Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Етюд № 1 🇧🇬

Късно вечерта заваля силен, проливен, летен дъжд, докато небето се раздираше от светкавици. Смъртоносни, бялозлатни, пращящи, те разсичаха облаците, потръпваха във въздуха и го насищаха с озон, с ухание на буря. Гръмотевиците пък, сякаш обидени от величието им, се надпреварваха коя да звучи по-запла ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 2 2

Ще те обичам даже и след смъртта 3 откъс 🇧🇬

Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно ...

slaveja123

Prose » Novellas and novels

986 1 1

2 часа и 39 минути 🇧🇬

Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си ув ...

written-springs

Prose » Letters, Others

1.3K 8 7

Когато ти се случи 🇧🇬

Всички планове се променят
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищ ...

hristam

Prose » Short stories

1.3K 1 11

Нощ в клуба - 10. 🇧🇬

03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.1K 1 11

Фрагменти от вярата ми 🇧🇬

– Не всеки може да тълкува Библията. Светите отци са живели дълги години в пустинята, за да получат Даровете на Светия Дух. Ако Бог иска да съобщи нещо на хората, той го прави чрез пророците. Те не "познават" бъдещето, а съобщават Неговата воля. За да получиш пророчески дар, трябва да се подвизаваш. ...

МарияДимитрова.67

Prose

639 1 1

Двойната корона на злото, гл. 3 🇧🇬

Глава трета.Битките на Скорпиона
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се ...

NeliKaneva

Prose » Novellas and novels

926

Безусловно 🇧🇬

Да, живеем във века на информационния бум, но се давим в дезинформация и популизъм... недокоснали нито веднъж мъдростта, неопознали реалността извън умовете ни, вярвайки си, че всичко знаем и, че всичко ни е ясно! "Плуваме" в информация и демагогия, но не и в знание и мъдрост!!!

gurhito

Prose

819 1

КЭЧ 🇷🇺

КЭЧ. Квартирно-эксплуатационная часть десантной дивизии, расквартированная вдоль большой реки и множества озёр по всей богатой буджакской степи, обеспечивала назначение тылового быта отборным офицерам главного вида советских войск. Особенно жёны офицеров нуждались в такой важной службе, что выполнял ...

Бетон

Prose » Short stories

1.7K

Нощ в клуба - 9. 🇧🇬

02,30 – 03,00 часа.
- Е? – питам колегите…
- Този път няма да успеем за една нощ – казва Киров. И хич не е в настроение…
- Защо? Всички са тук. И единият е убиец…
Здравчев се подсмихва. ...

генек

Prose » Novellas and novels

1K 1 4

Ще те обичам даже и след смъртта 🇧🇬

откъс от началото на романа
Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в П ...

slaveja123

Prose » Novellas and novels

993 2 3

Нощ в клуба - 8. 🇧🇬

02,00 – 02,30 часа.
Връща се Киров. Здравчев е тук и започваме съвещанието...
- Ти наистина ли смяташ, че тоя... – започва Здравчев...
- Не, разбира се... Макар че всичко може... Но засега не залагам на това. Просто исках да го прибера някъде... Но, ако излезе, че е претрепал шефа си... Знаеш ли – н ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.1K 1 7

Въпросът 🇧🇬

И знаеш ли колко поколения от българската кръв ще се изродят и ще живеят, разкъсани от собствената си безпомощност, но въпреки това мисълта за душевното спасение ще ги води напред в битката им, докато в някой ден не затворят очи и не си отидат – други ще дойдат на тяхното място, когато надеждата е д ...

thedac

Prose » Others

709 1 1

Изпращането 🇧🇬

Катафалката се движеше по мокрия път и на моменти затъваше в лепкавата кал. Шествието на опечалените вървеше след нея и с мъка се придвижваше напред. Тя- съпругата плачеше горчиво, не защото го обичаше, а защото той я оставяше сама. Бяха си като брат и сестра, отдавна нямаше ласки между тях, само гр ...

angelbard

Prose » Short stories

1.9K 2 6

Да имаш чест е едно, а да си честен - съвсем друго 🇧🇬

Да имаш чест в един критичен момент е много по-важно от това да си честен нон стоп! А и кой човек, повтарям човек, е бил честен от пелени до гроб? Никой...

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

899 1

Родопско сърце - 11 🇧🇬

***
Вечер, когато слънцето погалеше, като за последно върхарите на боровете, приплъзнеше се по чукарите и оставеше след себе си тъмнината да ги обгърне, Родопа планина бавно заспиваше и натежаваха звуците от тишината в изплъзнал се, вековно повтарящ се миг, преди да надвият нощните шепоти. Разнолика ...

