Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Писмо от охлюв в черупка 🇧🇬

Светлана, толкова бързаше, а имах толкова неща да ти кажа! От последната ни среща си спомням само шума от роклята ти, когато внезапно побягна. Обидих ли те, уплаших ли те? Надявам се да не е нищо от това. Нали знаеш, че бих предпочел ти да ме обидиш и унижиш, нежали обратното. Знам ли, може би преду ...

Writer96

Prose » Short stories

772 1

Вълни от разпилени мисли 🇧🇬

- Как го правиш това? Та ти обичаш врага! Луда си - да знаеш! Хлопа ти някоя дъска от дюшемето!
Смея се. Вятърът, яхнат от слънчевите лъчи на залязващото Слънце, развява кичури от обагрената ми в червено коса. Колко години минаха от онзи ден, когато една от приятелките ми тогава ми каза това...Годин ...

LiaNik

Prose » Short stories, Humorous, Others

1.2K 6 19

Прозрение (12) 🇧🇬

1. Хората преоткриват рая по различни начини.
2. В листопада на спомените, последното листо е за първата любов.
3. Дори и в най-баналната проза, може да се намери поезия.
4. Враговете винаги сядат най-близо до теб.
5. Не поглеждай в краката, щом си изгубил ума.

СветланТонев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

956 2

От деня – 10. 🇧🇬

Аз се върнах в миналото. И си спомних как един ден в клас се появиха две момичета по къси роклички. От тоя тип – отгоре с деколте до пъпа, отдолу стигащи над пъпа…
Таман започваше пробата – докъде може да рухне дисциплината в училище. И ето – да видят как ще реагирам. Защото знаеха – при мен няма хъ ...

генек

Prose » Humorous

1.2K 2 8

На уличката 🇧🇬

Уличка. Тишина. Само две баби са извадили столчета пред портичките, наредили са отгоре стоката и чакат някой мющерия.
Обаче – няма. Есенното слънце леко пожълтя клоните, птичите аборигени се радват на освободеното от прелетните курортисти пространство, котките лениво се оглеждат, преценявайки конкур ...

генек

Prose » Humorous

887 2 6

Чат по скайпа 🇧🇬

Разтри слепоочията си и остави очилата на масата. Свали горнището на пижамата и облече поло – черно и стегнато. В огледалото видя мъж малко над средната възраст, погрозняващ, но приличен и доста тъжен. Усмихна се и задържа така цели две минути, за да свикне. Трябваше да използва тази гримаса след ма ...

exuded

Prose » Short stories

919 6 14

18+ Игрите на страха - трета част 🇧🇬

IV
Както обикновено мълчанието се възцари отново. Чуваше се само рева на двигателя. За щастие това ме успокояваше и ръцете ми вече не трепереха докато държах волана. Оставаха само още две села преди да пристигнем, а слънцето вече започваше да се скрива зад дърветата. Лъчите му се прокрадваха измежду ...

Дребосъчка

Prose » Novellas and novels

1.2K 1 2

Лидерът - глава 14 🇧🇬

Глава 14
Озовах се отново в леглото, в красивата хотелска стая. Ангел седеше на един дървен стол до леглото и ме гледаше замислен.
-Ще отиде, сигурен съм – казах му, настръхнал. Наблюдавах на големия плазмен телевизор случващото се пред Варненската община – не може да игнорира техния зов за помощ.
Р ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.3K 1 2

18+ Испанецът 🇧🇬

Времето течеше болезнено-безполезно през прозорците на затворническото общежитие „Кремиковци“. До пролетта оставаха още няколко месеца.
А завчера беше Коледа. Празничното настроение успя да завладее дори закоравели престъпници като мен. Беше смешно и тъжно да гледаш и чуваш как всякакви мародери, кр ...

svobodey

Prose » Short stories

2.1K 1 3

Колкина дупка по време на РД 🇧🇬

За пореден път датата шести януари стана повод за две важни събития в моя живот. Първото и не толкова значимото беше моя рожден ден, а второто – проникване в недрата на Понор планина. Повече от четири месеца не бяхме влизали и с нетърпение очаквах да видя какво са причинили земетресението и рязкото ...

