Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Споделеният път 🇧🇬

Берта - седемгодишната немска овчарка на Боян Тотев беше превъзходно животно. Имаше издължено тяло със здрава мускулатура, среднодълга ръждивокафява козина, като само главата и гърба се отличаваха с черния си цвят. Придвижваше се почти винаги в тръс, с леко наведена към земята глава, съсредоточена, ...

СветланТонев

Prose » Short stories

842 1 6

Вечните въпроси 🇧🇬

Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...

thedac

Prose » Others

642

Тя ще знае 🇧🇬

Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Letters, Others

1.5K 3 2

Кошмари 🇧🇬

Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...

exuded

Prose » Short stories

869 4 5

Проклятието на Ротингер (4-та, последна част) 🇧🇬

6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.8K 3 11

Катерина 🇧🇬

Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...

ГаляБорисова

Prose » Short stories

3K 6 11

Северно сияние 🇧🇬

Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...

Diskordia

Prose

1.2K 2 3

Урок по доброта 🇧🇬

В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...

perfanov

Prose » Short stories

2K 2

Човек и епоха 🇧🇬

Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...

dochev89

Prose » Others

975

Предупреден - половин спасен 🇧🇬

Човешката душа е цигулка на която свири Провидението!

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

704 1

Оптимистичен акорд 🇧🇬

Лицата отшумяват в тълпата и остава само снегът изгризан от стъпките й.

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

814 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 7. 🇧🇬

Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...

генек

Prose » Novellas and novels

1K 2 7

Неразрешен Случай 🇧🇬

Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...

Dayan_101

Prose » Short stories

1.5K 2 4

Неочаквано прозрение 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, защото мъжете са по-окосмени от жените?
Бащата: Защото не се епилират.

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

807 1

Защо не беше установен контакт 🇧🇬

В Космоса полетяха сигнали: „Приземих се на планета с разумни същества. Към мен тича едно от тях и маха за поздрав. Разрешете контакт!“
Космическият кораб се беше приземил в градинката зад огромния панелен блок. Към кораба тичаше пенсионерът Рашко Д. Рашков и размахваше бастуна си и един списък.
– К ...

Елка

Prose » Humorous

857 2 7

Със здраве 🇧🇬

С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Others

1.1K 1

18+ Подранила любознателност 🇧🇬

Малчуган: Тате, какво означава да си член кореспондент?
Бащата: Да си член, който само кореспондира!

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

813 1 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 6. 🇧🇬

5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...

генек

Prose » Novellas and novels

1K 2 9

Волк 🇷🇺

Буджак завален снегом. Стынут в стуже уныния долгие зимние ночи. Высокие сугробы холодно держат рыхлую белизну сползшей с неба перины. Все щели, завеянного снегом крестьянского двора, сквозят проточным завыванием сосредоточенной стужи, всюду свистит озорной, пронизывающий холод ветра. В кольях, в ша ...

Бетон

Prose » Short stories

2.8K 3 2

Затвор 🇧🇬

Очите на закоравелия престъпник пробляснаха заплашително към ченгето отвъд килията и по масивните му жилави ръце избиха капчици пот. Приличаше на озверял биг пред, чиито очи бе размахан червен флаг и единственото нещо, което го спираше да извие преградата помежду им, а след това и врата на шериф Доу ...

Dayan_101

Prose » Short stories

2.2K 6 6

Разковани дъски - 77 🇧🇬

Винаги е по-добре, да излезеш навън с мокра глава отколкото с празна.
25.03.2018
Единствено тромбът заема наистина специално място в сърцето ти.
24.03.2018
Гениалните неща са прости. Но простите хора, си остават прости, независимо до колко гениални неща се докосват през целия си живот... ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.1K 7 10

Сюжет за още една реклама 🇧🇬

Стръмни стълби в хотел. Осветлението е оскъдно, но ни позволява да видим сцена с два персонажа. Първия персонаж е блестяща блондинка в къса пола, тип минижуп на високи токчета, която се опитва да запази своето достойнство, качвайки се по стълбите.
Вторият персонаж е добре облечен джентълмен, попреми ...

йеромонах

Prose » Humorous

1.1K 1 2

Jazz and cigarettes 🇧🇬

Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато вид ...

Jazzing

Prose » Novellas and novels

1.3K

След раздялата 🇧🇬

Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Letters, Others

2.4K 5 4

Влюбеният хакер 🇧🇬

Открай време харесваше Марчето, още от детската градина, а тя все му се подиграваше. Но в училище беше друго. И въпреки, че подигравките продължаваха, все се увърташе около него преди тестовете защото, както казваше баща му, докато беше бременна с него, майка му все държеше лаптопа на корема си. И к ...

Alastor

Prose » Short stories

1.7K 1 3

Лидерът - глава 9 🇧🇬

Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.3K

Добре 🇧🇬

- Пускожо, пък Габела въже!
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...

Marmadun

Prose » Short stories

1.5K 3 6

Непринуден алтруизъм 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, защо Саркози е взел подкуп от 50 млн. долара от Кадафи?
Бащата: За да ги даде на жена си!
Малчуганът: А той не помогна ли за освобождаването на българските сестри?
Бащата: Добре си запомнил.
Малчуганът: Според теб каква е причината да го стори? ...

