Будилникът иззвъня. Нана се протегна, целуна по навик съпруга си за добро утро и се измъкна мързеливо от леглото. Коста се излежаваше и наблюдаваше как жена му се облича:
- Нан, миличка ти ставаш все по-дебеличка! - каза уж на шега той и се засмя.
Нана не отговори , просто излезе от спалнята. Беше ч ...
И тогава той ми каза:
- Трябва да ти призная нещо.... Искам те! Влюбен съм в теб!
- Какво? От кога?
- От 14 години!
И после ми обясни, че ме е харесвал в училище. И много ме е искал. Но е бил още малък... ...
Когато преди година катастрофата ѝ го отне, светът и се срина. Днес болката беше все така силна, но тя като, че свикна с нея. Беше пролет и цветята, които засади на гроба му цъфтяха и ухаеха в цялата си прелест. Седя дълго на студения бетонов ръб, взряла се в снимката му. На тръгване друго оградено ...
Тя прокарваше бавно пръсти по листа. Пръстите ѝ следяха малките изпъкнали точки. Следяха ги сякаш от това зависеше всичко. На моменти спираше, поставяше ръце в скута си и се усмихваше. Минувачите я гледаха с подозрение. Младо момиче, седнало на пейка в парка. Младо момиче със стар голдън редривър в ...
– Дядо, гледай като сбъркам кво става – каза Сашко и докосна наслуки един от клавишите на компютъра. На екрана премига и светна язвително зелен надпис „Глупак“, с три удивителни накрая.
– Брей! – рече учудено дядото.
– Я натисни тука – каза Сашко, взе мазолестата боязлива ръка и я бутна върху клавиш ...
17,00 часа
Нормален ден. Почти спокоен. Извикаха ме в съда за свидетелство по старо разследване, после се наложи да придружа колегата Караимов до един строеж – случила се беда, паднал от втория етаж работник. Така да се каже – бях като осигуряващ видимост. Караимов огледа обекта, разговаря с инспект ...
Вуте: Нане, каква е разликата между Обама и Тръмп?
Нане: Разликата е, че при Обама имах черна кучка, наречена Обамка, а при Тръмп нямам бяла кучка, наречена Тръмпка.
1.
Възкресение
***
Едва ли има човек да не познава поне един представител на онази странна и интересна разновидност на човешкият характер, проявяваща се при някои хора, при които отдалече проличава, че са силни и властни и тяхното присъствие, дори и без много дела, води до усмиряване на някой побесн ...
И тази година Великден дойде топъл и ясен и зашари по лицата на хората, като начервено яйце, едно такова неописуемо изражение на истинска вяра и упование за по-добро. Разпъпиха се цветчетата по овошките, поникнаха младите зелени стръкове,а момината сълза разпери красивите си листа и се разтвориха не ...
1. Промяната
Знаех, че е време за промяна. Ала така казано, нито една от думите ми не добива смисъл. Затова трябва да се върна назад – до момента, в който бях на двадесет и три.
Върна ли се там обаче, смисълът отново няма да е цялостен. По тази причина, драги читатели, ще се наложи да ме изтърпите и ...
Резюме:
- Аз съм лоша лъжкиня. Лъжа всички, че ти не ми липсваш. Лъжа най-вече себе си, че съм добре. Лъжа и него,че не го обичам.
Аз бях кълбо от болка и сълзи . Един съдбовен ден ме промени завинаги, но и той стори същото.
Глава 1
До онзи съдбовен ден животът беше повече от страхотен. Познавах Сам ...
Таксиметровият шофьор включи брояча и натисна педала на газта. От летище „Едуард Логан“ в Бостън качи само един пътник. Около петдесетгодишен афроамериканец,
абсолютно копие на Куба Джуниър. Дори го попита дали не е актьор, но на човека явно му беше дотегнало от този въпрос и само кимна отрицателно. ...
Първият от влезлите беше навлякъл солидно сако, въпреки жегата, че и вратовръзката вързал, та и лачени чепици намъкнал.