LiaNik

Prose » Novellas and novels

1.5K 4 15

Доктор Вреден - глава 11 🇧🇬

Глава 11
Малко по-късно се бяхме излегнали на плажа, отново под чадъра, и Димитър за пореден път си беше взел вестник за четене. Той си купуваше вестник всеки ден, което ми се виждаше същевременно чаровно и мило. Залагаше на тежко политически вестници, и докато аз изобщо не обичах политика, явно тя ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels

1.3K 2 4

18+ Ще те обичам даже след смъртта 🇧🇬

След годежа дойде бала. После сватбата. Картините минаваха пред очите ѝ, но сякаш нямаше спомен за чувствата си от тогава. Кандидатства същата специалност като Ангел - право. Бяха го решили отдавна. Смятаха като завършат да си направят кантора и да работят заедно. Бяха решили до тогава да нямат деца ...

slaveja123

Prose » Novellas and novels

1.1K 2 5

Снишават се звездите - ІІІ част 🇧🇬

ГОСПОДАРЯТ НА ДОМА
Сутрешното слънце постепенно премина в облак и заръмя дъждец. Но земята бе толкова знойна, че хладина изобщо не се усети. Едва се дишаше от изпаряващата се влага.
Децата, останали сами, се заиграха по моравата пред къщата. Възрастните не им обръщаха внимание, всеки от тях подхвана ...

Eleya

Prose » Novellas and novels

979 1 3

Най-чистите стотинки 🇧🇬

Кремена избърса масата от трохите след закуската, погледна към съпруга си Михаил и седна до него на дивана в малката кухня.
- И какво сега? - каза тя. - за цяло лято, не можахме да спестим и един лев. А ето, след десетина дни децата започват училище.
Десетгодишният Николай и три години по-малкия Иво ...

perfanov

Prose » Short stories

1.8K 4 5

Нощ в клуба - 7. 🇧🇬

01,30 – 02,00 часа.
Илия Мирков…Трънченина…
Убиец, който е на свобода. И се смята за голяма работа. Макар че е достатъчно тъп, та босовете да го използват за мръсни дела. Обаче, са и достатъчно хитри, за да го спасяват от правосъдието – колкото и да пропада морала на битпазарната демокрация, готови ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.1K 1 7

Нощ в клуба - 6. 🇧🇬

00,30 – 01,30 часа.
Вече час как продължават разпитите. Казано формално – събеседванията. През стаята са минали вече шест човека. Трима веднага отхвърлям. Старият бай Недялков – строителен магнат в провинциални размери. Което не може да се каже за физическите му. Опитен бизнесмен, от старата школа – ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.4K 1 6

Дневникът - Точка на пресичане 🇧🇬

Правият ред е въже.
Ако дръзнеш да стъпиш отгоре му,
балансирай с ръце
и не слушай светът какви ги говори.
Гледай право напред ...

линасветлана

Prose » Letters

1.5K 7 8

По струните на изгубената мелодия-Глави XXVI,XXVII 🇧🇬

Глава XXVI
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си па ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.1K 1

"Повече от всичко" с Яна (imperfect) 🇧🇬

Взаимно е, любов.
И аз те ненавиждам.
Помниш ли мига, в който спря погледа си върху мен... за първи път? Да, онзи януари преди... нека не броим годините точно сега. И двамата знаем, че вече нямат значение. Ти... и аз. Един срещу друг. Кой би предположил, че някой ден ще се превърнем в съвършени непо ...

written-springs

Prose » Letters

3.1K 10 10

Хората не прощават 🇧🇬

Ако някой (в твоя живот) ти прости, независимо за какво, значи си срещнал мъдрец, защото... само мъдреците прощават!

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

800 1

18+ Този път няма да ти се размине 20 🇧🇬

Телефонът ми звънва, докато пуша цигара след края на смяната. Поглеждам екрана. Непознат номер. Изведнъж нещо започва да ме човърка. Незнайно защо ми се струва, че ще е голяма грешка, ако вдигна. Секунда по-късно се отърсвам от лошото предчувствие и приемам обаждането.
– Ей, гълъбчета, как я карате? ...

Heel

Prose » Short stories

763

Целувката на Господ 🇧🇬

Педиатричната болница във Филаделфия на петнадесети август 2015 година не беше особено оживена. Беше отпускарски месец и нямаше насрочени планови операции. Джоана Бейли - тригодишната дъщеря на Майкъл и Елизабет, от известно време не се чувстваше добре. Загуби веселия си характер, едното ѝ око се из ...

СветланТонев

Prose » Short stories

1.3K 6

Стигнах до там 🇧🇬

Стигнах до там, да се будя на сърцето от бързия шум и в остатъка от съня да се чудя: “буден ли съм, или не съм?”. Бавно процежда се лунната светлина през пролуката на клепачите. Щом широко отворя очи ще изчезнеш ли в здрача?
едно
Болница. Баба. Стъкло. Струйки дъжд. Топла прегръдка.
две
Тъмно е. Люл ...

линасветлана

Prose » Others

1.1K 3 12

Спомен за бъдни вечер 🇧🇬

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика, веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къ ...

slaveja123

Prose » Short stories

2K 2 3

Септември 🇧🇬

Здравей, Септември! Добре си дошъл! След горещият Август, в теб има „ Р ”. Обещаваш прохлада, пъстрота, изобилие... Обещаваш награди за всяко усилие! Имам нужда от твойта лежерност. Да позабавя, да премисля и тогава да действам! От прекрасните багри около мен се нуждая. От уюта и охолството ти! От о ...

goblenka

Prose

882 5 11

В бяло 🇧🇬

Вече се разсъмва. Навън пуфти автобус на градския транспорт, тръгнал на първият си курс. В сградата царѝ тишина. Коридорите са пусти. В съседната болнична стая сигурно има счупен кран за топлата вода. "Кап-кап." За топлата вода? Така си мисля, може би защото ми е студено. От болестта е. Над главата ...