LSDeka

Prose » Short stories

1.3K 1

От деня – 9. 🇧🇬

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, баба ...

генек

Prose » Humorous

1.1K 1 3

И пак в парка 🇧🇬

Седим си Митето комшията в парка, никому нищо не правим, само дето мрачно се гледаме, защото пенсията не е политическо понятие, не можеш да я разтегляш безкрайно. И Митето казва:
– Снахата вчера ме извика да й помогна, че щяла да ходи на пазар, пък и прахосмукачката на ремонт да носи, а отгоре на вс ...

генек

Prose » Humorous

954 2 6

Нещо ще се случи 🇧🇬

Музикантът подрънкваше на блус китарата си. Облечен беше с омазнен, подгизнал потник, къси панталони и обут със сандали; седнал върху малко столче до ъгъла на един бар, той поглеждаше към притъмнялото небе, повтаряше една и съща мелодия от петнайсетина минути и тихо пригласяше:
- Нещо, нещо ще се сл ...

robertratman

Prose » Short stories

850 4

Клетвата 🇧🇬

КЛЕТВАТА
Болките започнаха изведнъж – силни, убийствени, ужасяващи. Успя само да се тръшне на леглото.Гърчеше се като лист, подпален от огън.
Чуваше се само съскащ звук, издаван от широко отворената й уста, които искаха да поемат въздух и изпълнят дробовете й за живот. Недостигът му замъгляваше мозъ ...

NadeBo

Prose

813 1

Щипка сол 🇧🇬

Свикваме.
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме. ...

written-springs

Prose » Letters, Others

4.4K 13 13

Так держать! 🇷🇺

ТАК ДЕРЖАТЬ!
Дед Павел Бербатов, - лицом крупный человек, особенно нос, выдаётся, он у него на древнюю артиллерию похожий, густые вздутые брови надвинуты на утонувшие глаза, усы изображают всегдашнее желание выпить; человек в селе наслышанный, держится вольно, хотя повода не имеет, - с сельсоветом д ...

Бетон

Prose

1.5K 4

Вселена 🇧🇬

Часът е пет следобед. Прибирам се от работа, както обикновено, карайки по познати улици, срещайки познати хора, та дори и познатите кучета белязани от общината с пластмасова табелка на ухото, които необезпокоявани от никого се излежават пред хранителния магазин, очаквайки някой да им подхвърли нещо ...

hari36

Prose » Short stories

803

Въздействие от ада (1-ва част) 🇧🇬

***
Рядко са хората на този свят, изживели живота си без големи трусове. Губим близки, роднини, приятели, родители, дори синове и дъщери – и такива загуби оставят своите отпечатъци в съзнанието ни. Понякога те ни теглят към лоши мисли, меланхолия, депресия, чувстваме мъга и тежест, но от друга стран ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

3.2K 5 18

От деня – 8. 🇧🇬

Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Едини ...

генек

Prose » Humorous

1.2K 2 15

Още много кратки 🇧🇬

Толкова чиста съвест, че практически не се забелязва…
Концептуално – загадъчно и безсмислено…
Какво да правя в свободното от отдиха време?
Рай е мястото, където няма началници и понеделници…
Пожеланието на началника: „И нека тази година се сбъднат мечтите ви“, носи суицидален характер… ...

генек

Prose » Humorous

805 4

Екзалтиран 🇧🇬

Опасявам се от грешки. А ми е толкова приятно в твоята компания. Наистина. До сега винаги се е налагало изреченията да са повече. Да са обяснителни. Големи. Дълги. Винаги с някакъв специфичен цвят. Аромат. Подправени. Изморил съм се.
Тук е различно. Думите са излишни. Просто поддържащи. За да не ост ...

written-springs

Prose » Letters, Others

1.5K 8 8

Доктор Вреден - глава 5 🇧🇬

Глава 5
След вечеря с Димитър решихме да отидем до плажа за една нощна разходка. Озовахме се на едни пясъчни дюни, които изглеждаха мистично под пълната луна. Димитър събу белите си маратонки и тръгна бос по пясъка. Последвах примера му, като същевременно се любувах на романтичната, спокойна обстано ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels

1.4K 1 4

Любовта, вещицата -4 🇧🇬

Порталът се отвори, за да пусне колата, тя бавно мина покрай изпънатия като струна войник, който, видял пагоните на пътника вътре, щеше да се подмокри от респект.
-Здрав` ж`лаем, г`син подполковник!
Този вътре не го и погледна, само кимна кратко и продължи да гледа напред с мрачни очи.
-Не ви ща ни ...