„Така е – помисли си баба Гана – гражданя ! Ни копае , ни сее, ни жъне – ама знае да яде. То и синът има модерно сако, ама го слага само кога ходи на сватба. А в това кампанийно вр ...
1.
Възкресение
Казват, че ако човек бере душа по Великден, то той е чист и праведен – свят човек. Това тяло, в което е живяла чистата човешка душа, ако ще преживява мъките на Исус Христос, търси начини да се опростят греховете на обичните му хора и да не се пишат неговите на тях.
Има един дълъг и лъ ...
Мария свежда глава, смутена от съчувствените погледи на минувачите, докато количката й трополи по неравните плочки на тротоара. Облечена е в лекьосана болнична нощница, косата й е сплъстена, немита от седмици. Острата болка в кръста се засилва при всяко разтрисане.
– Съжалявам, но плочките са разбит ...
Бабините гозби
Още ги помня тези вкусни летни вълшебства, сътворени от баба с продукти от двора и градината...Простата храна, която създаваше по собствени рецепти беше неповторима и сега си спомням за нея с малко тъга, защото повече никога няма да ги опитам, а и доста от рецептите си отидоха с баба. ...
Нали щяхме да се грижим за чувствата на отсрещния? Ти ми обеща. Бях глупав, пленен от искряща усмивка човек. Чувствах. Имах сърце. В слепоочията ми бумтеше желанието да си моя и ничия друга. Егоистично ли ти звучи? Възприемай го така, както искаш. Аз бях готов да се боря за теб. Милеех за нашето общ ...
Марийка: Иванчо, вреден ли е алкохолът?
Иванчо: Категорично не. Откакто се помня да пия, не съм навредил на никого от околните. Дори и на Сергей Скрипал!
Непознатият стрелец беше изчезнал, бърз като сянка. Бяха го зърнали само за няколко секунди, след което той се скри от погледите им сред дърветата, който протягаха безбройните си клони като грамадни ръце.
Неочаквано Явор се изстреля нагоре по пътеката.
Бързо взе разстоянието до поляната.
Слънцето бл ...
Още при първата ни среща, преди няколко месеца, нещо силно ме беше учудило. Такава стройна, млада и хубава, усмихната и уважителна, а сякаш стои малко на ръба… Не си спомням точно защо беше влязла в книжарницата.
Тази сутрин тъкмо изнасях рекламната табела навън, свеж и топъл се очертаваше пролетния ...
/Женска изповед на 8 март/
Моят бе, моичкият ги приказва такива едни..."Любимата жена, вика, е хляб наш насущен. Ама на човек понякога му се приисква кифла"... Иначе, да помни кога какво е – никакъв го няма. И се налага на този ден да го питам отдалече: „Някой дали помни днес има ли нещо празнично з ...
Обещание
Гоша Абажер давно вполз во взрослую жизнь – женился по хотению. Основательным хозяином сидел. Дом собственный имеет. Ну и что если в Пандаклии, – селе малом и далёком от большой дороги; зато он работу нашёл не корявую, добрался до самой громкой прямолинейной газопроводной трассы: Помары – У ...
Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 4
🇧🇬
Глава четвърта
Кактусът
Този “някой” се наричаше Иван и присъстваше по някакъв начин в живота на майка ѝ, в това Тони беше сигурна. Тя знаеше доста неща за него. Беше малко по- голям от нея, икономист по образование и виден политик в момента. Беше написал един сборник със статии и беше ѝ подарил авт ...
Качи се на спирката и още от вратата го лъхна миризмата на евтин парфюм. Автобусът беше пълен. Огледа се – нямаше свободно място. Сгъна на четири вестника, който държеше в ръката и го пъхна в джоба на якето. Беше сутрин, пролет, хората мълчаха и спяха с отворени очи. Никой не говореше. От време на в ...
Всяка сутрин е хладна и прелестно нежна, когато се будя до теб... Когато изплувам бавно от неспокойните дълбини на съня преди разсъмване... Когато усещам твоя, само твоя аромат, преди да отворя очи... Когато чувам гласа ти, тих и дрезгав, и светлосив... Когато вибрирам микроскопично, докато ставаш о ...