Eipril

Prose » Short stories, Others

822 1 3

Соня 🇧🇬

Коя е Соня ли? Соня е или по-точно беше нашата кобилка. Да, градското момиче от селски произход преодоля страха и гнева си, и един ден, просто впрегна красивата, стройна, червеникава кобилка с най-меката грива, най-шоколадовите очи и със красива звездичка на челото. Момичето беше вече девойка и се п ...

LiaNik

Prose » Short stories

1.2K 5 16

Фетишът на 18 годишна ( Част 9 ) 🇧🇬

Наближаваше девет часа вечерта. Тръгнах към магазина, за да се видя с Дерек. Когато стигнах там се бяха събрали няколко коли. Едната от тях беше на Дерек. Приближих към нея, а вътре имаше неочаквана изненада. Натали беше на задната седалка, с Кевин - братът на Дерек. Усетих как стомаха ми се сви. Ка ...

pamitam

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Erotic

1.3K

Най-красивото момиче-(Част 2) 🇧🇬

Бяхме се уговорили да се чакаме пред старите бани в 17:00 часът. Аз естествено закъснях умишлено с около 10 минути. Когато пристигнах очаквах тя вече да е там. Обаче не я видях. Обиколих сградата няколко пъти за да видя да не би да е от другата страна, но я нямаше. Седнах на една пейка и чаках... Бе ...

ven_tzi

Prose » Short stories, Novellas and novels

1.9K 1

Моята приказка 🇧🇬

Явно наистина всеки от нас живее в някой свой си свят. Харесвам да живея в своята си приказка, защото понякога е по-добре да избягаш от реалността. Знаете ли, винаги съм си мислела, че любовта е нещо истинско, нещо изключително, нещо като приказка. Обаче осъзнавам, че греша. Срещнах човек преди годи ...

skrit_talant

Prose » Others

1.1K 1

Любовта на баба 🇧🇬

Днес баба имаше рожден ден.
Тя стана рано както обикновенно за да си нахрани животинките и да си свърши къщната работа, но този ден небеше обикновен и тя беше радостна. Взе си телефона в джоба на престилката – да не би когато се обадим да не го чуе.
И ето че денят летеше а тя все така чакаше. Та аз ...

vikito0241

Prose

2.2K 2 3

Щом въздъхне вятърът 🇧🇬

Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...

линасветлана

Prose » Others

844 3 8

Намръщеният ден 🇧🇬

Малко намръщен и сърдит дойде днес Денят! Кой ли го бе разсърдил през прохладната нощ?! Дали звездици - немирници или ветрецът Разладан не бе го уморил със своите свежи милувки? А и Утрото не беше с настроение. Някой упорито бе напъдил облаците към планината и те окупираха изненадано широкото й било ...

pavka44

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 2

От покана до присъствие 🇧🇬

...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...

written-springs

Prose » Letters, Others

1.4K 5 3

Short stories and prose by contemporary authors

Етюд № 1 🇧🇬

Ще те обичам даже и след смъртта 3 откъс 🇧🇬

2 часа и 39 минути 🇧🇬

Когато ти се случи 🇧🇬

Нощ в клуба - 10. 🇧🇬

Фрагменти от вярата ми 🇧🇬

Двойната корона на злото, гл. 3 🇧🇬

Безусловно 🇧🇬

КЭЧ 🇷🇺

Нощ в клуба - 9. 🇧🇬

Ще те обичам даже и след смъртта 🇧🇬

Нощ в клуба - 8. 🇧🇬

Въпросът 🇧🇬

Изпращането 🇧🇬

Да имаш чест е едно, а да си честен - съвсем друго 🇧🇬

Родопско сърце - 11 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 11 🇧🇬

18+ Ще те обичам даже след смъртта 🇧🇬

Снишават се звездите - ІІІ част 🇧🇬

Най-чистите стотинки 🇧🇬

Нощ в клуба - 7. 🇧🇬

Нощ в клуба - 6. 🇧🇬

Дневникът - Точка на пресичане 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия-Глави XXVI,XXVII 🇧🇬

"Повече от всичко" с Яна (imperfect) 🇧🇬

Хората не прощават 🇧🇬

18+ Този път няма да ти се размине 20 🇧🇬

Целувката на Господ 🇧🇬

Стигнах до там 🇧🇬

Спомен за бъдни вечер 🇧🇬

Септември 🇧🇬

В бяло 🇧🇬

Соня 🇧🇬

Фетишът на 18 годишна ( Част 9 ) 🇧🇬

Най-красивото момиче-(Част 2) 🇧🇬

Моята приказка 🇧🇬

Любовта на баба 🇧🇬

Щом въздъхне вятърът 🇧🇬

Намръщеният ден 🇧🇬

От покана до присъствие 🇧🇬

Queue