Marmadun

Prose » Novellas and novels

1.5K 2 2

Двойната корона на злото, Пролог 🇧🇬

МАЛКО ПОЯСНЕНИЯ. В тази книга се говори за действителни събития и измислени герои. В основата на митологията й е една история, написана от авторка, която отдавна не е между живите. Романът може да се нарече антиутопия, но аз не се наемам да давам дефиниции, пък и не виждам да има нужда от това. Дока ...

NeliKaneva

Prose » Novellas and novels

1.1K 2 2

Бизнес 🇧🇬

Господин Димитър Карабелев, познат на малобройна публика в съдебната зала като Митьо Алабаша, седеше, забил поглед в пода. Ей, че съдба! Да оцелееш при два обстрела, един пожар, три взривени леки коли, два сифилиса и десетина сбивания, пък сега да те приберат за една кокошарска история - някакво там ...

генек

Prose » Humorous

933 1 5

Други кратки 🇧🇬

Вашата рокля ще ви служи дълги години, ако мъжът ви получава малка заплата…
Никога не можеш да си толкова щастлив с пари, колкото си нещастен без тях…
Животът е тъжен, заплатата е смешна…
Най-търсеният служител – толкова умен, че да решава и най-сложните проблеми, и толкова глупав, че да приеме ниск ...

генек

Prose » Humorous

908 3 5

Клоунски номера 🇧🇬

Болница “Пирогов” е гръбнакът на Софийската бърза здравна помощ, може би и за цялата страна. Кой ли софиянец не е попадал тук или има роднина, който е прибягвал до нуждите на болницата? Бедни и богати се добират някак си дотам и получават необходимите - понякога животоспасяващи грижи докато близките ...

robertratman

Prose » Short stories

2.2K 3 4

Да помогнем на Валичка 🇧🇬

Пред входа вече се бяха събрали двайсетина човека. Някои пушеха нервно цигари. Въздухът сякаш бе зареден с напрегнато очакване. Почти всички се чудеха каква неприятна новина ще им бъде сервирана този път.
Домоуправителят, пенсионер на шейсет и пет години, слезе бавно по стълбите. Прокашля се и каза: ...

Heel

Prose » Short stories

907 1 3

Много, много кратки 🇧🇬

Бракът е като историята – борба за обединение, после за равноправие, накрая за независимост…
Ако мъжът ревнува – значи обича, ако не ревнува – значи не се досеща…
Пропуснатата епилация спира момичетата от необмислени постъпки…
В хубавото семейство за пълна хармония е нужен урод…
Детството е времето, ...

генек

Prose » Humorous

907 6 8

От деня – 7. 🇧🇬

Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ...

генек

Prose » Humorous

1.2K 2 6

Чиста манипулация, почти мръсна... 🇧🇬

Единственото от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.
Едмънт Бърк (1729-1797)
Ето ви пример за още един тарикат, който прехвърля вината за Злото по света на добрите хора - единствената категория хора, които нямат никаква вина за злото по света!!!

gurhito

Prose

832 2 2

18+ Забранена си ми (9) 🇧🇬

И двамата не очаквахме, че ще се засечем, поради което останахме доста изненадани. На лицето й личеше въпросът защо се прибирам по това време. Мария не знаеше за „временната“ ми работа в Кьолн – в онзи стриптийз бар, нито пък подозираше за настоящата такава в центъра на Асеновград. Та какво ли можеш ...

written-springs

Prose » Short stories

1.6K 2 9

Пъпната връв 🇧🇬

ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...

