Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Минало 🇧🇬

Понякога миналото леко почуква на вратата ти и само ако се заслушаш, може да го чуеш. Друг път блъска и напира да влезе, дори да си сложил безброй ключалки. А трети път, но само понякога, то тихо приближава като странник и долепва ухо до вратата, а след това поглежда през прозореца. И когато види, ч ...

cryingangel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

947

Двамата тихо се засмяха.... 🇧🇬

Луната срамежливо надничаше през малкия прозорец. Стаята беше абсолютно тъмна. Пода на стаята беше разхвърлян. Някакви дрехи, безразборно бяха накацали, по дъските и си почиваха на различни места за през нощта. В сенките на тъмния ъгъл на стаята се чуваше слабо движение. След известно време на взира ...

snts

Prose » Short stories

1.4K 5

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част 🇧🇬

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част
Започна да ръми. Беше черна нощ с празно небе. Хладният повей на вятъра предвещаваше буря. Далечни гръмотевици отекваха, светкавици цепеха черното, вятърът се усилваше. Това трябваше да бъде един от онези пречистващи въздуха дъждове, но изглежда бе твърде ран ...

skitca

Prose » Short stories

6.8K 1 2

Емилия-12 🇧🇬

Емилия
Глава дванадесета
Понеделник винаги беше напрегнат, тежък ден. Оперативки, операции, нови пациенти, и най-вече след почивния ден на никой не му се работеше. След 6-дневна работна седмица, в неделя даже Господ си беше дал почивка, въпреки че в понеделник пак нямал нищо за правене или създаване ...

gudman

Prose » Novellas and novels

898 4

Никога не ти го казах 🇧🇬

Здравей.
Сигурно си много изненадан от факта, че получаваш писмо, и то от мен. Ще се зачудиш защо съм ти написала това, а не съм ти го казала на живо или най-малкото по телефона. Защото не мога. Реших, че ако го направя в нета ще бъде много... глупаво, затова ти пиша на този лист хартия. Знам, че ще ...

explose-girl

Prose » Letters

1.8K 5

Ушото 🇧🇬

УШОТО
Не мога да си сдържа и почвам да се хиля още като се появи на вратата на кафенето и все се питам, „как па никой не го забеляза и да го направи звездата на комедиен сериал”.
Скица си е Рачо Капура, щото е с дълги крака, късо тяло, пъпешовидна глава и уши на елфче, едното от които два пъти по-уш ...

lordly

Prose » Short stories

769 3

Пречупена 🇧🇬

Вървиш. Мислиш. Спомени. Болка. Плач. Крещиш от вътре. Спираш!
Болката се увеличава, но преглъщаш всичко. Целия гняв, яд, тревога, тъга – всичко! Спомените продължават, но се фокусираш върху нещо толкова болезнено, че да забравиш всичко. Да се отдадеш само на болката. Физическата, тази която те кара ...

JaninaGicheva

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 14

Игри на съдбата ХІІІ 🇧🇬

ХІІІ
... Иван Борев седеше в кабинета си пред голям бърбън и димяща кубинска пура. На бюрото бяха разпилени документи, а най-отгоре стоеше списък с пътниците пристигнали преди два дни с полета от Сейшелските острови. Три имена бяха подчертани, а Иван се взираше в тях с невярващ поглед.
- Как е възмо ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

769

Кръвна група „Любов” положителна 🇧🇬

Има един сън, който искам да сънувам отново и отново, защото само той ме лекува от заразената с простотия, чалга и егоизъм действителност. Това е сънят, в който бях щастлив с човек, когото Обичам...
Дори и в най-тъжните си мигове, винаги мечтая единствено за това - да имам достатъчно ум, талант и во ...

muhaninja

Prose » Others

1.5K 16

Имам една добра и една лоша новина 🇧🇬

Имам една добра и една лоша новина. Седни. Дори с добрата да започна, знам, че все ще боли. Днес бях отново там, там при него. Слънцето грееше. Тичахме боси по замръзналата земя, какво да ти кажа, деца. Щастието ехтеше около нас, под формата на нашия смях. Денят се изниза неусетно. Докато правех пор ...

dust-in-the-win

Prose » Short stories

872 2

Момичето от трамвая 🇧🇬

На Кали
Наведена над книгата, изцяло погълната от съдържанието ù, беше толкова далечна! Нали знаете, има нещо много магнетично в човек, който прави нещо със страст. Тя явно беше толкова запленена от тази книга, че не обръщаше внимание на нищо и никого и сякаш за нея друга реалност нямаше. От време н ...

