Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

За звездите и хората 🇧🇬

"Какво да направя? Аз съм само един звезден пътешественик. Пътувам през различни вселени и на черно-златния екран изливам надеждите, таящи се дълбоко в съзнанието ми. Гледайки замъглените картини пред мен се старая да не примигвам, защото колкото и далече да протягам ръце, преминат ли ресниците през ...

heartandsoul

Prose

961

* * * 🇧🇬

М И Т К О Докторът завъртя подписа си, изрече едно "дааа", внимателно откъсна първия екземпляр, удари печата и остави листа на масата. "Медицинското е готово, остава само да го представите на комисията" - каза той, закопча чантата си, стана и се упъти към москвича си. С треперещата си ръка Митко взе ...

pevt32

Prose

703 1

Пролетна импресия 🇧🇬

Ех, че е хубаво! Пролетта дойде!
Със слънцето, с ветреца, кога по-силен, кога лек. Едва, едва разклаща върхарите на дърветата. А Земята, тя диша! Ако се загледаш, ще видиш лекият и дъх, който излита от недрата и. Дъх на стоплен чернозем.
Загледай се в тревичките. тук там между нежните им стебла игли ...

snevra

Prose » Short stories

1.1K 1

...?. 🇧🇬

Дали зрелият поглед над нещата ги трансформира в simple състояние? Или наивното и по детски мило , и непредубедено съзнание ги „приема“ ? И се мъчи да ги разгадае? Оцветява ги в розово - цветът на Барби , цветът на красивите и с щастлив завършек приказки, розово небе... Илюстрации...
Дали опитът уби ...

desska_84

Prose » Others

828

Копнеж 🇧🇬

Копнея да създам най-перфектното произведение. Нещо като „Един сезон в ада” на Рембо, но в нов вариант. Мечтая да изразя с думи неизразимото, неописуемото, невъзможното. Искам да облека в слово най-тъмните кътчета на душата ми, на всяка душа. Искам да кажа онова, което никой не е успял да каже, да с ...

sneakylittlething

Prose » Others

698 1

Грешни спомени - 13 🇧🇬

Спомен. Какво са спомените? Запечатани моменти в паметта, които лесно се забравят. Хубави, лоши, повече лоши-ако трябва да преценявам. Често хората казват, че искат да забравят даден момент, да щракнат с пръсти и хоп - спомена изчезва, защото си "затормозявали мозъците с ненужни преживявания" или пъ ...

Phnemonic

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K

България накъсо - 9 🇧🇬

Докато се опитва да изпревари другите, българинът яко се минава като подминава себе си...
На международна сцена се очакват с интерес изявите на новата прогресив и агресив рок банда KRIM THEATER.
Представяш ли си, ако Хан Крум, след като бе изкоренил лозята, да беше разрешил на войската да пуши трева ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1

Тарикат на свободна практика 🇧🇬

Тарикат на свободна практика
С пукването на демокрацията се навъдиха много бизнесмени. От преди си имахме разни тарикати, но сега можем да се радваме на една нова категория : бизнес - тарикатите.
По принцип, българинът разбира от всичко, но най-вече на думи. Футбол, политика, варене на ракия – нищо ...

dinko1963

Prose » Short stories

1.1K 5

Чиновникът 🇧🇬

Бялата фасада на държавното учреждение привличаше граждани от всички точки на страната. Едни за да си свършат работа, други за да имитират, че вършат такава. А какво по-добро място за такава дейност от наскоро ремонтирана с народни пари сграда на пъпа на столицата? През зимата ти е топло, от новата ...

Leandeer

Prose » Short stories

1.1K

Саботаж 🇧🇬

- Здравей!
- Здрасти, нямах търпение да се видим!
- Много си красива - очите ти искрят така игриво, а усмивката ти сияе като изгрев... Сигурно денят ти е бил страхотен?
- Хаха, благодаря! Не, денят ми беше сив и скучен, просто се радвам да те видя след толкова време!
Ох, глупости... Да не си в сапун ...

problematichnost

Prose » Short stories

1.2K 1

18+ Нарко бич 🇧🇬

Тя отвори очи, но не виждаше нищо. Бавно се изправи, подпирайки се на стената и с разперени напред ръце тръгна на някъде. След няколко крачки напипа врата и я отвори. От ярката светлина очите я заболяха и тя ги прикри с бледата си ръка. Излезе навън и слезе по няколкото стъпала. Бе слънчев и приятен ...

problematichnost

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K 1

Рубина 🇧🇬

РУБИНА
Препичам се на плажа и немея от толкоз хубост на едно място. Черният флаг над спасителната кула и едрогърдата рускиня ме задържат на брега на морето. За кой ли път очите ми бягат по кръстословицата, а тя не излиза. Захвърлям я настрани. Погледът ми се спира отново на руската красавица. Тя от ...

korsar

Prose » Short stories

1.2K 2

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли откога те чакам – въздух, смисъл, аромат на пролет.
Знаеш ли откога те чакам – изпепеляващ, болезнен, агонизиращ дъх на любов.
Знаеш ли откога те чакам – дихание мое, сълза едвам пролята, емоция дълбоко прикрита, да избухнеш, да ме обсебиш, да ме разтърсиш до основи, да промениш моя ритъм. ...

omaina

Prose » Letters

1.9K 5

Г-н Мечев 🇧🇬

Някъде по развиделяване Кикимор Въльов Мечов известен на обществото като г-н Мечев лежеше по корем на пода с ръце на тила и с очакване някой от заобиколилите го полицаи да го нарече „абсолютен престъпник“ и така да си гарантира спокойствие до края на живота, за негово нещастие охранителната камера т ...

