъмпи
Prose » Short stories
879 1

Пълен резервоар 🇧🇬

Последните дни на юли не случайно ги наричат "горещниците", но на 31 юли 1990 година отчетоха нов температурен рекорд в Пловдив - 42 градуса на сянка. Така Караново остана втори с 41,5. Хората си казваха: "Така и така се потим, но поне да сме първи". Бай Коста от третия етаж на блок 45 в квартал "Др ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Prose » Short stories
1.3K

Подаръкът 🇧🇬

Беше осем часа сутринта, на 29-ти декември преди много години.
- Здравей, къде да се видим днес, за да ти подаря нещо? - попита ме познат женски глас по телефона.
- Ами-и... в онова кафене на “Витошка“, в което бяхме преди време. - отговорих.
Беше Магдалена.
- Тази сутрин, по “първи петли” направих ...
ГаляБорисова (Галя Борисова)
ГаляБорисова
Prose » Short stories
1.3K 1 3

Самотата на силните: Трън от рая, глава пета 🇧🇬

Глава пета,Иван-един мъж на върха
Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Prose » Novellas and novels
804

Огледалото /част 11/ 🇧🇬

Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсн ...
AnaMarina (Яна)
AnaMarina
Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy
1K 3 3

Този път няма да ти се размине 19 🇧🇬

Седим на пейката пред входа. Мими ме гледа стреснато, не може да повярва на думите ми.
– Искаш да не идвам повече у вас?
– Да, Мими, вече сме много по-добре, благодарение на теб, и нямаме нужда от помощ. Страхотна работа свърши, без теб …нямаше да се справим.
– Но на мен ми е приятно – отвръща тя не ...
Heel (Хийл)
Heel
Prose » Short stories
807 2

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 2. 🇧🇬

5.
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...
генек (Георги Коновски)
генек
Prose » Novellas and novels
1K 4 8