cryingangel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 2

Автостопът - начин на употреба 🇧🇬

АВТОСТОПЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Учител в ЕСПУ „Митко Палаузов“ Кърджали. Никога приключването на учебната година не е било толкова кошмарно, както през юни 1989 г. След майските протести, на практика, в района бе въведено военно положение. Много често, за да отида на работа, ми се налагаше да премина ...

milanov59

Prose

873

Голямото обичане 🇧🇬

Той дойде. Дойде сам и ми каза, че е готов. Каза ми, че не се страхува от онова голямото обичане. А какво е то ли ме питаш? Ей сега ще ти разкажа.
Голямото обичане е онова, което не винаги ухае на цветя и свежа тревица. То не е облечено в розови дрехи, нито пък носи розови очила. Това обичане е онов ...

dark-lady

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

918

Пиянец 🇧🇬

- Ти си пиянец!
- Не съм! - изломотих...
- Пиянец си - крещеше малкото момиченце с две щръкнали плитки, и ме сочеше с пръст, докато седях на колене пред дървото, разчекнал уста. Повръщах. Най-обикновено повръщане, след пиене. Нали се сещате, когато ти се върти целият свят, гади ти се и като повърнеш ...

Lebovski

Prose » Short stories

1.1K 3

Зима без сняг 🇧🇬

Беше поредният отминаващ януарски ден от "сухата" зима. Леден вятър брулеше по голите клони на дърветата и все още се усещаше тази влага от изминалите мъгли, които се бяха появили по много необичайно време - време, в което би трябвало да царува снегът. Нямаше сняг никъде - дори и на високите върхове ...

Rumen-Velichkov

Prose » Short stories

1.7K 3

А него винаги щеше да го има 🇧🇬

А него винаги щеше да го има
А него винаги щеше да го има – по един или друг начин. Дори с отсъствие. И в грозната наша действителност пак ми беше романтично да го имам, да го имам наблизо до себе си. Отново и отново... Да ме погълне цялата за дълго, за много дълго. Вместо това той се изплъзваше с и ...

lady_rose

Prose » Letters

1.3K

Алексис И Дриопа 🇧🇬

Лятно утро е.Слънцето любовно докосва върховете на високите дървета в планината. Съседни клони са протегнали копнежно ръце и са се вплели. Росата е разпиляла брилянтни капчици по всяко стръкче трева, всеки храст и всяка вейка. Птици се къпят щастливи в нейната влага и възпяват живота. По горските пъ ...

ZAGORA

Prose » Stories for children

952

Явлението "Кифла" 🇧🇬

„Живее ми се…” каза с умиращо гласче тя… то… не знам, твърде трудно бих описала същество, което ми се явява в ранните часове на денонощието с разкъсан чорапогащик, нещо, наричано в съвременната мода „рокля”, цялото подгизнало и носещо вонята на спирт… с отекли крака и токчета минимум 15 сантиметра в ...

AvR1tO

Prose » Others

1.3K 1

Игри на съдбата - ХІІ 🇧🇬

ХІІ
... - Мира... детето ми...
Елена извика. Някакво далечно усещане за опасност я сграбчи за сърцето.
Тя се обърна към мъжа си.
- Иване, нещо лошо се е случило с Мира... усещам го... ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

876

На казана (Джибри) 🇧🇬

НА КАЗАНА
(Джибри)
Много песни са се изпели в чест на огнения дух на българина. Много чаши са се изпили в негова прослава. Онзи огнен дух, който затворен в бутилка, придава количествен израз на националната гордост, и който, веднъж пуснат на свобода, и поет на бавни юнашки глътки, заличава преградит ...

dinko1963

Prose » Humorous

1.3K 6

За Теб 🇧🇬

За Теб
Макар че не знам дали ще те достигне. Въпреки, че имаш много имена.
Винаги съм искал да имам дете. Може би не точно винаги, но доста, доста дълго. Имаше и оправдания. За да имам дете, ми трябва къща. И години се борих да имам къща. За да имам дете, ми трябва сигурност, бъдеще. Айде още няколк ...

