Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

В парка 🇧🇬

Седим си с Митето комшията в парка, никому лошо не правим, за живота, дето минава покрай нас, си говорим. Наблизо някакъв е разкопчал панталон и полива розите с вчерашна бира. Не смеем да му направим забележка - демокрация е, всеки има свобода на избор, а и алкохолът в малки дози е полезен във всяка ...

генек

Prose » Humorous

844 7

Оптимистична история за народа български 🇧🇬

И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала, за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото не изяждали - изпивали го. Познавали от ...

генек

Prose » Humorous

798 7

Учитель биологии 🇧🇬

УЧИТЕЛЬ БИОЛОГИЙ
Руслан Сергеевич после службы на афганской войне, вернулся в школу совсем другим человеком: взгляд его в поднебесье уплывает, воображения мимо людей скользят, вдаль всё время смотрит, туда, где память свою оставил. Тело огромной величины насыщено весом в полторы центнера. Рыжие воло ...

Бетон

Prose » Short stories

818 2

За жената 🇧🇬

Рожден ден й е днес. И друга дата – 41 години, откакто нежно е стъпила с малкото си краче върху якия ми врат… Че и от време на време се завърта на токче…
Трудно е днес с жените.Като книгите са - много, богат избор, с лъскави заглавия, с твърди или меки корици, всякакъв формат... А зачетеш ли се - ни ...

генек

Prose » Humorous

990 3 15

По телефона 🇧🇬

- Добър вечер! Извините, може ли да се обади Ванчето?... А, да, разбирам, но... Не сте прав! Не бива да ме наричате с такива думи!... Да, да - ако може да се обади... Разбирам, че е почти полунощ, но просто е необходимо да я питам нещо... Ама моля ви се - не бива да употребявате такива думи! Ванчето ...

генек

Prose » Humorous

868 1 3

Неподписано 🇧🇬

Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...

thedac

Prose » Others

731 4

Гръцко синьо 🇧🇬

-Знаеш ли какво имаше на картината?- попита Джони.
- Какво?
- Ами представи си, черна картина. Напълно черна. Все едно някой е мацал с мастило. Всичко е черно, разбираш ли? И най- долу познай какво има? Две ръце.. Една върху друга. Сякаш някой си почива.
- Тези клаксони. Подлудяват ме - почеса се Су ...

Freeman

Prose » Short stories

1.8K 2

Самотата на силните, гл. 7 🇧🇬

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...

NeliKaneva

Prose » Novellas and novels

546

Лидерът - глава 12 🇧🇬

Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.2K

През полетите на съня... 🇧🇬

Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...

pavli

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 1 1

Преход 🇧🇬

Ей, вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем. Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление. Знаем-там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се изми ...

генек

Prose » Humorous

854 1 9

Мъжът с белите лилиуми 🇧🇬

Следователят следеше тъмнокосата, която седеше срещу него на бюрото и четеше първоначалните ѝ показания. Той я познаваше много отдавна, но не я беше виждал в този окаян вид. Докато се вглеждаше в чертите на лицето ѝ, изпитваше едно тягостно чувство примесено с безнадеждност. Очите ѝ бяха потънали в ...

Plevel

Prose

825 10 22

В градината на Цветните орисници.-1 🇧🇬

Да Ви кажа честно – аз съм просто един бодил. Розово цъфтя, ама съм грозно! А тези красавици, уханни, блестящи и страшно, ама страшно прекрасни са най-висшето стъпало на цветната градина, в която ме довя отникъде вятъра.”Отникъде” е просто, защото и сред бодилите на моя вид съм най-дребното, трътлес ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

1.1K 8 22

Фрагмент пред очите на господин... 🇧🇬

...ех, колко красиво е небето – покрито от перести области, нашарени от ниското слънце, което скоро ще залезе. Кави ли ветрове са ги надиплли тези облаци така, там горе. Тук не духа много. Вятърът само напомня за себе си и приятелски разклаща клоните на дърветата за поздрав. Паркът е пълен с хора. М ...

robertratman

Prose

772 1 5

Свръх съзнание 🇧🇬

Човек има много мисли в главата, които непрекъснато отнемат от времето му и го отдалечават от неговото свръх съзнание.
С други думи в този момент човек ползва съзнанието.
За да премине границата какво трябва да направи?
Да забрави всички мисли и да концентрира вниманието си единствено на важните нещ ...

