Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Истинската цена на тютюна 🇧🇬

Последният звънец за деня би. Госпожа Маркова още не беше написала поредното домашно на дъската за следващия път, когато класа се изниза с грохот през вратата. Единственият отзив на крясъците на госпожата да се върнат и да запишат задачата беше нагъл кикот.
- Хайде да се махаме - провикна се едно мо ...

Rumen-Velichkov

Prose » Short stories

1.2K 5

Нашеницът 🇧🇬

Стоя си значи аз в автобуса и си представям, че вече съм хм... у дома. Гледам срещу мене кого мислите - бай Ганьо. Досущ като него. Онзи - нашеницът. Ех, голям късмет да го видя на живо. Сякаш Алеко Константинов го е извадил от картинката и го е поставил тук, за да му се наслаждават. Голяма работа е ...

mari45

Prose » Humorous

944

Игри на съдбата - ХVІ 🇧🇬

ХVІ
... – И с тази надежда започнахме подготовката за новото начало.
Наближаваше полунощ, а Елена продължаваше своя разказ.
– Седмиците на преместването бяха пълен хаос. Всичко се случваше адски бързо и въпреки че Мира изглеждаше доста по-добре все още не беше обелила и дума. Мълчанието ú направо ме ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

814

Приказка без край - Козичката 🇧🇬

Козичката – север
Козичката нямала търпение да тръгне. Петелът, който бил най-мъдър от всичките и показал как да следва посоката си. Посочил и една звезда, която светела по-силно от всички останали. Петльо я наричал зорница.
-Ако се движиш към нея, винаги ще си в правилната посока, Козичке, - казал ...

Oracle

Prose » Stories for children

1.8K 3

Приказка без край- Александър 🇧🇬

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Александър
Едва ли на друг човек би му се отдало, въпреки огромния ръст, да пристъпва нежно и леко, да докосва умело, преценявайки къде не бива да пипа травмите на хората, с които го среща живота, но Александър бе израснал едър и чувствителен човек. Прите ...

линасветлана

Prose » Others

985 2

Приказка без край. Историята на Котарачко в чизми (по идея на Росен Балабанов) 🇧🇬

Бил тъжен летен ден. Дядото, стопанина вече цял ден не е излизал навън. Лежал на леглото със затворени очи. Не помръдвал, дума не обелвал. Изплашили се животинките от неговото малко стопанство. Двете кокошчици, петела, козичката и жълто рижавия котарак седели сгушени до вратата на малката спретната ...

snevra

Prose » Short stories

1.3K 6

Доказателство за любовта 🇧🇬

Това или онова, онова или това. Все тая. Има обект, има и повод за мисъл, творчество и квот си искаме. Не казвам, че ти си обекта, не се възприемай като такъв. Знаеш много добре кой си в моите очи. Щом ти липсва моето внимание, кажи ми, веднага ще ти го дам. Липсва ти моето присъствие, е това няма к ...

magdalina7

Prose » Letters

1.2K

Гръбначни, но безмозъчни 🇧🇬

- Дядо, искам и аз да дойда с тебе за риба! - каза шестгодишният ми внук.
- Разбира се, че ще те взема – казах. – Кажи на майка си да те приготви.
И отидохме на бента над тепавицата. Дълъг е този бент. В долната си част, където е стената, е толкова дълбок, че дъното му не се вижда, а в горната част ...

Ангар

Prose » Short stories

1K 2

Приказка без край- Родословното дърво -2 част 🇧🇬

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
втора част
Докато Лили спеше, здраво стиснала Мечо за ухото, а баща ѝ, доктор Михаил Михайлов, премяташе из пръстите си перото от Петльовата опашка, Ангел се въртеше в леглото и си мечтаеше разни момчешки работи. Искаше му се утрото да ...

линасветлана

Prose » Others

1.1K 2

Писателят и червената роза 🇧🇬

Един от синовете на крал Минзухар беше убит тази вечер и не се очакваше да се прероди след по-малко от два века, а, за лош късмет, точно тоя хубавец беше горд носач на червената роза, която принцеса Розенблум си беше поръчала за рождения ден, защото в царството нямаше никакви рози освен бели и тя я ...

Dufy12

Prose » Short stories

1.1K

Манна небесна 🇧🇬

Днес е неделя и аз след като изпратих в градска отпуска децата, а мъжът ми отиде до мазата на съседния вход, в която мъжете си основаха клуб, да челастри белота, останах сама.Турих си в една голяма книжна кесия печен слънчоглед- домашно производство и седнах в кварталната градинка на една скамейка д ...

