Short stories and prose by contemporary authors
Протритите патъци на религията 🇧🇬
Без изход 🇧🇬
край високите им огради, понякога с поставени стражи или охранителни камери. От ...
Сродна душа за кратко 🇧🇬
Рачел* - Първа част. 🇧🇬
Кървави следи в лабиринтите - Глава шеста 🇧🇬
Беше лятото на 1919г. Туше седеше зад една от мръсните маси на софийска кръчма. Тя имаше реномето на сборно място на пияници и побойници. Хора, отчаяни от живота, идваха тук да задушат някаква своя мъка, биеха се с когото им попадне, пак да отмъстят на някого, за нещо, макар противникът ...
Когато му върви - върви 🇧🇬
Седим в парка с Митето комшията, гледаме последното слънце за тази седмица и се чудим дали ще видим някога пак истинска зима. Освен във фризера, де. И тогава до нас сяда омърлушен Пешо от горния етаж. Черпи с дежурните цигари, припалва и той, и пак мълчи ли ...
Три утехи 🇧🇬
Пара гнедых (часть 6) 🇷🇺
Какво се случи с борецът за правда 🇧🇬
Спасовден 🇧🇬
На село пред оградата ме чака едно куче. Две седми ...
Денят на Майката природа 🇧🇬
-Добро утро деца! – госпожица Ийгъл премина леко към центъра на стаята, сякаш не стъпваше, а се носеше по въздуха като птицата. Децата бяха насядали удобно в кръг около нея и я гледаха с очакване. - Днес е най-специалният за нас ден от годината. Помните ли защо?
- ДА! – друж ...
18+ Справедливост сред греха.Глава Първа 🇧🇬
Един сводник беше изнасилил и удушил две жени,едната беше на около 23 години и беше бременна,а другата беше на по-малко от 18 години.Изглежда и са били студентки и са си позволили да отидат на купон в този бар,дето се събират какви ли не отрепки-от гамен ...
Съзнанието 🇧🇬
Всичко в Ада се движи на концентрични кръгове. Всяка думичка е камъче, което завихря и създава нови повърхности.
Адът си има звезди и красиво небе, поляни с дъхави билки, вечерни о ...
Никой не знае, че съм няма 🇧🇬
Трансформация 🇧🇬
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе с ...
Скромността краси некадърния 🇧🇬
/откъс от - може би - очакван роман-пъзел/
По време на обедната почивка Пешев каза гордо:
- Ей, да ви се похваля – направих си култиваторче. С тия две ръце го сглобих. Стана по-хубаво от фабрично…
Лило, дето все мълчеше зад скритото в ъгъла ...
Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 12 🇧🇬
Стоя така, докато й мине. Какво ли е за една малка жена да не може да заплаче?... Сигурно майка й правеше така. Не беше я виждал да плаче, как плаче и дали изобщо плаче ...
Реални мечти 🇧🇬
че ще вземам две пенсии някой слънчев ден!...
Повеите на любовта 🇧🇬
Бог е Любов.
Бог е Светлина, Живот и Любов.
Той присъства всякога, навсякъде и във всичко. Създавайки човека, Той му е дарил Живот, Светлина и Любов.
Създал е и пратил М ...
Пара гнедых (часть 5) 🇷🇺
А фашистское железное правительство уже высоко подняло палку своей власти. Сила против слабого – главный закон человека из западающего солнца.
Когда захватили Бессараби ...
Сърната 🇧🇬
Черното такси и култа 🇧🇬
Слънчевият път 🇧🇬
Хоризонтът се бе нажежил до червено, заради залеза на Слънцето. Високите облаци сякаш се бяха запалили. Очертаваха се страховитите силуети на далечните зъбери, които пробождаха огнения небосвод. Наблизо пък се виждаха реки, пронизващи степта, на което иначе се бе образувало ледено ез ...
Миниатюри 🇧🇬
Той пази. Дебел е, коремът му виси. Има пистолет в кобур, коланът е кафяв, кобурът – също, а стърчащата дръжка на оръжието лъщи. Каза ми да мина зад огражденията.
Загледах се. Огражденията представляваха една опъната найлонова лента, украсена с жълти цветове и надписи, които не разчитах. Беше ...
Ужасно 🇧🇬
Без тях е невъзможно да живееш добре,
и винаги можеш да вземаш съвети или примери от тях.
Ужасни са, защото е невъзможно без тях…
Често ни влудяват и ни идва да им тръшнем вратата пред лицето. ...
A - Z 🇧🇬
Късметлия 🇧🇬
Веднъж баща му го заведе в парка и поиска да го полюлее. Той посочи скъсаната каишка на сандалчето, докато бащата някак си закрепваше обувката, друго дете седна и се залюля. А люлката някак си се откъсна и… Детето пострада тежко…
И натам в живота му вървеше. Край него пад ...
Кървави следи в лабиринтите. Глави четвърта и пета 🇧🇬
Слав бързаше да започне работа. Взеха ги двамата с Жельо във врачанската гимназия. Ставри им беше дал добро образование. И двамата бяха завършили в Солун. Велика стана учителка в началното училище. Децата имаше кой да гледа. Слав, ако не се научи да стреля с лявата ръка, поне се научи ...
Пара гнедых (часть 4) 🇷🇺
Только пустыня морская преграда коню.
Многочисленные табуны столетиями пасутся вдоль тучных степей Причерноморья, бьют копытами пути давние по: таврённой многими народами Таврии, бессребренице Бес ...
Влюбен съм и... 🇧🇬
Ароматно кафе.
Нов ден.
Свежи.
Пробудени мисли. ...
Живот без продължение 🇧🇬
- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце. Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да т ...
Сърцето 🇧🇬
То е съставено наполовина от душа и наполовина от кухина.
Тази кухина трябва да се запълни с друга половина.
Когато две сърца се срещнат и си паснат,
едната половина на едното сърце прави копие на половинката си душа, която притежава, и я слага в кухината на другото сър ...
Плувайте, плувайте, мамка му 🇧🇬
Оферта 🇧🇬
Лъжата, сама за себе си! (Огледало!) 🇧🇬
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя с ...
Сънят на Барет 🇧🇬
Платон
Fouer! - прозина се глас, който навяваше спомени. Разводнени спомени,изкривени от дистанцията на времето,като заглъхващо ехо в среднощен сняг. Дежа вю на въображението,грижливо кътано в най-последната врата на съзнанието. Глас! Глас човешки, или по скор ...
Силуетът зад ъгъла 🇧🇬
"Не ме съдете" 30 🇧🇬
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...