Short stories and prose by contemporary authors

42.1K results

Неизпратени писма - Добре дошъл в храма на Душата ми... 7 🇧🇬

"Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова
Здравей... ...
1.5K 6

Неудобни въпроси 🇧🇬

> - Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс.
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях ...
1.1K 3

В планината /част втора/ 🇧🇬

След като отмина първоначалното вцепенение, гладът взе превес и турчинът се включи в обезкостяването.
Тридесет минути по-късно лакомо поглъщаха късове месо от полуопеченото куче.
- Ако се разчуе, че съм изял кучето си, ще знам, че е излязло от вас и ще излудея. А знаете в лудостта си на какво съм сп ...
641

Със слабостта, с която ги обичах 🇧🇬

Слабостта, с която ги обичах
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...
1.5K

Каменната гора 🇧🇬

Сед­нал в ка­руч­ка­та, ко­я­то се кла­те­ше по ка­ме­нис­тия пла­нин­с­ки път, ста­ре­цът пушеше мъл­ча­ли­во по­жъл­тя­ла­та си лу­ла. Под про­вис­на­ла­та пе­ри­фе­рия на шапката тъж­ни­те му очи се взи­ра­ха сред ство­ло­ве­те на ве­ков­ни­те ня­ко­га, се­га вка­ме­не­ни
дървета, с на­деж­да­та ...
1.5K 3

Усмихнете се за Бог да прости... 🇧🇬

Пътувам в един автобус. На трети ред седалки съм. Гледам някакъв скучен нехудожествен филм и си мисля. Пак нещо не ми е както, че да ми е така като на другите хора. Системата за киното на ДВД то нещо се скапва и шофьорът успява да пусне само някакъв заблуден диск с научнопопулярен филм за странните ...
2.1K 1 7

Откровено с любов 🇧🇬

И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако лип ...
1.2K 2

Пожарища 🇧🇬

ПОЖАРИЩА
В един забравен от Господа приграничен район, имахме обект, за който отговарях. Мястото бе планинско и негостоприемно. Суха и безплодна земя – само едни изгризани от козите и магаретата трънаци. Бурните събития на двадесети век го бяха подминали, а географското му разположение го бе постави ...
1.1K 8

Наметалото 🇧🇬

Преди много, много години в селцето Сули, край Кайро, живял беден младеж на име Джафар. Той бил добър и честен, и съселяните му го обичали и уважавали. Джафар не притежавал нищо друго на този свят, освен доброто си сърце и едно старо муле, останало от родителите му. И макар хората да го обичали, еди ...
2.3K 7

Шанг Транг 🇧🇬

ШАНГ ТРАНГ
Колкото и да си мислиш, че си врял, кипял и застивал, все нещо ще се намери, в което нито си се врял, ако ще и да си се навирал.
Аз това българо-виетнамче го знам. Даже познавах и баща му. Шиеше ми панталони за пет лева, от дънков плат, за десет пари, метъра. Шиеше ги след работа и в неде ...
887 11

Зная, че всекиму са потребни пари 🇧🇬

Сутринта на Бъдни вечер му позвъни един приятел. Искаше да му предаде събраните пластмасови капачки и той побърза да се отзове на поканата за кафе. Преди около месец му бе разправил за идеята на едни хора да събират капачки и с получените пари от „Вторични суровини” да купуват полезен електроуред на ...
712

Приказка без край 🇧🇬

Това беше най-странната обява, която някога съм виждала. „Мога да създам най-красивата ви приказка, за да я изживеете”.
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...
960 3

Емилия и другите-глава15 🇧🇬

Емилия и другите
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешохо ...
1.1K 5

Девствената Изабела 🇧🇬

Това момиче не беше като всички. Една сутрин я намерихме седнала на последния чин да си скубе веждите. Класният влезе и ни я представи - Изабела от Русе, преместили са я, от днес ще учи с вас. Хм, преместили са я! Целият клас я загледа, а тя преспокойно си отскубна най-дългия косъм, прибра пинсетата ...
3.2K 2 32