ZAGORA

Prose » Humorous

911 2

Притча за Любовта и Страха 🇧🇬

Любовта е дълготърпелива...
Любовта е глътката вода в зноен ден...
Любовта е топлото огнище в люта зима...
Любовта е и омаята на пролетта...
И тежък плод през есента... ...

vessta

Prose » Short stories

1.9K

За няколко чашки повече 🇧🇬

За няколко чашки в повече
Ранното декемврийско утро се пробуждаше в София. Зимата не бързаше да посипва късокраките си дни с ледени капки вода. Върху обречената тревица сланата искреше като сребро. Беше се показало слънце. Сланата обаче познаваше зимното слънце-скъперник и затуй не отпущаше тревите ...

svobodey

Prose » Short stories

1.8K 5

За топките на един тарикат 🇧🇬

ЗА ТОПКИТЕ НА ЕДИН ТАРИКАТ
Тарикат момче беше Желязко Джина и левент, и хубавец на всичкото отгоре. Лепяха му се кварталните хубавици, че и от центъра идваха да го заграждат.
А му вървеше, на каквото и да посегнеше – ставаше. Беше заминал по Европа, после се обади от щатите, последно чух, че бил в Б ...

lordly

Prose » Short stories

828 7

Приказка без край. Историята на Котарачко (по идея на Росен Балабанов) 🇧🇬

Живял едно време един котарак, голям рошав жълт котарак. Живеел с един дядо в една красива малка къщичка на края на едно село , съвсем накрая, почти в гората. Живеели двамата заедно с две кокошчици, една козичка и един славен петел. Сутрин рано, рано петелът ги будел с песен. Неговото ку-ку-ри-гу ог ...

snevra

Prose

1.1K 4

Сърце отваря врати 🇧🇬

Виждам някаква странна обява: „Сърце отваря врати”.
Има табела, сочи наляво. Някой е поръсил трошици по пътя, за ориентир.
Любопитството ми се обажда и не се опитвам да го заглуша. Tръгвам в указаната посока. Колкото повече приближавам, толкова повече се ускорява пулсът ми. В главата ми започват да ...

elituUu

Prose » Others

1K 1

Главният редактор 🇧🇬

Димитър Иванов, познат още като Чудовището, седеше в офиса си и пушеше отегчено. Не бързаше да се прибира у дома, защото истеричната му жена най-вероятно беше подготвила поредния скандал. Обикновено не u обръщаше внимание, което допълнително я вбесяваше и разпалваше болната u фантазия.
След напрегна ...

satanas

Prose » Short stories

878 2

Приказка без край- Родословното дърво- 1 част 🇧🇬

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
първа част
С ученическата си раница на гърба, със затъкнатата около презрамките ѝ връхна дреха с дълъг ръкав, омърляна от тебеширеното ежедневие на класната стая; с изпоцапаните си от темперните боички пръсти, Ачо приседна на пейката пр ...

линасветлана

Prose » Others

1.8K 3

Приказка без край - Историята на Петела 🇧🇬

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Историята на Петела
В красива бяла къщичка с китно дворче, с червено покривче, с пъстра сянка под лозницата за обитателите, със звънче, пеещо ведра песничка на пристигащите гости, с веранда, побираща милувките на слънцето денем и на звездите нощем се случ ...

линасветлана

Prose » Others

2.1K 9

Задушница 🇧🇬

Задушница е времето, в което близките на мъртвите ходят до гробищата, правят помен и се молят за прошката на починалите. Всеки знае, че има четири Задушници, но за малцина е ясно, че на само една от тях душите от Рая и Ада могат да напуснат вечната си обител и да се върнат за един ден обратно на зем ...

Rasha

Prose » Short stories

1.2K 1

Разговор с КОЛ центъра на Смъртта 🇧🇬

КОЛ центъра на Смъртта. Телефонът звъни. Дежурният оператор вдига слушалката...
Оператор: Здравейте, пардон - болейте, слушам ви!
Гражданин: Ало, Смъртта ли е?!
Оператор: Смъртта е много заета, но вашето обаждане е жизненоважно за нас, затова, моля, останете на линия!
Гражданин: Колко ще чакам на ли ...

duffmckagan

Prose » Others

738 3

Довиждане, продажни хора... 🇧🇬

Уморих се от хората, които ме заобикалят. Сигурна съм, че поне един такъв заобикаля и Вас всеки ден.
Уморих се от тези хора, които изискват прекалено силно вниманието ни, изискват да бъдат част от живота ни. Изморих се от хора, които майсторски циркулират в живота ми. Не обръщат внимание на истински ...