Timbalend

Prose » Others

1K

Модерно школо 🇧🇬

Пазарната икономика днес е бог и господар на обществото. Всичко се диктува от парата и ней се подчинява. Защо тогава и образованието да не се реформира по законите на пазара? Базата е ясна: търсене-предлагане. А водещият мотив за промяната е още по-зрим: пари нема, действайте!
Та ходи някъде директо ...

генек

Prose » Humorous

1K 2 15

Грубо влизане 🇧🇬

Беше неделя. Група приятели от квартала се бяхме събрали да поритаме на новооткрития изкуствен терен. Разделихме се на два отбора и почнахме. Играта бързо се разгорещи. Заваляха голове. Дори тези с шкембенцата се представяха на ниво, поне откъм желание. По едно време състезател на противниковия отбо ...

Heel

Prose » Short stories

917 1 3

Доктор Вреден - глава 1 🇧🇬

~Посвещавам на Н.Й.~
Глава 1
Вървях под горещото столично слънце в един прекрасен ден в разгара на лятото и тихо си тананиках песен, докато се отправях към мястото за интервюто. Отчаяно си търсех работа вече близо месец и то не защото нямах необходимите компетенции, ами защото не исках каквато и да ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels

2.2K 6 6

Да погребеш или да изядеш 🇧🇬

Стефан Петров е странна личност, всъщност няма нищо учудващо в него, но все пак има лека странност, която се проявява в редки случаи. Именно за този рядък случай е този кратък разказ.
В непоносимата жега на юли, на Стефан Петров се наложи да изкопае нов гроб- да, той работи в местните гробища. Казва ...

Writer96

Prose » Short stories

630

Jazzy dreaming 🇧🇬

А ти знаеше ли, че всъщност много обича да заспива на джаз?
Нищо че беше 2, сложи касетофона отляво й върху меката пухена завивка смачкана до нея на леглото и затвори очи.
Блаженство...
Звуците на тромпета я събличаха, превръщаше се в малко момиченце с оранжева поличка, две плитки и лятна тениска. Н ...

gugigerry

Prose

787

Машинката на времето 🇧🇬

След като се пенсионира, Тодор се опита да продължи живота си в семейното жилище в големия град. Двете му дъщери се бяха омъжили и той беше останал само със съпругата си Елена. Свикнал на динамично ежедневие през годините в армията, където всяка секунда му беше разчетена, Тодор се чувстваше неловко ...

perfanov

Prose » Short stories

750 2

Машината на времето 🇧🇬

Мракът спуска индиговите си пипала над заблещукващите като светулки панелни блокове и бавно се прокрадва в пропитата от цигарен дим стая. Лежа, загледан в пробягващите по тавана светлини на преминаващите навън автомобили и си мисля за теб. Липсата ти се е загнездила като натрапчива мисъл в главата м ...

ANONIMNIQ

Prose » Short stories

640

Когато мечтите стигат звездите 🇧🇬

Питър: Здравей, Анди.
Андрей: Здравей, Питър! Как си?
Питър: Добре съм. А ти как си?
Андрей: Аз също съм добре. Напоследък съм занемарил писането на хайку, но смятам да наваксам.
Питър: Така ли? Не съм влизал скоро в групата да видя новите неща. Може ли да ми разясниш малко за тази поезия. Приятно м ...