Неизпратени писма - "Най-сладкият залък" 6 🇧🇬

"Казваш, че вкусът на хляба
зависел от това дали си гладен,
но знаеш ли, че всеки помни
кога е ял най-сладкия си залък?"
Ана Тубаджи ...
980 4

Моментът на истината 🇧🇬

И идва момент, в който разбираш, че каквото и да си направил за някого, то остава недооценено до момента, в който този човек не те изгуби и не разбере, че е имал единствено теб през цялото време. Тогава му става ясно, че никой друг не се е интересувал за него освен теб, че никой не се е старал да го ...
618

Любов в една секунда 🇧🇬

Вгледах се в нея. Беше толкова спокойна в съня си! Дали ако я целуна, ще се събуди? „Направи го“ – сякаш в съгласие потрепераха клепките ù. Наведох се.
***
Стоеше до колене във водата, а милионите звезди на небето до една блещукаха в косите ù. Имах чувството, че е стъпила накрая на лунната пътека и ...
1.3K 1 8

В планината /част първа/ 🇧🇬

Тимотей тръшна вратата на уазката, настани се удобно и се провикна през отворения прозорец.
- Идвайте, животни!
Кирчо и турчинът пуфтяха нервно, прегърбени от тежестта на оръжията, а последният се опитваше да удържи повода на немската овчарка, която нямаше търпение да се качи при стопанина си.
Русна ...
724 4

Лек инат 🇧🇬

Тя е голям инат. Някои мислят, че е сладко. Е - не е! Тя много си пати от този си инат. Казва "не" от гордост, а иска да изкрещи "Да, по дяволите"! Тъпа гордост, тъп инат. Ама така е, овенче е. Та наскоро пак пострадала от магарешката си глава и ми разказа.
Запозна се с едно момче, хареса го. И неща ...
1.4K 3

Мама 🇧🇬

Беше студена зимна нощ, мъгли прокуждаха светлината, снежинки се въртяха в замаян танц, зловещите сгради на безприютния град стърчаха като надгробни плочи. Едно малко момиченце с руса къдрава коса и сини очи търсеше със залутан поглед в тъмнината шейната на Дядо Коледа, изпълнено със съкровени копне ...
1K 1

Бабчо 🇧🇬

Отначало се тръшна – не давам да ма оперират и тва е. За кога, ма? Осемдесе и шес съм станала, осемдесе и седма карам.
После лекарите я убедиха, че трябва, че не е страшно, и баба се примири. И почна да слуша като никога. Рентгени, ехографии, изследвания на гладно, каквото кажем, тя изпълнява безроп ...
1.5K 14

За този и всички други животи 🇧🇬

За този и всички други животи
Да очакваш. Без да искаш. Без да знаеш. Без да знаеш кога. И това тихо очакване да засилва хаоса, в който твоето съществуване намира безпочвен смисъл. Хаоса, порядъчният хаос, който изпълва безсмислените ти делници с безпорядъчни чувства и желания.
Да бъдеш. Да бъдеш ве ...
1.8K 1 1

Неизпратени писма - Огледало 5 🇧🇬

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша....
Отразявам се в теб, като в огледало...
Оглеждам се в теб.
Опознавам се през твоите очи... ...
923

Холограмата на Титан 🇧🇬

(разказът е номиниран в конкурса на Марсианско общество)
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята ...
1.4K 14

Необяснимо 🇧🇬

Протегнах ръце, леко изтласках тялото си и водата ме пое в хладната си прегръдка, само за миг, колкото да ме предаде в неговата. Близо до мен премина медуза, усетих, че ме е парнала и изпищях, а той ме целуваше и се смееше.
- Твоите целувки са по-парещи от тези на медузата, но не се оплаквам...
Каза ...
923 6

Жегатa беше непоносима 🇧🇬

Жегатa беше непоносима, но той не я усещаше. Не усещаше парещото слънце върху кожата си, не усещше, че рибата кълвеше… Беше застинал във времето. Погледът му беше празен и стъклен…
(В спомените му) … Очите му се спряха на отсрещния бряг, където лежеше някакво момиче, което не се виждаше особено добр ...
1K 2