Oracle

Prose » Short stories

1.7K 3

Ученикът (2) 🇧🇬

- Закъсня! – казах с досада, докато отварях вратата, но изведнъж дъхът ми спря и не можех да кажа и думичка повече. Пред мен стоеше перфектното момче. Няколко сантиметра по-висок от мен, светло кестенявата му коса беше разрошена. Очите му-големи, тъмни, невинни. Носеше тъмни дънки, бяла тениска и бе ...

gabitoop

Prose » Short stories

1K

Твърде много думи пробиват дупки в щастието 🇧🇬

Опиши себе си с пет думи. Кажи какво представляваш само в една дума. Побери се в рамка. Вмъкни се в няколко букви. Кажи ми какво си, опиши ми всичките си чувства и емоции, всичко, което си бил и ще бъдеш само в една единствена дума. Искам да го чуя сега. Хората са ми казвали това стотици пъти. Винаг ...

Dess-troyer

Prose

822 1

За бабите и бабинден 🇧🇬

ЗА БАБИТЕ И БАБИНДЕН
- Ха честит ти, Дешке, Бабинден – ухилих се аз срещу ученическата си изгора, кога я срещнах днес по кафено време пред блока.
- Баба е женка ти, дето те заряза да ходиш и все ей такива да ги приказваш – на мига реагира комшийката и добави – хем все в деколтето ми гледа, хем баба ...

lordly

Prose » Humorous

1.6K 5

Тъгата 🇧🇬

Посвещавам на тия, които познават това чувство.
- "Тъгата е тежка болест, която засяда дълбоко в гърлото и стиска толкова силно, че те оставя без дъх. Страничният ефект е, че може да стопи някой килограм. :)"
- "Човек не забравя нищо, което му е било скъпо, защото всеки опит да забрави, неизменно по ...

kushel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 5

Игри на съдбата - ХІ 🇧🇬

ХІ
Сигналът свободно прозвуча два пъти, последва изпукване и от другата страна на линията се чу гласът на Елена. Звучеше напрегнато и притеснено.
- Мира, къде си миличка? Всичко на ред ли е?
- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. Аз съм в къщата в планината.
Елена изтръпна. Макар да обичаше да ходи т ...

reinbow

Prose » Novellas and novels

835 1

Сляпатa вълча реалност 🇧🇬

1.
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2.1K 2 2

Да, мило 🇧🇬

Последната дума е винаги на мъжа!
- Да, мило...
Квартална мъдрост
- Да, мило!!!
Тя се беше събудила. Викаше ме. Зарязах веднага чиниите. Леката тревожност в гласа и ме накара да забързам крачка. ...

Oracle

Prose » Humorous

2.3K 20

Едем ХХ 🇧🇬

Финал.
Краят е близо. Свърши се. Все някога трябваше да стане. И стана.
Падналите победиха. Или поне така си мислят. Сатана, да това бе той. Не иска да го нарече със божествената приставка на името му. Отдавна я загуби. Ех, а беше красавец, омаен, всесъщ, самоуверен, талантлив и упорит. Упоритостта ...

йеромонах

Prose » Novellas and novels

934

Тантра-романтика 🇧🇬

Здравей, мило дневниче! Днес ще ти разкажа за моя опит да разнообразя сексуалния си живот. Трябва да спомена, че мъжът ми в крайна сметка свикна с фън-шуя вкъщи, макар и да приръмжава леко. Сигурна съм обаче, че тези негови изблици ще се хармонизират, тъй като във всички ъгли на любовта по стаите съ ...

kcekce

Prose » Humorous

1.6K 1 10

* * * 🇧🇬

* * *
Който лъже - не вярва!
* * *
Степените на човешките духовни сили:
Надежда - Вяра - Любов; ...

Nejnostt

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

880 4

Зовът на прасетата 🇧🇬

ЗОВЪТ НА ПРАСЕТАТА
Беше гол и мръсен, свил се от студа в ъгъла на заграденото пространство. Чувстваше лепкавите свински фекалии между пръстите на босите си ходила и тънкият пронизващ вятър, вледеняващ дъха му. Но всичко това, само подсъзнателно, защото съзнанието и цялото му внимание беше ангажирано ...

lordly

Prose » Short stories

759 11

Ограбен живот - продължението - 18-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 18-та част
Паркирах пред старата къща, която от вчера се превърна в наша квартира и слезнах от колата. Детектива и Вики ме последваха, като Светльо я беше прегърнал през рамо, но така, че да не й даде възможност да се огледа къде се намира. Бързо отключ ...

emo2

Prose » Novellas and novels

876 4

18+ Гумената чайка 🇧🇬

Седя си аз на сенчица под чадъра на брега на морето, брули един вятър дето ти долепва ушите до главата (идеално място за санаториум за стърчоухи) и наблюдавам как едни чайки се реят над мен.
Аз, разгонен на куче.
И ги гледам тия плавни движения, пека си се голичък и си мисля: Коя ли от тях сега ще д ...