СветланТонев

Prose » Short stories

734

Самотникът 🇧🇬

- Господи, каква красота! Истинско вълшебство!... Така ми се иска да го споделя с любимо същество...
Маринчо, седнал на осеяния с пясък, камъчета и черупки от миди бряг, прехласнато гледаше залязващото зад горите на отсрещното румънско крайбрежие слънце, чиито прокраднали се през листата на дърветат ...

charo

Prose » Humorous

2.4K 3 6

По струните на изгубената мелодия- Глави XVI, XVII 🇧🇬

Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1K

Простички мисли на един обикновен човек - 13 🇧🇬

Може да имаш всякакви вещи, може да имаш достъп до всякакви земни блага, но ако в душата ти няма и фотон светлина, ще ти се налага да напипваш с ръце всичко около теб в пълен мрак, за да намериш любов...
17.07.2018 г.
Нерешителността е първата крачка към разочарованието, а съмнението - първата към п ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.9K 6 10

Черен пирон в сивото небе 🇧🇬

Една сутрин се събудих и го видях: на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъв ...

Петър1

Prose » Short stories

1.4K 4 2

Eкскурзия 25.09 - 26.09 2010 🇧🇬

/текстът е представен в оригинал, така, както е бил писан през 2010 г./
Това беше най-хубавата екскурзия, която някога съм имал. Сутринта, когато пътувахме към мястото на тръгване, бяхме с нагласата че групата ще е малка и че ще се пътува в микробус. Но когато пристигнахме, установихме, че се състои ...

yanko88

Prose » Short stories

982

Голата истина 🇧🇬

Помните ли това предаване? Дето мацки се събличаха и говореха за времето. Ама никой не зяпаше климатичните карти…
Обаче – закриха го. Имат ли акъл тези хора?
Тогава всичко, що се чувстваше все още мъжко, седеше до късно, залепено на синия екран. Да види голата истина, дето сме я чували само. А показ ...

генек

Prose » Humorous

980 4 21

У дома 🇧🇬

- Може ли до Извор – каза, подавайки 10 лева на шофьора на маршрутката.
- Разбира се – отговори шофьорът.
- Трънски Извор ли ? – допълни, гледайки го подозрително. Чудеше се дали пък не се е объркал. Познаваше пътниците си, а той бе непознат.
- Да – смотолеви Иван, взе билета и се опита да се навре, ...

ИренаИванова.1

Prose » Short stories

1.8K 1

Минчо 2- Фитнесмен 🇧🇬

- Пусти кьопави ръце! Да опустеете дано!...
Грохотът от падналата върху плочките в кухнята тенджера, в комплект с Янините клетви, рязко и нагло нахлуха в главата на все още спящия Минчо, предизвиквайки неимоверно уголемяване на зрителните му органи и ускорен ритъм на сърдечния мускул, автоматично до ...

charo

Prose » Humorous

1.7K 6 7

Неизвестното 🇧🇬

НЕИЗВЕСТНОТО
Усетило близостта на объркана душа, змийчето изпълзя изпод камъка, протегна се блажено от топлината на слънчевите лъчи и набързо се шмугна в лабиринта от мисли на Нели. Там видя много цветове, които не харесаха на подлата й същност и тя започна настървено и последователно да ги хапе. Те ...

NadeBo

Prose

604

Безнадежден лъч 🇧🇬

Душата е отровена, непокорна,
в своя тъмен ореол.
Набъбваща злоба, таи се в тънък станиол.
Сърцето подскача неподвижно,
притихнало стои, обвито в паяжини от черни руини, ...

Inzaghi

Prose » Others

1.4K

Моята надежда за България 🇧🇬

Наближаваме краят на Пустинята. В далечината се виждат зелените хълмове на Обещаната земя. Долавяме мирисът на дъжд и полски цветя, който насрещният ветрец носи...
С нас са децата ни, които се родиха под изгарящите слънчеви лъчи. Те гладуваха заедно с нас. Деляха с нас болки и несгоди. Радваха се за ...