Slamiliq

Prose » Others

1.7K 1

Другата приказка за Златното момиче 🇧🇬

ДРУГАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНОТО
МОМИЧЕ
Кой си има Златно момиче у дома, си седи в къщи, а кой си няма, ходи по конкурси за миски.
На тези конкурси, най-близките места до подиума са заети от най-големите мискини, щото те казват кое ще е Златното момиче. По тази причина, аз едва успявам да се вредя за вт ...

lordly

Prose » Humorous

852 7

Ванеса,Борис и другите- глава 13 🇧🇬

Ванеса, Борис и другите
Глава тринадесета
Инж. д-р Херман Гертнер, беше мъж на средна възраст, рижав, с бяла кожа и лице осеяно с множество тъмни петна, които някои наричаха “лунички”. Вече почти двадесет години работеше във фирма “Сименс”, отдел за медицинска апаратура. Беше постъпил в световно изв ...

gudman

Prose » Novellas and novels

936 2

Дъжд - Седма глава 🇧🇬

Седма глава*
Пролет. Дойде май. А аз сякаш се събудих от зимния си сън. Огледах се. И видях Вейл. Беше минала половин година. Всеки ден беше един и същ. Скучен и потискащ. Стояхме вътре, най-често пред камината. Понякога не говорех по цял ден, въпреки че се стараех да не се затварям в себе си. Но Ве ...

Nightingale

Prose » Novellas and novels

1.1K 4

Самоубийството на конете 🇧🇬

Беше една от онези зими, които помня още от дете. С накачулени от снежни преспи борове, като белобради старци накацали по склона на връх Персенк. Застинали в студена тишина, от която оживява пред очите ти ледена приказка.
От там се открива величествена картина към безкрая, в който диша Родопа планин ...

M1234567891

Prose

1.4K 7

Игри на съдбата - ХV 🇧🇬

ХV
... – Нали не сме се изгубили? – шеговито попита Атанас – оглеждайки девствената природа, в която навлизаха – Та тук сякаш човешки крак не е стъпвал...
Иван се разсмя от сърце.
- Не, не сме се изгубили. Просто тук е така. Един друг свят далеч от хаоса на ежедневието. Навремето баща ми го открил. ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

804 1

Приказка без край- Историята на Кокошката 🇧🇬

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов - Oracle
Историята на Кокошката
“Колко крачки
се налага да измине Пътникът ...

линасветлана

Prose » Others

1.2K 9

Вечерна липса 🇧🇬

Протягах ръцете си към теб... Опитвах да те докосна... Исках да те усетя... Търсех те. Гледах за теб. Очите ми не намираха покой. Устните ми ставаха все по-безчувствени. Имах нужда да те видя. Чувствах се безсилна. Чувствах липсата ти. Чувствах разстоянието. Чувствах те толкова далеч... А беше близк ...

lov4e

Prose

1K 1

Наяве или сън 🇧🇬

Наяве или сън
Латинка Минкова
Да се взираш по дванадесет часа в монитора съвсем не е лека работа. Отстрани погледнато, дори може да се каже, че е нищо, дето казва народът, нито вятър те вее, нито дъжд те вали. Седиш, тракаш по клавиатурата, от време на време подпираш глава с ръце и си придаваш дълбо ...

latinka

Prose » Short stories

867 2

Приказка без край 🇧🇬

Приказка без край
Всичко в тази приказка се е случило отдавна. Толкова отдавна, че само един дядо в едно далечно село го е чувал. А той го е научил от неговия дядо. А неговият дядо го е научил от дядо си.
И този дядо в това далечно село живеел самичък. В една малка къщурка на края на селото точно в ...

Oracle

Prose » Stories for children

1.7K 6

До теб, мой страннико 🇧🇬

Ти май спиш сега... Как ли спиш? По къси панталони по корем или по пижама по гръб? Не знам... И сигурно никога няма да узная. По-добре е така. Да не те познавам още, да не мисля за теб. Ако не спеше, можеше и да говориш с мен, но това само от теб зависи. Знаеш ли, че има нещо специално в теб? Нещо т ...

lov4e

Prose » Letters

1.3K 1

Алхимикът 1 🇧🇬

Алхимикът
Писъци на безпомощност кротко се разливаха по стените. Локва кръв отразяваше измъчено лице. Той имаше само една цел, да създаде отвара, която прави хората безсмъртни, а тя можеше да бъде направена, ако събере 127 човешки сълзи. Не бе спал нито ял с дни. Бе нужно да причини болка за да полу ...