Статистика 🇧🇬

Разбутах празните бутилки опитвайки се да подредя извънредната кочина създала се в стария ми дом. Време беше да продам този апартамент и да скъсам с миналото си. Татко отдавна си отиде,а мама... Не мога да проумея кое беше по-истинско за нея. Фантазиите, които изградих като дете, разказите на баща м ...
757 3

Гимнастичката 🇧🇬

Това се случи в началото на деветдесетте години, когато много млади хора копнееха да видят Запада, просто защото досега не бяха имали това удоволствие. Нели и сестра й Илиана се възползваха от удалата им се възможност – пари от наследство – и заминаха за Германия, за да се порадват на „истинския” жи ...
882 2

Грешни спомени - 12 🇧🇬

Беше станало време за вечеря, когато Мак се усети и ни прати да ядем. Упойката яко ме бе приспала и нямах представа, че съм била толкова дълго в безсъзнание. Мак внимателно ми сложи превръзката на ръката за да стои на високо и ми каза да не я свалям.
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...
1.3K

Разковани дъски - 50 🇧🇬

Когато всичко отива на кино, това е сигурен знак, че трябва да излезеш от филма...
Шефът замина на почивка. Отстрани нещата изглеждат така, все едно съм заминал аз.
Предлагам Ви изключително простичко упражнение за отслабване в две стъпки:
Стъпка1 - заставате на четири крака, изпъвате врат напред и ...
1.3K 12

Принца и Просяка 🇧🇬

Нощта се стелеше бавно и неусетно навред. Нощта бе по-красива от всякога, но дори тя, нощта не можеше да се пребори с жегата. A тя, жегата, бе прегърнала този голям град още през май и сякаш нямаше намерение да си ходи. И тази жега убиваше всичко наред. Хора, животни, реколта, уби дори и реката.
Мал ...
2.3K 3

Изворът на живота 🇧🇬

Изворът на живота
Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. Сл ...
667 1

Аджеба 🇧🇬

АДЖЕБА
Още що отворих вратата на кафенето и наскачаха всички насреща ми, сякаш идех от междузвездна експедиция:
- Айде бе, Даскале, де се губиш? Сядай тук да кажеш, какво става сега, аджеба?
- Аджеба става, аджеба – троснато им отвръщам, щото ми е писнало все на мен да ми ги курдисват тия.
- Как тъй ...
888 2

Някой, който ме познава 🇧🇬

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне до ...
1.3K 1

На завоя на моята улица 🇧🇬

На завоя на моята улица
-1-
Странни същества са жените! И същевременно безкрайно логични по своему. Ето, рано сутрин, съпругата решава да ме изрита навън.
- Ставай от тоя компютър! – безапелационно нарежда тя. – Разходи се малко, виж белия свят, мини по нашата улица да купиш закуски.
Изключвам слух ...
2.3K 4

Кръв 🇧🇬

Снегът капеше. Падаше на големи буци и се разбираше в краката ѝ. Снегът плачеше... Отиваше си, сякаш.
Тя запретна фустата си. Събу цървулите и нагази в мокрия сняг. Пред нея реката се разливаше. Самотна, почерняла от кръвта на братята ѝ. Те бяха седем братя и една сестра. Като в онази приказка. Тяхн ...
815 3

Молба за прошка 🇧🇬

МОЛБА ЗА ПРОШКА
- Снахо, сипи ми малко водичка, да си изпия хапчето!
- Чакай, ей сега, чакай тате, само да свърши серията, че виж какви са любвеобилни в тези турски филми.
- Сигур е тъй, дъще, ама дай ми водичка, моля те!
- Сега, сега... ето, тате. ...
880 9

Прости ни, Апостоле 🇧🇬

"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...
1.1K 2

Неизпратени писма - 4 " Не мога да се сбогувам с Морето..." 🇧🇬

„Не мога да се сбогувам с морето.
То е сякаш да режеш сърце.
Не може да ти бъде отнето,
нещо което вечно ще те зове...”
Eмилия Найденова ...
947 2

Любов (морска история) 🇧🇬

Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...
1.7K 4