Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
42.6K results

“Годините набръчкват кожата, но само страхът набръчква душата” 🇧🇬

Когато Дончо дойде в селото преди тридесет години, тогава все още младите слушаха старите какво им говорят. Кога за добро, кога за лошо, кога каквото Господ даде. Ама Господ понявга нищо не даваше – нито добро, нито лошо. Само те оставя да се люпкаш като орехова черупка в бурно море. Ама то, морето, ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Prose » Short stories
1.5K 5

Без страх! (Детското) 🇧🇬

Оперирай се от какъвто и да било страх.
Без упойка. В съзнание. Със съзнание. Собственоръчно. Самостоятелно. Сама.
Проблемът е, че всички ги е страх. Това е единственият проблем.
Трябва обаче, да е пълно безстрашие. За беда, ще има много загуби в определени моменти, но няма как друго яче.
Дори да зн ...
selene727 (Северина Даниелова)
selene727
Prose » Others
867 5

Козунаци 🇧🇬

Мразовит обяд, Велики четвъртък е. Пред пекарната на улица "Иван Асен" се вие опашка от хора. Яйцата са боядисани и сега всички се замислят за другата важна част от празничния обяд - козунака. Късметлии са тези, които са вътре на топло в пекарната, останалите мръзнем под дъжда. Едрите капки сякаш ра ...
EllyBelly (Ели Иванова)
EllyBelly
Prose » Short stories
725

Страшничко, а? 🇧🇬

Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега светът ще свърши. Нея целува, останал без ...
deepimpact (Мария)
deepimpact
Prose » Short stories
1.3K 4

Трудността да си намериш тема - споделяне от една млада и смела писателка 🇧🇬

Сядаш на стола. Празният бял лист лежи пред теб. Толкова бял и чист, като пухкав сняг. Докосваш го, дори го галиш – съвършен е. Той те чака, чака да излееш в светлото му пространство въображението си. Знаеш какво трябва да направиш – да го изпъстриш с чертички, ченгелчета, заврънтулки... дори и петн ...
velislava111 (Велислава Събева)
velislava111
Prose » Short stories
1.6K 4

Тъжен празник 🇧🇬

Събудих се от липсата му. Болезнено, задушаващо събуждане. Пред очите ми - неговият образ, а в главата ми името му кънти и разпилява всичките ми мисли, като ураган и не ми позволява да мисля за нищо друго, освен за него...
През последната година се случваше все по-рядко да имам такива утрини. В дни ...
Rabellaa (Цветелина Иванова)
Rabellaa
Prose » Others
761 1

Ще съм една малка Вселена... 🇧🇬

Попитаха ме кого бих желала да бъда: огън, земя, вятър или вода.
Но аз искам всичко.
Искам да бъда огън. Да създавам пожари в хората, да ги изпепелявам и от тях да остава тънък, почти невиждащ се прашец. Да изгарям сърцата им, да топля ръцете им, да създавам усмивки покрай лагерните огньове. Да съси ...
blass-dinge (Александра Попова)
blass-dinge
Prose
1.2K 1 2

Невежество 🇧🇬

Кратун беше късоглед. Шофираше припряно и със самочувствие, отнасяйки се с пренебрежение към останалите.
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...
LyubovMironova (Любов Миронова)
LyubovMironova
Prose » Short stories
746 1

Не можеш да се извиняваш 🇧🇬

Пак ми се предаде, Ейнджъл.
Пак ми падна във краката,
но не смееш да признаеш
колко страда от вината.
Казваш, Ейнджъл, настрана си, ...
margomkxd (Маргарита Керемидчиева)
margomkxd
Prose » Others
1.1K

Ограбен живот - продължението - 22-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динами ...
emo2 (Емил Стоянов)
emo2
Prose » Novellas and novels
1K 7

Защото няма мен, когато няма теб 🇧🇬

Някога някой казвал ли ти е колко прекрасен си като спиш? Дори и да не те виждам, си те представям. Винаги, когато ми кажеш „лека нощ”, си представям как си лягаш, затваряш очи и се потапяш в някой хубав сън, където животът ти е точно такъв, какъвто го искаш и надявам се – аз съм някъде там сред кра ...
eliegeorgieva (Елена Георгиева)
eliegeorgieva
Prose » Others
905 1