NadeBo

Prose

692

Доктор Вреден - глава 4 🇧🇬

Глава 4
Отидох на бегом до Димитър, когато той за втори път изпразни съдържанието на стомаха си в коша. Добре, че коша имаше торбичка.
-Може би слънцето ти е дошло в повече – казах тревожна, когато той най-накрая вдигна глава и ме погледна.
Той не ми каза нищо, никаква хаплива забележка или нещо сме ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels

1.5K 1 3

Градинският параклис 🇧🇬

Момичето седеше на плетеният стол в градината, облегнало главата си назад, се вслушваше във всички звуци които долитаха до нея. Тя чуваше песента на птиците и шумуленото на листата, погалени от топлият летен вятър. Чу и тихите стъпки от лапите на котарака който се присламчваше. Той се качи на скута ...

slaveja123

Prose » Short stories

1.9K 3 7

18+ Игрите на страха - втора част 🇧🇬

II
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...

Дребосъчка

Prose » Novellas and novels

1.1K 1 1

Каубоя 🇧🇬

Анди се опитваше да върши работата си - да пише, което той намираше за близко до невъзможно.
Томи - шестгодишният му син, облечен като каубой, блъскаше едно камионче в земята, както обикновенно обичаше да прави - поне така се струваше на баща му. Девет-годишната му дъщеря - Сара се караше на кучето, ...

robertratman

Prose » Short stories

1.1K

Жоро Плеадите 🇧🇬

·
Като поотфръкнах малко и станах момичка, баба ( мир на душата ѝ) започна да ме учи как да си избера съпруг.
" Чуй сега, детенце.Три неща требе да има момчето:
Да ти е другар - да те чува, може да не те послуша, но да те чува.
Да е съпруг - работлив и спестовник ...

slaveja123

Prose » Short stories

1.6K 5 5

Мисли 🇧🇬

Мисли за живото и бягството от него. Отслабнах 20 кг. за 6 месеца. Какво се промени? Продължавам да не спя повече от 4 часа. Почти нямам настроение. Отгоре на това имам теч в банята. Но продължавам напред. Защо? Защото ми пука за двете същества наречени дечица. И това е достатъчно. Преди 7 години не ...

Щит

Prose » Others

1.3K 3

В търсене на теб Любов 🇧🇬

В търсене на пътя си към върха на който ме чакаш, минах по толкова много пътеки!
От завоите остри загубих представа къде съм и кой съм.
Задъхвам се, гори ме Слънцето ярко и жаждата за теб ме влудява, Любов!
В ридаещите струни на китарата ми вятърът шепне "Обичам те"!
Една малка прашинка безвремие ск ...

angelmilev

Prose » Others

1.5K 1 3

Short stories and prose by contemporary authors

Писмо от охлюв в черупка 🇧🇬

Вълни от разпилени мисли 🇧🇬

Прозрение (12) 🇧🇬

От деня – 10. 🇧🇬

На уличката 🇧🇬

Чат по скайпа 🇧🇬

18+ Игрите на страха - трета част 🇧🇬

Лидерът - глава 14 🇧🇬

18+ Испанецът 🇧🇬

Колкина дупка по време на РД 🇧🇬

От деня – 9. 🇧🇬

И пак в парка 🇧🇬

Нещо ще се случи 🇧🇬

Клетвата 🇧🇬

Щипка сол 🇧🇬

Так держать! 🇷🇺

Вселена 🇧🇬

Въздействие от ада (1-ва част) 🇧🇬

От деня – 8. 🇧🇬

Още много кратки 🇧🇬

Екзалтиран 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 5 🇧🇬

Любовта, вещицата -4 🇧🇬

Двойната корона на злото, Пролог 🇧🇬

Бизнес 🇧🇬

Други кратки 🇧🇬

Клоунски номера 🇧🇬

Да помогнем на Валичка 🇧🇬

Много, много кратки 🇧🇬

От деня – 7. 🇧🇬

Чиста манипулация, почти мръсна... 🇧🇬

18+ Забранена си ми (9) 🇧🇬

Пъпната връв 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 4 🇧🇬

Градинският параклис 🇧🇬

18+ Игрите на страха - втора част 🇧🇬

Каубоя 🇧🇬

Жоро Плеадите 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

В търсене на теб Любов 🇧🇬

Queue