Leandeer

Prose » Short stories

1.1K

Кривите огледала 🇧🇬

КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА
Не че не ни е хубава Морската градина, хубава е, по-хубава от преди, ама не и от още по-преди, кога в зоологическата живееше Пешо Маймуната и имаше „Къща на смеха” с криви огледала.
За Пешича чак толкоз не ми е, щото от бая време всички сме на неговото дередже, ама кривите, кривите ...

lordly

Prose » Humorous

1.1K 12

Ин и Ян 🇧🇬

Гледаше през черните капки по стъклото на прозореца. Е, не бяха съвсем черни. Във всяка от тях като блестящо златно мънисто се пречупваше и отразяваше жълтата светлина от уличната лампа. Това ги правеше да изглеждат красиви. Изведнъж се фокусира върху отражението в стъклото - на собственото ù лице, ...

heartandsoul

Prose

1.3K 3

ограбен живот - продължението - 20-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 20-та част
Наблюдението върху Саръка ни отне повече от седмица. Докато траеше, постоянно се притеснявахме да не би да замине за морето и да си приебе кончината…поне за момента, но за наша радост не стана така. Това да следиш някой приклещен в кола си е ...

emo2

Prose » Novellas and novels

974 5

Игри на съдбата - ХХІІ 🇧🇬

ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

861

Литературни апетити 🇧🇬

- Пусни я! - прогонвам съществото, което се е скрило под моята кино седалка. Но то продължава да дърпа книгата ми със своите силни челюсти.
Чувала съм някога да се говори за тези същества. Живеят под редовете кино седалки. Никой обаче не знае естеството на техния произход. Знае се, че се раждат в го ...

Shushu-Mushu

Prose

1.7K 1

Нощувка в рая 🇧🇬

- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед г-н ...

m770921

Prose » Short stories

897

Животът е нещо, което върви. 🇧🇬

Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...

manniwelle

Prose » Others

736

Пътят към Норголен 🇧🇬

За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...

FrOzEn__TeArS

Prose » Science fiction & fantasy

1.4K

18+ Нека да бъдат щастливи 🇧🇬

- Нека премахнем правото на частна собственост...
- Вече го премахнахме, Господин Президент. Преди повече от една година. Сега хората живеят в социални кошери и плащат десет монети на месец. Тяхното имущество бе конфискувано и разпределено между нашите най-пристрастени екстремисти.
- Тогава ще се на ...

Shushu-Mushu

Prose » Short stories

2.1K 1 6

Няма заглвие 🇧🇬

Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплете ...

ampy94

Prose » Novellas and novels

698

Писмо 🇧🇬

Писмо
...
Пиша писмо, а не мейл, защото искам да го почувстваш като мен. Ще ме усетиш седнала до теб, ще усетиш парфюма ми, дори ще чуеш гласа ми да изрича написаните думи. Знам, че ще се усмихваш с тези редове и ще плачеш, както плача аз докато пиша.
Започвам с многоточие, защото нямаш име. Имената ...

ruji

Prose » Letters

2.3K 1 1

Дяволето 🇧🇬

ДЯВОЛЕТО
Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското креватче и ви шепнеше в ухото:
- Реви, бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!
*
Така Дявалето научи първия и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и о ...

lordly

Prose » Humorous

937 3

Малките жестове 🇧🇬

Измъкнаха ме от калта. Няколко пъти. Бърсаха съзлите ми, когато се разпадах на хиляди атоми. Бърсаха лигите ми, докато ме валчеха към болницата. Бърсаха петната от разлято вино, тогава когато плачех и говорех за миналото си. Бърсаха до кръв лошото в мен, така че да остане само белота...
Ядосваха ме. ...

l1l1th

Prose

867 4

Фобия 🇧🇬

Седеше в края на леглото и гледаше отражението си в огледалото.
Отдаваше се с цялата си любов, с цялото си същество, и накрая... нищо.
Винаги се възползваха от тялото й. От душата никой не се интересуваше. През леглото й бяха минали стотици – млади, стари, умни, красиви, грозни... Общото между тези ...

satanas

Prose » Short stories

943 9

Малките неща :) 🇧🇬

Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...

iwa-kondewa

Prose » Others

1.6K

Никога 🇧🇬

Никога
Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.
Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.
Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз ни ...