Елизабет продължи да спи и да яде през следващия ден, но основно спеше. Струваше й се, че никога няма да се отърве от постоянната умора, която усещаше чак в костите си. Странните сънища, които знаеше, че сънува, но за щастие никога не помнеше, само я караха да се буди дезориентирана и с някакво непр ...
Зимната вечер бавно падаше над града. На самотната автобусна спирка имаше само един кандидат-пътник. Облечен в червена роба, с изкуствена бяла брада, подпрял на скамейката голям бутафорен чувал, Дядо Мраз уморено поглеждаше часовника. Още три адреса и щеше да се прибере във фирмата, да отчете свърше ...
*1*
Звънна ми една вечер телефона. Гледам на екрана съученичката от гимназията в Кюстендил – Буна. Тя се омъжи за един благоевградчанин.
– Сийке, – казва – изтрещях. Мъжо ми замина в Австралия да пасе овце тия дни и изкуках. Организирам женска среща на класо у назе в Благоевград. Пали гуменяците и и ...
Никой в селото не беше наясно какво точно означава неговия прякор. Знаеха само онова, което той винаги разказваше. През лятото на 1965 година от общинския вестник „Краневски глас” бяха изпратили журналист за отразяване на жътвената кампания в ТКЗС-то. На обяд, когато всички били в хоремага, за да тъ ...
Казват, че българите сме на изчезване. И аз се чудя защо ни приеха в Европейския съюз! Ами ние сме изчезващ вид! Всички данни говорят за това! Всички изчезващи видове на Земята живеят на ръба на оцеляването – значи ние! Ами тогава Европейската и Световната природозащитни организации трябва да ни защ ...
Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пари, лято, и на нея...
Той се взираше - дали в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито ...
Самотата на силните: косите на Електра, Глава III
🇧🇬
Нона седеше на стълбището пред къщата на майка си и наблюдаваше дъщеря си, която почистваше зайчарника. Момичето се навираше в клетките, местеше дългоухите обитатели от един ъгъл в друг и метеше с малка метличка. Понякога прекъсваше работата си за да вземе някой от тях в ръцете си. Говореше му нежно ...
В селски дом, при многолюдно семейство живеело едно коте. Децата го обожавали, възрастните се грижили за него. Но най-дълго време животното прекарвало с немощна, трудно подвижна старица. Тя обичала да разговаря с мързеливото коте. Тъй като всички били много заети, а и то било добър слушател старата ...
“Синко-о-о-у, синко-о-о-у!” - проточи майка ми. “Като те гледам с какви мадами се влачиш, та душата ми се стяга. Не знам какъв ще е вторият ти брак, но първият сигурно ще мяза на манджа с грозде.
Първо се мъкнеше с оная гювендия, дето беше превъртяла километража.
После пък ти се закачи нахалницата, ...
– Елизабет, какво, в името на Боговете, правиш там?
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...
Мъжът се хваща за главата. Пръстите му се заравят дълбоко в гъстата коса. Поглежда през прозореца, сякаш очаква да види крадлата. Няма я, естествено. Гневът го подтиква да излезе на улицата и да започне да я търси. Колко ли време е изминало, откакто си е тръгнала? Десет минути, петнайсет? Вероятно п ...
- Хайде, почти стигнахме! - обади се Явор, като се обърна назад. Мария и Самуил бяха изостанали доста надолу по пътеката.
Пролетта беше обхванала гората.
Дърветата бяха цъфнали и ароматът на цветчета се разнасяше от вятъра.
- Чакай ни поне! - извика Мария, но вече беше късно. Явор отново се изкачваш ...
Предупреждение!
Извинявам се предварително, ако измислицата, образността и иронията не отговарят на нечие плакатно мислене!
На вратата се почука и влезе секретарката.
- Кралевич, търси те делегация…
Крали Марко кимна да ги пуска, седна зад бюрото и затвори тефтера. ...