Много мразя в почивен ден да се събудя рано. Още повече, че снощи татко отговори на въпроса ми каква работа имаме за вършене утре със следното възмутено изявление.
-Хората са ти дали почивните дни не за да скочиш с първите петли, моето момиче! Строго забранявам да се става преди 9 часа. Това е запов ...
ЕДИН ДЕЛНИК НА
ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРОФЕСОР
Не обичаше да става рано, пък и нямаше за какво. Имаше лекции два пъти седмично по два часа и си ги беше заръчал от 10 до 12 часа. От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда. Професоршата му приготвяше закуската ...
Здравей, мое 16 годишно аз!
Толкова далечно ти се струваше да пораснеш, нали?! А времето сякаш отлетя. Пиша ти от позицията на малко по-преживяла, повече плакала, повече смяла се! Да, наистина нещата се променят нищо, че сега всичко ти се струва невъзможно.
Пиша ти за да ти кажа няколко неща!
Първо! ...
Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...
/зимна приказка за любовта/
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...
Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...
Не разбирам упоритостта, с която археолозите търсят гробове на вампири край Созопол, когато в конкурсите за красота има изобилие от прекрасни и живи екземпляри.
Ние българите сме като хлебарките. Откъдето и да ни наритат, продължаваме наВред.
Новият подбор на Бъзик Брадър - ALL SCARES... И веднага с ...
Едно малко момченце се возеше в такси до майка си. Беше тъмно, единствената светлина бяха фаровете на колите и уличните лампи. Това момченце щеше да ходи на "абитуриентския си бал", както казваше майка му. То "завършваше" детската градина.
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...
Глава седемнадесета
Учебната 1947/48 година се оказа съдбоносна. През този период имаше едно прекрасно събитие- раждането на братчето ми, и две ужасни събития, които промениха живота ми. За едното ви разказах в предидущата глава, а сега ми се иска да разкажа за второто. Но ще започна малко от по-дал ...
-Защо не мога да разбера какво мислят другите, а?
-Защо ти е да разбираш какво мислят другите?
-Е как, мога да разбера ходовете им, да се предпазя.
-Но и те това което правиш ти и те това правят.
- Не не е така, защото не ценят всички шансовете дето им се предлагат, а ти се качват на главата. ...
***
3
Усмивката на този човек в никакъв случай не означаваше „бързо оздравяване” или нещо подобно. Косата му бе дълга, под раменете. Кърваво-червена, до колкото помня. Когато попитах Океания, тя каза, че освен Коракс не съм имала посетители. Странно. Към обед Коракс дойде. Донесе ми цветя.
- Здравей ...
„Приятелю, ще ми липсваш. Аз не си отивам, не те изоставям… нищо че така изглежда.
Не забравяй колко сме се смели. Не забравяй и колко сме плакали. Не забравяй нашите скандали, защото и те са голяма част от обърканата ни връзка.
Аз няма да съм толкова далече. Винаги ще съм някъде край тебе, наблизо. ...
Днес ходих „на доктор“. Успешно ми отряза ушите и езика. Сега вече нито чувам, нито мога да говоря. Ех, животът стана толкова прекрасен! Не ми ли вярвате? Е, нека ви обясня тогава защо съм толкова щастлив:
1) Не ми се налага да слушам чалга. Нито в автобуса, нито в таксито, нито в маршрутката. Нито ...
Беше последният петък на ноември. Рано следобед дядо Сашо и шестгодишният му внук Алекс се отправиха към близкия мол. Там по традиция ознаменуваха с подарък всяка тяхна среща.
- Ще ми купиш ли таблет за Коледа? – поинтересува се момченцето. Дядо Сашо не беше наясно що е то таблет – май нещо като моб ...
ХИМИКЪТ
Силно изразеният му косопад в областта на върха на главата го правеше да изглежда като средновекомен мисионер. Само му липсваше традиционната за тези люде кръгла шапчица, която да прикрива или да създава плешивината. Като добавим към това гърбавия нос и подпухналото лице с огромни черни сенк ...
Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - филосо ...
Вторник вечер. Края на август.
Пътувам с почти празен влак, слушалките са забити в ушите ми, а погледа ми - в прозореца, през който съзерцавам отсрещния нощен пейзаж. Тъкмо си мисля, че това ще е поредното безинтересно пътуване, когато изведнъж вляво от мен се настаняват момче и момиче. От километри ...
Някой почука на вратата. Помня го, но се е променил. Очите... Тези зелени очи! Когато бяхме по-малки един поглед бе достатъчен за да разберем, че нещо не е наред.
- Влизай. - огледах се за някой, който случайно може да ни е видял. Чисто е. Затръшнах вратата, което сега не ми се струва толкова добра ...
Писателят Ахил Ахилесов, добре познат на ценителите на словото, получи неочаквано предложение. Изненадата дойде от политическа централа, с която той не искаше да има нищо общо. Не че към останалите хранеше по-различни чувства. Политиката за него бе квинтесенция на злото и подобаващо го отвращаваше. ...
Мадам Памет изтръсква лачената си чанта на масата и тършува из спомените. Повечето, уви, се оказват тъй овехтели, избелели и изпокъсани, че Мадам Памет ги гледа със съжаление. После обаче размисля и ги връща обратно в лачената си чанта.