Eipril

Prose » Others

633 1 1

Да ти подредят живота 🇧🇬

Бяхме колежки едва от година, а си станахме много близки. Веднага намерихме общ език, на моята възраст беше, но на моменти имах чувството, че е много по-зряла. Имаше си изградени становища за всичко и понякога се усещах истински наивна и уязвима в сравнение с нея.
Но тя имаше приятен характер, умееш ...

hristam

Prose » Short stories

936 2 7

Потайностите на стария град 🇧🇬

Не познавах остров Крит и нетърпението ми да стигна час по скоро беше разбираемо. Бях чела толкова много за стара Елада и знаех историите ѝ. Когато ми предложиха да работя в малък ресторант в един от градовете, приех с радост.
Градът имаше две части – нова и стара. Ресторантът се намираше в старинна ...

slaveja123

Prose » Short stories

751 1

Самотата на силните 🇧🇬

Глава шеста ,Фаворитката от бялата кула
- Значи,беше в Карлово? Пъргаво момче си,вижда се.
- За ден и половина. За съжаление, всичко не може да се свърши наведнъж. Дори не се видях с всичките си роднини. Ще се наложи да ходя пак.
- Защо не остана повече и не им погостува, на братовчедите си?
- Защот ...

NeliKaneva

Prose » Novellas and novels

694

Варненско лято 🇧🇬

Лято. Жега. Отпуска. И море. Което най-напред трябва да откриеш. Затова питаш, а минувачите отговарят:
-Не знам - аз съм местен.
Намираш ресторантче. Келнерът:
- Пържола? Добре, познайте в коя ръка е!
Както и да е, тръгваш да търсиш покрив. Намираш, хващаш се за сърцето като ти кажат истинската сума ...

генек

Prose » Humorous

857 3 15

Прозрение (10) 🇧🇬

Какво е щастието? Това са: божията благодат, свободата на мисълта, полета във висините, нежността на слънчевите лъчи, вятъра в косите, дъгата след дъжд, ромона на горския поток, летежа на чайките, музиката на щурците, жуженето на пчелите, песента на славея, росата по цветята, уханието на люляка, сян ...

СветланТонев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

925 2

Лидерът - глава 11 🇧🇬

Глава 11
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. С ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.1K

Short stories and prose by contemporary authors

В парка 🇧🇬

Оптимистична история за народа български 🇧🇬

Учитель биологии 🇧🇬

За жената 🇧🇬

По телефона 🇧🇬

Неподписано 🇧🇬

Гръцко синьо 🇧🇬

Самотата на силните, гл. 7 🇧🇬

Лидерът - глава 12 🇧🇬

През полетите на съня... 🇧🇬

Преход 🇧🇬

Мъжът с белите лилиуми 🇧🇬

В градината на Цветните орисници.-1 🇧🇬

Фрагмент пред очите на господин... 🇧🇬

Свръх съзнание 🇧🇬

Модерно школо 🇧🇬

Грубо влизане 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 1 🇧🇬

Да погребеш или да изядеш 🇧🇬

Jazzy dreaming 🇧🇬

Машинката на времето 🇧🇬

Машината на времето 🇧🇬

Когато мечтите стигат звездите 🇧🇬

Самотникът 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия- Глави XVI, XVII 🇧🇬

Простички мисли на един обикновен човек - 13 🇧🇬

Черен пирон в сивото небе 🇧🇬

Eкскурзия 25.09 - 26.09 2010 🇧🇬

Голата истина 🇧🇬

У дома 🇧🇬

Минчо 2- Фитнесмен 🇧🇬

Неизвестното 🇧🇬

Безнадежден лъч 🇧🇬

Моята надежда за България 🇧🇬

Да ти подредят живота 🇧🇬

Потайностите на стария град 🇧🇬

Самотата на силните 🇧🇬

Варненско лято 🇧🇬

Прозрение (10) 🇧🇬

Лидерът - глава 11 🇧🇬

Queue