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

803

18+ Педагогически подход 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, какво означава думата содомия?
Бащата: Да се миеш със сода.
Малчуганът: А как се наричат умилите се със сода?
Бащата: Содомити.

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

738 2

Видеонаблюдение 🇧🇬

Жената беше грозна, но очевидно се гордееше с това. Боядисаната ѝ коса не се развяваше, а стоеше като ламаринена, нащърбена отдолу и заострена, за да причинява болка на раменете ѝ и на мъжките погледи. Беше достатъчно рядка и сплъстена и нямаше как да служи за украса или отопление, но можеше да се п ...

exuded

Prose » Short stories

1.6K 2 6

За славата на Долно Милево 🇧🇬

За славата на Долно Милево
- Ей, комщийке, ще си развалим дослука с тебе да знаеш!
- Що бе комшо? Какво толкова съм направила?
- Абе ти нищо не си ми направила, ама твоя петел не ми дава да се взема дрямката.
- Их, пък и ти бре, комщо. Петел като петел, какво толкова? ...

ГеоргиГеоргиев

Prose » Short stories, Humorous

1.6K

Любов 🇧🇬

Тъмно е. Вървиш през коридора. Той върви след теб и те оглежда. Не знаеш дали искаш очакването си. Защо отиде? Огледът му е неангажиращ, почти както оглежда всяка. Не вярваш. От гостната се чува музика. Тиха. Нежна. Пълно противоречие на обстановката.
- Кафе или коняк?
- Не. Просто искам да ги видя ...

нмг

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.8K 3 3

Не ти казах 🇧🇬

Чувах гласът ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...

ponichka.1

Prose » Short stories, Letters, Others

1.3K 2

Няколко писма до теб-8 🇧🇬

Днес разбрах – ти си моето слабо място... Моят locus minoris resistentiае... Моята болезнена липса, като жажда, която те измъчва и не можеш да пиеш вода, като фатален дефицит на кислород, като безсъние сред галопа на ежедневието... Сънувах те, докато спях до теб... Двамата с теб бяхме роботи, на теб ...

maracuja

Prose » Letters

1.4K 1 3

Принос към вечността 🇧🇬

Малчуган: Тате, дай ми два примера за нещо, което няма край в България.
Бащата: Комунистите и зимата.

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

898 4 3

Ключето на времето 🇧🇬

Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събр ...

perfanov

Prose » Short stories

786 1 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 5. 🇧🇬

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

генек

Prose » Novellas and novels

1.1K 1 5

След Под Игото 🇧🇬

Българошотландският боец Мунчо си карал велосипеда, застанал с гръб към кормилото. Спрял го агент от ДАНС и със заплашителна интонация му казал:
- Защо караш по този начин? Не знаеш ли, че това може да се изтълкува като знак на протест срещу срещата във Варна между ББ и Хердоган?
В отговор Мунчо изм ...

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

912 2 1

Черната лястовица 🇧🇬

Черната лястовица
Живееше между сън и реалност и нито беше жив, нито умрял. Спеше между празната бутилка и пълния пепелник. Някъде на върха на селото, някъде в столицата, или в няколко пъти запалвания 34-ти апартамент. Люлееше го треска, миришеше на алкохол и халюцинираше. Лицето му, заприличало на ...

Plevel

Prose » Short stories

1.1K 11 13

Лидерът - глава 8 🇧🇬

Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.2K

Short stories and prose by contemporary authors

Споделеният път 🇧🇬

Вечните въпроси 🇧🇬

Тя ще знае 🇧🇬

Кошмари 🇧🇬

Проклятието на Ротингер (4-та, последна част) 🇧🇬

Катерина 🇧🇬

Северно сияние 🇧🇬

Урок по доброта 🇧🇬

Човек и епоха 🇧🇬

Предупреден - половин спасен 🇧🇬

Оптимистичен акорд 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 7. 🇧🇬

Неразрешен Случай 🇧🇬

Неочаквано прозрение 🇧🇬

Защо не беше установен контакт 🇧🇬

Със здраве 🇧🇬

18+ Подранила любознателност 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 6. 🇧🇬

Волк 🇷🇺

Затвор 🇧🇬

Разковани дъски - 77 🇧🇬

Сюжет за още една реклама 🇧🇬

Jazz and cigarettes 🇧🇬

След раздялата 🇧🇬

Влюбеният хакер 🇧🇬

Лидерът - глава 9 🇧🇬

Добре 🇧🇬

Непринуден алтруизъм 🇧🇬

18+ Педагогически подход 🇧🇬

Видеонаблюдение 🇧🇬

За славата на Долно Милево 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Не ти казах 🇧🇬

Няколко писма до теб-8 🇧🇬

Принос към вечността 🇧🇬

Ключето на времето 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 5. 🇧🇬

След Под Игото 🇧🇬

Черната лястовица 🇧🇬

Лидерът - глава 8 🇧🇬

Queue