noonecan

Prose » Short stories

734 2

Помогни ми, докторе 🇧🇬

Публикувам този разказ, с риск да разкрия самоличността на младата жена, за което предварително и се извинявам. Публикувам го, защото се чувствам задължена пред всички, които са се развълнували от съдбата на малкото момиченце от „Студено ми е, мамо”
Зловещият вой на сирената разцепи въздуха. Призори ...

snevra

Prose » Short stories

2.3K 12

Игри на съдбата - ХІV 🇧🇬

ХІV
... Морето блестеше като огледало, въздухът трепереше нажежен от юлското слънце, нямаше дори лек полъх и всичко беше замряло в очакване на вечерната прохлада. Елена също беше примряла, свита в шезлонга под голямата смокиня. Тя стоеше втренчена в младежа срещу себе си и трескаво поглъщаше всяка н ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

993

Идеалният партньор 🇧🇬

Вече беше твърдо убеден, че трябва да го направи. До този момент все не се решаваше, измисляше си какви ли не оправдания. Защото истината беше, че го е страх.
От години знаеше за Усъвършенстваната компютърна програма за намиране на най-подходящия партньор, услугата бе много рекламирана и широко разп ...

hristam

Prose » Short stories

1.1K 3

На клинчната пътека 🇧🇬

НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
От малък съм си пътешественик. Първото си пътешествие съм извършил на 20-дневна възраст и от тогава, все така. Пътувал съм по магистрали, шосета, междуселски макадам, маркиран и немаркиран планински терен. Последно време пътувам по клинични пътеки. За едно такова пътешествие ще ...

lordly

Prose » Humorous

911 11

Първа част (импровизиран роман) 🇧🇬

Любовта... Всеки човек разбира "любовта" по различен начин, нали? Е, сега ще ви разкажа как срещнах един човек, който промени живота ми... и представата ми за любов...
Разходката вечер, казваха ми, била много разведряваща. Само дето не се чувствах разведрена... точно обратното. Нощта беше топла, не ...

malkata.natalka

Prose » Novellas and novels

1.2K 2

Ограбен живот - продължението - 19-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 19-та част
Понеделник 8.00 часа сутринта. Бяхме паркирали колата в една пресечка близо до центъра на града и не откъсвахме поглед от входа на една нова кооперация, която се намираше срещу нас. В нея се помещаваше офиса на модната агенция за която ни раз ...

emo2

Prose » Novellas and novels

987 5

Никога не е късно 🇧🇬

да кажеш
Обичам те
Когато го чуеш в главата си – кажи Обичам те;
Когато пеперуди се разхождат в корема ти – кажи Обичам те;
Когато настръхнеш при глас или аромат – кажи Обичам те ...

Oracle

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Истинската цена на тютюна 🇧🇬

Нашеницът 🇧🇬

Игри на съдбата - ХVІ 🇧🇬

Приказка без край - Козичката 🇧🇬

Приказка без край- Александър 🇧🇬

Приказка без край. Историята на Котарачко в чизми (по идея на Росен Балабанов) 🇧🇬

Доказателство за любовта 🇧🇬

Гръбначни, но безмозъчни 🇧🇬

Приказка без край- Родословното дърво -2 част 🇧🇬

Писателят и червената роза 🇧🇬

Манна небесна 🇧🇬

Притча за Любовта и Страха 🇧🇬

За няколко чашки повече 🇧🇬

За топките на един тарикат 🇧🇬

Приказка без край. Историята на Котарачко (по идея на Росен Балабанов) 🇧🇬

Сърце отваря врати 🇧🇬

Главният редактор 🇧🇬

Приказка без край- Родословното дърво- 1 част 🇧🇬

Приказка без край - Историята на Петела 🇧🇬

Задушница 🇧🇬

Разговор с КОЛ центъра на Смъртта 🇧🇬

Довиждане, продажни хора... 🇧🇬

Другата приказка за Златното момиче 🇧🇬

Ванеса,Борис и другите- глава 13 🇧🇬

Дъжд - Седма глава 🇧🇬

Самоубийството на конете 🇧🇬

Игри на съдбата - ХV 🇧🇬

Приказка без край- Историята на Кокошката 🇧🇬

Вечерна липса 🇧🇬

Наяве или сън 🇧🇬

Приказка без край 🇧🇬

До теб, мой страннико 🇧🇬

Алхимикът 1 🇧🇬

Помогни ми, докторе 🇧🇬

Игри на съдбата - ХІV 🇧🇬

Идеалният партньор 🇧🇬

На клинчната пътека 🇧🇬

Първа част (импровизиран роман) 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - 19-та част 🇧🇬

Никога не е късно 🇧🇬

Queue