Превоз 🇧🇬

Кой?
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...
Hordalendingen (Ярослав Митков)
Hordalendingen
Prose » Humorous
1.2K 3

Пусто 🇧🇬

Едно такова пусто, недовършено, като да започнеш история на последния ред на страницата или да я завършиш на първата на нов лист. И дъждът не помага. Не отмива, не носи чистота, не носи нищо ново освен прах във въздуха. Пусто. И на улицата няма никой. А е рано, няма 11. И на светофара му е самотно. ...
thesadprince (Малкият Принц)
thesadprince
Prose » Short stories
645

Нещо в центъра 🇧🇬

Беше прекрасна майска утрин. Разни хора крачеха наоколо и бързаха по разните си задачи. Малцина бяха тези, които забелязваха красотата на утрото, а още по-малко бяха тези, които се наслаждаваха на току що събудилата се природа. Вечерта бе валял дъжд и сега улиците и тротоарите бяха чисти. Слънцето б ...
SecondTower (Михаил)
SecondTower
Prose » Novellas and novels
785 1

Красивото грозно цвете 🇧🇬

Някога вятърът довя едно семе на едно пропукано, огряно от вечен мрак поле. Това беше мястото, където в края на деня, преди настъпването на нощта, Слънцето се скриваше и не се показваше до началото на новия ден. Там единствено Слънцето бе уязвимо.
Семето бе упорито и упоритостта му се превърна в нуж ...
mariqnchoto (Мариян Кънчев)
mariqnchoto
Prose
1.7K 4

Мрачна стая 🇧🇬

Вход. Антре. Празна стая. Ъгъл, в него свита една жена, обгърната от самота. Прозорец, лъч светлина пронизващ го. Сянка на жена. Легло в средата, пустош. Липса. Нямо сърце. Празна душа. Картина над леглото, сива, мрачна, носеща тъга. Стол, спрял да се люлее в ъгъла, „уморен” от чакането да се завърн ...
dust-in-the-win (Пламена Христова)
dust-in-the-win
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
815

Седмата нощ 🇧🇬

Отново се събудих от съня си. Тия дни, неизвестно защо, някак не успявам да прекарам цяла нощ в омайността на затворените очи. Все се будя от едно и също – виждам езерото, после луната, нейния отблясък във водите и…
… И не зная какво става после – никога не успявам да видя. Стряскам се, отварям очи ...
dark-paradise (Аглая)
dark-paradise
Prose » Others
980

Зелени ябълки 🇧🇬

Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...
Hordalendingen (Ярослав Митков)
Hordalendingen
Prose » Humorous
1.6K 7

Разковани дъски - 53 🇧🇬

Много се разбираме с нея, много се обичаме, само веднъж сме се карали - когато казах "НЕ" в гражданското.
За нуждите на алкохолиците в руската армия, започва производство на прибори за двойно нощно виждане.
Не е ли парадокс, че когато нещата натежат в твоя полза, веднага Ти олеква?
Животът е филм с ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Prose
1.5K 8

Песента на канарчетата 🇧🇬

- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...
krashkov (Тодор Кръшков)
krashkov
Prose » Short stories
771 1

Продавачът на музика 🇧🇬

Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Prose » Short stories
1.4K

В отражението на луната 🇧🇬

Ето, че отново е нощ. Пълнолуние. Спомням си за онзи ден отново и отново. Знaех, че тръгнa ли си веднъж от теб, кaжa ли "довиждaне", нямa дa имa друго "здрaвей". И товa всъщност ще се окaже неосъзнaтото "сбогом". A кaк не искaх дa го кaзвaм, не исках да си тръгна. Aко можех дa остaнa с теб, да държа ...
Tiannaa (Тиана)
Tiannaa
Prose » Others
686

Желание 🇧🇬

Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...
TheThirdEye (Иветтт)
TheThirdEye
Prose » Science fiction & fantasy
1.2K