lady_rose

Prose » Letters

1.4K 2 3

В период на разпад 🇧🇬

Тъмнина. Огромна бездна. Един безкраен тунел, в който не се виждаше нито лъч светлина. Това бяха последните няколко години от живота на Мишо. Сещате се – същият този Михаил, който едно време беше царят на чалготеките в Студентски град. Сега обаче всичко се беше преобърнало на 180 градуса. Едно време ...

xpired

Prose » Short stories

1.3K 1

Настроение 🇧🇬

Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички ...

mjinga-uhuru

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1

Разковани дъски - 51 🇧🇬

Човек се уморява от глупостите, които слуша по цял ден, от онези, които върши сам и от резултата, произтичащ от взаимодействието между двете.
Понякога борбата за сърцето на принцесата, е просто борба за част от менюто.
Подпис: канибал-царедворец
Министерство на оХолната среда и вредите...
Българскат ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 4

Когато ти е писано 🇧🇬

Сега като си помисля, всичко започна заради онази рокля.
Мразя да ходя по магазини, особено когато не ми се налага. Изобщо не ми е в стила да надзъртам тук-там, за да убивам време или просто да позяпам. Обаче роклята стоеше прекрасно на манекена, а на витрината имаше еднометров надпис - "разпродажба ...

hristam

Prose » Short stories

1.4K 12

Маски / Проектът Кифла 🇧🇬

Сърцето ù му принадлежеше, дори след годините, които бяха минали. С всяка изминала секунда, в която тялото ù се тресеше от тъгата, маските ù падаха една по една. Накрая останаха само сдържаните сълзи. Исках да я прегърна и да накарам всичко, да изчезне, но не можех да сваля гарда. Минутите минаваха, ...

robinhood91

Prose » Others

898

Налюби ме с думи 🇧🇬

Мислиш за мен! Зная! Усещам те!Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмих ...

suleimo

Prose » Others

3K 5 74

Битките 🇧🇬

БИТКИТЕ
На тази тема има велики разкази, романи, даже стихове. Не очаквайте от мен да ви предложа нов вариант на Троянската война, защото в моя разказ липсва Елена (Ленчето лятото си ходеше на село), за Олимп не става обезлесеният ни баир, а пък местните богове се събираха чак след залез слънце в кр ...

lordly

Prose » Short stories

871 13

Една Нова година 🇧🇬

ЕДНА НОВА ГОДИНА
- Хей, Тропанчо, стига си щракал копчетата на лампите! Я върви да си играеш навън! – направи се на строг Киро, бодна едно парче от сланинката и се обърна към събеседниците си. Малчуганът не му обърна внимание, само се изплези зад гърба му и изтича от столовата да търси другарчетата ...

dinko1963

Prose » Short stories

1.3K 7

Монолог на една девствена котка 🇧🇬

МОНОЛОГ НА ЕДНА
ДЕВСТВЕНА КОТКА
- Мияу-у-у-у, хайде надигни се, бе човек, вече обяд наближава. Водата ми от вчера несменена, в купичката ми три трохи, а пък тоалетната ми вече сигурно и на съседите мирише. Ще взема да ти се изчишкам на завитата през глава муцуна, та ще се сетиш тогаз.
Как можах така ...

lordly

Prose » Humorous

2K 16

Игри на съдбата - ХХІ 🇧🇬

ХХІ
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

1K

Short stories and prose by contemporary authors

За звездите и хората 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Пролетна импресия 🇧🇬

...?. 🇧🇬

Копнеж 🇧🇬

Грешни спомени - 13 🇧🇬

България накъсо - 9 🇧🇬

Тарикат на свободна практика 🇧🇬

Чиновникът 🇧🇬

Саботаж 🇧🇬

18+ Нарко бич 🇧🇬

Рубина 🇧🇬

Знаеш ли? 🇧🇬

Г-н Мечев 🇧🇬

Кривите огледала 🇧🇬

Ин и Ян 🇧🇬

ограбен живот - продължението - 20-та част 🇧🇬

Игри на съдбата - ХХІІ 🇧🇬

Литературни апетити 🇧🇬

Нощувка в рая 🇧🇬

Животът е нещо, което върви. 🇧🇬

Пътят към Норголен 🇧🇬

18+ Нека да бъдат щастливи 🇧🇬

Няма заглвие 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Дяволето 🇧🇬

Малките жестове 🇧🇬

Фобия 🇧🇬

Малките неща :) 🇧🇬

Никога 🇧🇬

В период на разпад 🇧🇬

Настроение 🇧🇬

Разковани дъски - 51 🇧🇬

Когато ти е писано 🇧🇬

Маски / Проектът Кифла 🇧🇬

Налюби ме с думи 🇧🇬

Битките 🇧🇬

Една Нова година 🇧🇬

Монолог на една девствена котка 🇧🇬

Игри на съдбата - ХХІ 🇧🇬

Queue