Бразилското пристанище като резенче портокал светна пред погледа ми в далечината. Усетих прилив на щастие, усмивката ми се изтегна като в хамак от единия край на лицето до другия. Представих си всичките екстри на сушата – хубави питиета, страстни бразилки и нощи, изпълнени с музика, танци и веселба. ...
ДОБРОДУШКО
Eсента оголи дървета, вятърът отнесе и последните листа и сега те стояха грозни с разперени клони. Нямаше и помен от лятната хубост. Валеше. В стаята стояха няколко човека и всички те гледаха младия човек, който лежеше на леглото. Беше блед, на лицето му беше изписана жестока умора. Всичк ...
Съществуваше едно момиче. Тя беше харизматична, обаятелна и всеки, който я срещнеше, изпитваше необходимостта да бъде отново в нейната компания, да чуе какво има да каже, да се вгледа в завладяващите ѝ очи, да послуша звънливия ѝ глас, да разбере какво криеше в себе си крехкото ѝ тяло. Това момиче н ...
Хубавото на градският транспорт е, че не те ангажира да шофираш и можеш да предремеш, дори прав, озовавайки се след известно време на работното си място. Ако се налага, може да се прекачиш един–два пъти, но пристигането е сигурно. Когато се напиеш повече от състоянието "до–насита", на другата сутрин ...
"Учиха ме старите хайдути,
с думите от странджанските песни -
и във най-опасните минути
да оставам доблестен и честен.
Пред врага си да не коленича - ...
Глава шестнадесета
В подножието на Западна Стара планина се е сгушило китно селце, разположено сред обширни ливади напоявани от две реки. Блатото и Герена. Тази втората у някои автори се споменава като Сливнишка. От памтивека, за местното население тя е Герена. Тук пролетта е свежа, а лятото прохлад ...
Случвало ли ви се е да се събудите в ръцете на изнасилвача си?
На вас може би не, но на мен - да.
Прибрах се рано сутринта на другия ден. Майка ми ме посрещна с викове, а баща ми ме удари. Мисълта за самоубийство ставаше все по-натраплива.
Естествено, аз не казах истината. Толкова ме беше страх! Мож ...
Железан - 1948-ма!
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - съвместно с Данчо Грудев и Велко Вакрилов.
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Данчо, болен от туберкулоза, нахлузва примка и увисва на въжето… ...
Пролог
От три хиляди седемстотин деведесет и девет години и деведесет и осем дни Елониана се върти около Полукс със скорост петдесет километра в час. Преди годината тук бе сто дни, денонощието тридесет часа, имаше три сезона... Сега годината е петстотин седемдесет и три дни. Температурите достигат ч ...
ПРОФИЛ
Аз съм Ончо. Вие ме познавате, но това не ми сменя кефа да се представя на публиката, ей с туй мое излагане.
*
Няма значение, кой съм бил, преди да е интересно. Интересното стана после, като дойдоха интересните. Те ми казаха, че вече съм Ончо. Аз се съгласих. Като такъв се справях отлично. Ка ...
Фирма " Ако зажалиш някой ден " предлага драмска ракия и одринско вино. Етикетите и капачките- оригинални!?!
Събуждам заспали чувства с материали на клиента. Побързайте,сега е момента!
Търся нови мебели на старо!
Заменям жената на моя приятел за някоя от приятелките му!
Бела Дона очаква своя Кара Та ...
Вечер. Някъде край Черноморието.
Тази нощ Джоуел бе решил да отиде до брега и по възможност, да остане насаме с мислите си. Просто имаше нужда да види морето и изгряващото слънце, което е било виждано от толкова много хора преди него. Вървейки по пътя, той си помисли, че навярно всеки вижда морето и ...
- Здравей, Еди!
Никога не го бе назовавала по малко име.
- Лайла, направи ме толкова щастлив! Само, ако знаеше...
Хейс я обсипваше с безброй целувки.
- Едгар, ще ме задушиш. Толкова силно си ме притиснал. Тук съм, няма да избягам! ...
КОГАТО ЕБОЛА ПРИСТИГНА В БЪЛГАРИЯ
Когато заразната болест Ебола пристигна в България, властите бяха готови.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диагностично-консултативни центрове за активно лечение бяха на крак; психиатричните кабинети стояха отворени денонощно; селски клиники, частни медиц ...
Баба Шина отдавна не помнеше колко години е навършила, а като я попиташе някой, махаше небрежно с ръка и си почесваше набръчканото чело.Поглеждаше шеговито и с леко изкривената си усмивка казваше, да попитаме ”Оня горе”,посочваше към небето с пръст и закачливо удряше по стъпалото на старата скърцаща ...
Дойде вкъщи жалък, кожа и кости, кал и бълхи. Усилено му търсихме дом. Нов. Подходящ. Една седмица по-късно, Гадината се чувства... видимо...у дома си. Дебел, мек и доволен. И още по-жълт. Все се заричах, че повече животни в нашата къща няма да има, ама...ей го! До преди малко щракаше и той на клави ...
Понеделник, на обяд. Тъкмо се бях събудил от среднощния запой с Карло, а интересното беше, че нямах махмурлук. Явно вече съм придобил някакъв имунитет към алкохола, още повече, че преди няколко дни, когато гърлото ме болеше, реших все пак да пийна малко бира и неочаквано, на другия ден се чувствах д ...