Oracle

Prose » Humorous

1.5K 3

Едем XIX 🇧🇬

Изгревът е зловещо пурпурен. Слънцето се мъчи да се пребори със чудовищната нощ и кръвта му обагря източния хоризонт. Само Логоса е в състояние да извика блясъка на деня, но днес него го няма. Защо точно днес ли? Защото днес е денят в който ще се реши Най-важния всемирен въпрос. Въпросът, от който щ ...

йеромонах

Prose » Novellas and novels

757

Студено ми е мамо 🇧🇬

-Ако ти не я изхвърлиш, аз ще направя това. С един ритник и през заключена врата ще изхвръкне.
Докато мъжът крещеше заканите си, момиченцето вече беше в антрето. Свали палтото от закачалката, взе шапката, наведе се за обувките. Хвана дръжката на вратата, но се сети, че не е взело шалчето. Обърна се, ...

snevra

Prose » Short stories

2.3K 1 6

Тази вечер аз ще умра 🇧🇬

Скъпи, Джерами!
Тази вечер аз ще умра. Казват, че преди края, тялото на човек се променя. Отвътре някак си ставало. Сякаш се подготвяш да се родиш наново, така казват… Знаеш ли, Джеръми? Съществуват две състояния на душата - болка и наслаждение. Наслаждението е плавното движение на душата. Онова, ко ...

MoonflowerTani

Prose » Letters

1.6K 6

Съдбовност 🇧🇬

На този свят съществуват хиляди чудеса, които са способни със своята красота да омагьосат и най-коравосърдечната душа.Те са обсебвали безброй човешки същества, които са се опитали да разкажат за тях, но твърде неуспешно, поради големия житейски факт, че човек вярва само на видяното и почувстваното о ...

Salena

Prose » Short stories

1.4K 5

Приказка за нещо си 🇧🇬

Преди 17 години и половина едно влюбено момче пътувало в трамвай номер пет. Към Овча купел. На коленете му седяло високо красиво момиче.
При един негов силен порив той видял бъдещето им. Заедно. Започнал да рисува по прозореца и в същото време да го облича в думи. Говорел разпалено. Дълго. В Трамвай ...

Oracle

Prose » Short stories

1.3K 1 8

Прокълнатият 🇧🇬

Онова лято реших да се възползвам от идеята на моя позната и да прекарам отпуската си на вилата ù в китна планинска местност. Тя самата имаше други планове за лятото, така че аз щях да бъда съвсем сама - нещо, за което отдавна мечтаех, защото имах нужда точно от такава пълна почивка.
Ето защо отхвър ...

hristam

Prose » Short stories

999 6

Short stories and prose by contemporary authors

Минало 🇧🇬

Двамата тихо се засмяха.... 🇧🇬

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част 🇧🇬

Емилия-12 🇧🇬

Никога не ти го казах 🇧🇬

Ушото 🇧🇬

Пречупена 🇧🇬

Игри на съдбата ХІІІ 🇧🇬

Кръвна група „Любов” положителна 🇧🇬

Имам една добра и една лоша новина 🇧🇬

Момичето от трамвая 🇧🇬

Автостопът - начин на употреба 🇧🇬

Голямото обичане 🇧🇬

Пиянец 🇧🇬

Зима без сняг 🇧🇬

А него винаги щеше да го има 🇧🇬

Алексис И Дриопа 🇧🇬

Явлението "Кифла" 🇧🇬

Игри на съдбата - ХІІ 🇧🇬

На казана (Джибри) 🇧🇬

За Теб 🇧🇬

Ученикът (2) 🇧🇬

Твърде много думи пробиват дупки в щастието 🇧🇬

За бабите и бабинден 🇧🇬

Тъгата 🇧🇬

Игри на съдбата - ХІ 🇧🇬

Сляпатa вълча реалност 🇧🇬

Да, мило 🇧🇬

Едем ХХ 🇧🇬

Тантра-романтика 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Зовът на прасетата 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - 18-та част 🇧🇬

18+ Гумената чайка 🇧🇬

Едем XIX 🇧🇬

Студено ми е мамо 🇧🇬

Тази вечер аз ще умра 🇧🇬

Съдбовност 🇧🇬

Приказка за нещо си 🇧🇬

Прокълнатият 🇧🇬

Queue