Шенкела 🇧🇬

Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Prose » Short stories
827 1

В този град, в който няма какво да се случи... - 2 🇧🇬

-Хайде да идем на кино. –каза Ивелин на Любослав. - Гледа ми се филм, какъвто и да е.
-Сори, любима. С Лора се разбрахме да ядем пасти след часовете. Ти нали ще дойдеш?
-Не, мерси. – намуси се приятелят му. – И ако ходите, е време да ми кажеш. Няма да ви светя.
-Не ходим. Откъде пък ти дойде на ума? ...
Marmadun (Таня Георгиева)
Marmadun
Prose » Novellas and novels
1.2K 3

На село 🇧🇬

На село
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...
dinko1963 (Динко)
dinko1963
Prose » Short stories
1.3K 3

Злото не умира 🇧🇬

Говорите какво ли не! Предполагате! Но истината е, че не знаете нищо за мен. Не знаете как станах такава. Историята е интересна. Може да ви поучи.
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...
deepimpact (Мария)
deepimpact
Prose » Short stories
1.3K 2

Обратен ефект 🇧🇬

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Prose » Short stories
1.1K 4

30-годишен мъж 🇧🇬

В апартамента:
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...
Tanev (Павел Танев)
Tanev
Prose » Short stories
938

Стръв за удавници 🇧🇬

- Как си, мамо? Чувам те, чувам те, мамо, съвсем ясно те чувам, говори спокойно.
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
Довереница (Дочка Василева)
Довереница
Prose » Short stories
1.3K 14

И това било любов 🇧🇬

Серафим беше всепризнат майстор на глинени изделия в града. Добър, отзивчив, услужлив и с голяма душа. Как да не го обича и мало и голямо. Всички го познаваха. Нямаше втори такъв като него, не само с името си, не само с майсторлъка си, не само с благия си, обичлив характер, но у него имаше нещо, кое ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Prose » Short stories
1.7K 8

Сърце 🇧🇬

Тя е до мен всяка нощ и ден!
Тихо ù шепна колко много е за мен.
И през слънце, дъжд и сняг
няма нищо по-добро
от прегръдката ù в уютното кафе. ...
frostue (Радостин Иванов)
frostue
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
897

Белег 🇧🇬

Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
EleazarC (Елиас Канети)
EleazarC
Prose » Short stories
1.3K 3

Христос Воскресе 🇧🇬

- Какво си се замислил, комшу? Да нямаш проблеми?
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Prose » Short stories
2K 13

Дъждът 🇧🇬

Залповете на дъжда следваха един след друг, прекъсвани от кратка тишина.
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...
krashkov (Тодор Кръшков)
krashkov
Prose » Short stories
838 1

В този град, в който няма какво да се случи... 🇧🇬

Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи...
1990 година ...
Marmadun (Таня Георгиева)
Marmadun
Prose » Novellas and novels
1.9K 1 4

Ирония на съдбата (Великденска) 🇧🇬

ИРОНИЯ НА СЪДБАТА (ВЕЛИКДЕНСКА)
Навръх Великден олигархът Исус Кочов се събуди в отлично настроение. Беше спал само няколко часа поради среднощното посещение на черква, но мисълта за договорените там с корумпирани политици крупни далавери го изпълваше с бодрост. Иначе нямаше никакво отношение към он ...
Svetozar (Атанас Димитров)
Svetozar
Prose » Humorous
1.4K 7

Чернушко, Сивушко и Белица 🇧🇬

Имало едно време три малки облачета - Чернушко, Сивушко и Белица. Чернушко бил черен, Сивушко бил сив, а Белица била бяла. Тримата били големи приятели и постоянно си играели заедно над планини и морета, над рекички и горички, над хора и животни, над цветя и дървета. И Чернушко, и Сивушко мислили, ч ...
Rois (Събина Брайчева)
Rois
Prose » Stories for children
1.1K

Отвъден монолог 🇧🇬

ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...
purko59 (Ангел Веселинов)
purko59
Prose » Others
2K 1 22